Елица Матеева - организатор на лаборатория за знания за кино, литература и музика
Елица Матеева - организатор на лаборатория за знания за кино, литература и музика
- Интервю
kafene.bg
Ивет Лолова | 15.04.15
Принтирай
Изпрати на приятел
Сподели
Разговарям с Елица Матеева
- мотор, организатор и водещ на няколко културни проекта във Варна.
Разпитвам я специално и подробно за приключилия наскоро форум за
скандинавска култура - „5 и 1|2 скандинавски визии за култура”.
Вярвам, че ще ви е интересно да прочетете за малките чудеса, които
Елица прави във Варна, събирайки жадни за култура хора (включитиелно и
младежи), като им предоставя възможност да присъстват на интересни
събития с вход свободен. Тя не пести критиките и към Фонд "Култура" към
Община Варна, която с тежкия си бюрократичен апарат, безотговорността си
и определените си предпочитания към хора и сдружения спъва работата по
значими за общността проекти. Въпреки всички трудности Елица Матеева
продължава напред към следващия си културен проект. Варненци да се
готвят!
Биографична справка
Елица Матеева е родена във Варна. Завършва Хуманитарна гимназия и Технически университет (специалност "Право") в родния си град. Магистър – НАТФИЗ, „Театрознание”, специализира „Режисура за драматичен театър” с худ.ръководител проф. Пламен Марков. През 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена (Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе) с пиесата “Криза в Рая” от Милена Фучеджиева. Спектакълът получава специалната награда на журито за млад актьор (Весела Казакова) на Друмеви тетарални празници 2004. Тя e работила с ученика на Морис Бежар- хореографа Красен Кръстев в проекта Stereo love. Пиесите й „От твоето тъмно цвете” и „ФЕЙСБУК” са номинирани за драматургия на Друмевите авторски прочити. Спектакълът й от 2007 (ДТ-Ловеч) „PLAY/BACK” по романа на Педро Алмодовар „Пати Дифуза-порнозвездата на 80-те” участва в 4 български театрални фестивала, сред които ЕМТФ „Сцена на кръстопът”. В първия й моноспектакъл е „Сега-ал(ь)бум” по текст на Евгений Гришковец се изявява като актьор-режисьор и съавтор, с него участва на 2 фестивала, като през есента по покана на проф. Стефан Данаилов играе на ЕМТФ „Сцена на кръстопът” 2011.. Елица Матеева е член на Националното общество на независимите критици.Соло-пърформансът й „Chrono dance”(2012) от по интервюта на хореографа Мила Искренова, осъществен с Добромир Мързов-а.к.а DJ Soulmate. През 2013 адаптира в нетеатрално пространство романа на Бегбеде "Любовта трае три години" - моноспектакъл на актьора от ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна Пламен Димитров, проектът й е подкрепен от Община-Варна. През 2014 излиза от печат книгата й "Между театъра и киното" (издателство Black FlamingoфPublishing), съдържаща рецензии, интервюта, драматургични текстове.
Как премина скандинавския форум, как го възприе публиката?
Бих си позволила да започна от идеята за „5 и 1|2 скандинавски визии за култура”. През зимата на 2014 бях поканена от инициаторите на "Задруга Коледа" да организирам прожекция на скандинавски филм с лектория около филма. Във Варна от три години правя безплатни лектории в отдел „Изкуство” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков”. Зрителите, които се интересуват от авторско кино знаят, че винаги могат да намерят своя малък остров на блажените, където ще получат богата и задълбочена информация, качествена селекция от заглавия именно чрез кинолекториите ми. Откликнах с голямо удоволствие на тази покана и в бар направихме прожекция. Докато зрителите се сгравяха с домашно вино, аз разказвах за Норвегия и постепенно осъзнах, че имаме нужда от запознаване с най-новите съвременни кино творби от Скандинавието. Така на първи януари предложих на приятелите ми от „Морско синьо”-варненско сдружение за култура, на което съм и член, да направя пет киновечери с нови скандинавски филми.
Днес е модерно всяко събитие, с времева трайност повече от ден, да се нарича фестивал, но аз наблягам, че идеята „5 и 1|2 скандинавски визии за култура” е вид лаборатория за знания, тя е интердисциплинарен проект, в който има лекторски модули, презентации, представяния на книги, т.е. съчетаваме теорията с практическото. Тази година имахме представяния на творчеството на Арто Паасилина и Юнас Юнасон, имахме и музикална вечер с ди джей, който направи свой сет от интересни скандинавски музикални компилации. Естествено имаше и скандинавско кино, с акцент Дания, защото датската кинематография в исторически контекст в е пионер, та чак до днаши дни. 5-те вечери и едно ранно матене в края на март започнаха може би леко неуверено, но на втория ден салончето в Contemporary space вече имаше своята вярна публика.
Фактът е налице: имахме зрители, които от 5 прожекции дойдоха на 4, видях и публика, която се появи в три последователни вечери, така че за всеки е имало по нещо. Най-радостното е, че идват предимно младежи - значи не всичко е загубено, защото постоянно се забива в съзнанието ни рефренът, че новите млади са някакви зомбита, които се интересуват от пари, дрога и секс. А реалността има и своите добри примери.
Първи пример: на случаен принцип с мен се свързаха 4 доброволци от варненски езикови училища и от Хуманитранта Гимназия. Гимназистите ми помогнаха да разпространим флаери, бяха помощници на домакините, работиха за фотографския архив на събитията.
Друг пример: на вечерите се появиха младежи, които на финалната среща ме попитаха: „Кога ще има пак скандинавско кино?”.
Вероятно някои други форуми измерват успеха по финансови критерии, но моята цел не е да правя състояние от продадени билети. Фактът, че субсидията, която сме получили от общинския фонд „Култура” е може би най-скромната като стойност (хиляда лева), на фона на проекти, които от този тип надскачат 20 хиляди във Варна, говори че мога да направя малки чудеса, но хайде, това да не ни става навик! Добрата, стойностната култура се прави с добър, финансов базис. Благодаря и на приятелите от Pozor, които правят феситвала „Северно сияние” в София, чрез техните филмови заглавия направих селекция и сега със сигурност зная, че публиката ни е запозната с работата на датската актриса Трине Дирхолм, която през 2014 бе член на журито в Берлинале. Предложените три филма с нейно участие бяха приети изключително топло от зрителите ни.
Какви бяха трудностите по организирането му?
Трудности винаги има, за мен от особено значение е обстоятелството, че Фонд „Култура” при Община Варна се превръща в бюрократичен апарат, който изисква в срок да се изпишат дълги обяснителни фермани, копирани за „Х” брой експерти на комисията-оценител. А от своя страна процедурите са мудни. Докато някакви хора се нагласуват, докато си публикуват решенията - ето дошло време за осъществяване на проекта. От друга страна не е тайна, че във Варна има организации и хора, които комисията предпочита. Поради тази причина, за да не се каже,че държавен културен институт от рода на местен театър, прави спектакли с пари от фонда, хоп използва се НПО и то кандидатства вместо театъра-естесвено после се дава легален наратив на инициативата като съвместна продукция между... В комисията от експерти оценяването поне до нашия проект е малко на политически принцип, ако не си от управляващата за града партия...съпартиец или приятелче на други приятели-шансовете ти да получиш субсидия се редуцират. Аз никога не бих се отказала и от малката субсидия-малка-голяма това си е мой труд, затова винаги приемам да играя по техните правила, зная, че е унизително, но по-добре да осъществя идеите си, отколкото да стоя и да се оплаквам, че няма работа. Не съм от този тип хора, които се самосъжаляват, че някой не ги е оценил, винаги избирам по-умния вариант: да се оценя високо, защото, ако някой влезе в моите обувки, в обстоятелствата, в които съм-едва ли пък ще съумее да се справи със ситуацията и винаги да бъде активен в нещата, които вярва и иска да прави. Благодарна съм на всеки, който се отзова като партньор в проекта и се надявам, че в лицето на всички участници от тази година съм открила приятели, с които можем да продължим да работим заедно.
А трудностите по реализацията?
Трудностите са в личен план. Тази година започна сложно и трудно за мен. 2015 е хорор-продължение на финалните месеци от 2014. Но особено февруари и март за мен бяха много критични, защото се грижа за неподвижен родител. Сама съм, до мен няма отговорен и силен човек, който да ме замества и подкрепя и на фона на тази лична криза се опитвам да разнообразявам варненския културен календар, който от години е в застой, защото няма нови форми. И аз като един персонаж от „Чайка” на Чехов съм за: новите форми, за новите хора, за оригиналното, различното.
Но знаете ли, във Варна качествените хора напускат града, местят се в столицата или пък напускат държавата. Не ги упреквам, пожелавам им успех, ако имах възможност и аз бих го направила с радост! Малкото, които си разбираме от професията се знаем и се броим на пръсти - това е...
По проекта се изискваше постоянно присъствие от моя страна, общуване със зрителите, а и от общо пет вечери и сутрешно матине, аз почти всяка вечер имах и участие като лектор, така че напрежението бе в своя вихър, но всичко е в името на развитието, промяната, случването, ставането! Моят личен дискомфорт се дължи на неспазването на графиците по субсидирането на проекта от страна на фонда. Тази година е като миналата година - кметът не подписва навреме договрите с участниците, от своя страна фондът бави прехвърлянето на субсидиите, последните идват в най-добрия случай месец след финала на проекта. За мен това поведение е дефицит на отговорност. Идват местни избори и подобно поведение ми подсказва и за кого ще или няма да гласувам.
Има ли глад за подобни форуми?
За да има глад, се изисква определен форум да се превърне в мерна единица за качество и интерес. Интересът изисква добър пи ар. Аз обаче съм вълк-единак и предпочитам всичко сама да си правя, поне да зная после на кого да се сърдя, като не си е свършил добре работата. Сигурна съм, че може да бъде и по-добре.
Тази година тези 200-250 зрители ще разкажат поне на още един човек за събитието и ето публиката ще се увеличи двойно. Традицията на кинолекториите във Варна е прекъсната, от личен опит - преди три години на моите лектории в библиотеката идваха 5-10 зрители, сега са много повече - значи хората търсят, ако имат усет към нещата, ако сетивността им не е изрязана, изтрита, защото обществото ни в повечето случаи страда от духовна деменция и това си е тенденция като стратегия за развитието на културата ни.
Управляващите са безпросветни, следователно и народът трябва да е копи и пейст на пирамидата. Ако им позволим, ще си останем на дъното, но ако се борим и изискваме нещата да са други и не се страхуваме-има светлина в тунела. Подобна ми е логиката и за нещата, които правя - ако продължавам ВЪПРЕКИ... ще успея - стига да имам физическите сили.
Към какво гледаш напред сега?
Към достойното си пенсиониране! Шегувам се, то е ясно, че няма да стигна до годините и стаж за пенсия, животът ми е твърде драматичен... Иска ми се да има следващо издание, свързано със Скандинавието, този път акцентът в киното да е шведски. Мечтая си, че някога ще мога като бял човек да поставям спектакъл в театъра на родния ми град, казват, че докато има надежда, има и живот, така и моите надежди и мечти не умират. Мечтая си за дом, в който всички ще сме здрави и спокойни, че светът около нас е станал малко по-добър, по-светъл! Дано да имаме сили, за да постигнем този свят!
реклама
Биографична справка
Елица Матеева е родена във Варна. Завършва Хуманитарна гимназия и Технически университет (специалност "Право") в родния си град. Магистър – НАТФИЗ, „Театрознание”, специализира „Режисура за драматичен театър” с худ.ръководител проф. Пламен Марков. През 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена (Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе) с пиесата “Криза в Рая” от Милена Фучеджиева. Спектакълът получава специалната награда на журито за млад актьор (Весела Казакова) на Друмеви тетарални празници 2004. Тя e работила с ученика на Морис Бежар- хореографа Красен Кръстев в проекта Stereo love. Пиесите й „От твоето тъмно цвете” и „ФЕЙСБУК” са номинирани за драматургия на Друмевите авторски прочити. Спектакълът й от 2007 (ДТ-Ловеч) „PLAY/BACK” по романа на Педро Алмодовар „Пати Дифуза-порнозвездата на 80-те” участва в 4 български театрални фестивала, сред които ЕМТФ „Сцена на кръстопът”. В първия й моноспектакъл е „Сега-ал(ь)бум” по текст на Евгений Гришковец се изявява като актьор-режисьор и съавтор, с него участва на 2 фестивала, като през есента по покана на проф. Стефан Данаилов играе на ЕМТФ „Сцена на кръстопът” 2011.. Елица Матеева е член на Националното общество на независимите критици.Соло-пърформансът й „Chrono dance”(2012) от по интервюта на хореографа Мила Искренова, осъществен с Добромир Мързов-а.к.а DJ Soulmate. През 2013 адаптира в нетеатрално пространство романа на Бегбеде "Любовта трае три години" - моноспектакъл на актьора от ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна Пламен Димитров, проектът й е подкрепен от Община-Варна. През 2014 излиза от печат книгата й "Между театъра и киното" (издателство Black FlamingoфPublishing), съдържаща рецензии, интервюта, драматургични текстове.
Как премина скандинавския форум, как го възприе публиката?
Бих си позволила да започна от идеята за „5 и 1|2 скандинавски визии за култура”. През зимата на 2014 бях поканена от инициаторите на "Задруга Коледа" да организирам прожекция на скандинавски филм с лектория около филма. Във Варна от три години правя безплатни лектории в отдел „Изкуство” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков”. Зрителите, които се интересуват от авторско кино знаят, че винаги могат да намерят своя малък остров на блажените, където ще получат богата и задълбочена информация, качествена селекция от заглавия именно чрез кинолекториите ми. Откликнах с голямо удоволствие на тази покана и в бар направихме прожекция. Докато зрителите се сгравяха с домашно вино, аз разказвах за Норвегия и постепенно осъзнах, че имаме нужда от запознаване с най-новите съвременни кино творби от Скандинавието. Така на първи януари предложих на приятелите ми от „Морско синьо”-варненско сдружение за култура, на което съм и член, да направя пет киновечери с нови скандинавски филми.
Днес е модерно всяко събитие, с времева трайност повече от ден, да се нарича фестивал, но аз наблягам, че идеята „5 и 1|2 скандинавски визии за култура” е вид лаборатория за знания, тя е интердисциплинарен проект, в който има лекторски модули, презентации, представяния на книги, т.е. съчетаваме теорията с практическото. Тази година имахме представяния на творчеството на Арто Паасилина и Юнас Юнасон, имахме и музикална вечер с ди джей, който направи свой сет от интересни скандинавски музикални компилации. Естествено имаше и скандинавско кино, с акцент Дания, защото датската кинематография в исторически контекст в е пионер, та чак до днаши дни. 5-те вечери и едно ранно матене в края на март започнаха може би леко неуверено, но на втория ден салончето в Contemporary space вече имаше своята вярна публика.
Фактът е налице: имахме зрители, които от 5 прожекции дойдоха на 4, видях и публика, която се появи в три последователни вечери, така че за всеки е имало по нещо. Най-радостното е, че идват предимно младежи - значи не всичко е загубено, защото постоянно се забива в съзнанието ни рефренът, че новите млади са някакви зомбита, които се интересуват от пари, дрога и секс. А реалността има и своите добри примери.
Първи пример: на случаен принцип с мен се свързаха 4 доброволци от варненски езикови училища и от Хуманитранта Гимназия. Гимназистите ми помогнаха да разпространим флаери, бяха помощници на домакините, работиха за фотографския архив на събитията.
Друг пример: на вечерите се появиха младежи, които на финалната среща ме попитаха: „Кога ще има пак скандинавско кино?”.
Вероятно някои други форуми измерват успеха по финансови критерии, но моята цел не е да правя състояние от продадени билети. Фактът, че субсидията, която сме получили от общинския фонд „Култура” е може би най-скромната като стойност (хиляда лева), на фона на проекти, които от този тип надскачат 20 хиляди във Варна, говори че мога да направя малки чудеса, но хайде, това да не ни става навик! Добрата, стойностната култура се прави с добър, финансов базис. Благодаря и на приятелите от Pozor, които правят феситвала „Северно сияние” в София, чрез техните филмови заглавия направих селекция и сега със сигурност зная, че публиката ни е запозната с работата на датската актриса Трине Дирхолм, която през 2014 бе член на журито в Берлинале. Предложените три филма с нейно участие бяха приети изключително топло от зрителите ни.
Какви бяха трудностите по организирането му?
Трудности винаги има, за мен от особено значение е обстоятелството, че Фонд „Култура” при Община Варна се превръща в бюрократичен апарат, който изисква в срок да се изпишат дълги обяснителни фермани, копирани за „Х” брой експерти на комисията-оценител. А от своя страна процедурите са мудни. Докато някакви хора се нагласуват, докато си публикуват решенията - ето дошло време за осъществяване на проекта. От друга страна не е тайна, че във Варна има организации и хора, които комисията предпочита. Поради тази причина, за да не се каже,че държавен културен институт от рода на местен театър, прави спектакли с пари от фонда, хоп използва се НПО и то кандидатства вместо театъра-естесвено после се дава легален наратив на инициативата като съвместна продукция между... В комисията от експерти оценяването поне до нашия проект е малко на политически принцип, ако не си от управляващата за града партия...съпартиец или приятелче на други приятели-шансовете ти да получиш субсидия се редуцират. Аз никога не бих се отказала и от малката субсидия-малка-голяма това си е мой труд, затова винаги приемам да играя по техните правила, зная, че е унизително, но по-добре да осъществя идеите си, отколкото да стоя и да се оплаквам, че няма работа. Не съм от този тип хора, които се самосъжаляват, че някой не ги е оценил, винаги избирам по-умния вариант: да се оценя високо, защото, ако някой влезе в моите обувки, в обстоятелствата, в които съм-едва ли пък ще съумее да се справи със ситуацията и винаги да бъде активен в нещата, които вярва и иска да прави. Благодарна съм на всеки, който се отзова като партньор в проекта и се надявам, че в лицето на всички участници от тази година съм открила приятели, с които можем да продължим да работим заедно.
А трудностите по реализацията?
Трудностите са в личен план. Тази година започна сложно и трудно за мен. 2015 е хорор-продължение на финалните месеци от 2014. Но особено февруари и март за мен бяха много критични, защото се грижа за неподвижен родител. Сама съм, до мен няма отговорен и силен човек, който да ме замества и подкрепя и на фона на тази лична криза се опитвам да разнообразявам варненския културен календар, който от години е в застой, защото няма нови форми. И аз като един персонаж от „Чайка” на Чехов съм за: новите форми, за новите хора, за оригиналното, различното.
Но знаете ли, във Варна качествените хора напускат града, местят се в столицата или пък напускат държавата. Не ги упреквам, пожелавам им успех, ако имах възможност и аз бих го направила с радост! Малкото, които си разбираме от професията се знаем и се броим на пръсти - това е...
По проекта се изискваше постоянно присъствие от моя страна, общуване със зрителите, а и от общо пет вечери и сутрешно матине, аз почти всяка вечер имах и участие като лектор, така че напрежението бе в своя вихър, но всичко е в името на развитието, промяната, случването, ставането! Моят личен дискомфорт се дължи на неспазването на графиците по субсидирането на проекта от страна на фонда. Тази година е като миналата година - кметът не подписва навреме договрите с участниците, от своя страна фондът бави прехвърлянето на субсидиите, последните идват в най-добрия случай месец след финала на проекта. За мен това поведение е дефицит на отговорност. Идват местни избори и подобно поведение ми подсказва и за кого ще или няма да гласувам.
Има ли глад за подобни форуми?
За да има глад, се изисква определен форум да се превърне в мерна единица за качество и интерес. Интересът изисква добър пи ар. Аз обаче съм вълк-единак и предпочитам всичко сама да си правя, поне да зная после на кого да се сърдя, като не си е свършил добре работата. Сигурна съм, че може да бъде и по-добре.
Тази година тези 200-250 зрители ще разкажат поне на още един човек за събитието и ето публиката ще се увеличи двойно. Традицията на кинолекториите във Варна е прекъсната, от личен опит - преди три години на моите лектории в библиотеката идваха 5-10 зрители, сега са много повече - значи хората търсят, ако имат усет към нещата, ако сетивността им не е изрязана, изтрита, защото обществото ни в повечето случаи страда от духовна деменция и това си е тенденция като стратегия за развитието на културата ни.
Управляващите са безпросветни, следователно и народът трябва да е копи и пейст на пирамидата. Ако им позволим, ще си останем на дъното, но ако се борим и изискваме нещата да са други и не се страхуваме-има светлина в тунела. Подобна ми е логиката и за нещата, които правя - ако продължавам ВЪПРЕКИ... ще успея - стига да имам физическите сили.
Към какво гледаш напред сега?
Към достойното си пенсиониране! Шегувам се, то е ясно, че няма да стигна до годините и стаж за пенсия, животът ми е твърде драматичен... Иска ми се да има следващо издание, свързано със Скандинавието, този път акцентът в киното да е шведски. Мечтая си, че някога ще мога като бял човек да поставям спектакъл в театъра на родния ми град, казват, че докато има надежда, има и живот, така и моите надежди и мечти не умират. Мечтая си за дом, в който всички ще сме здрави и спокойни, че светът около нас е станал малко по-добър, по-светъл! Дано да имаме сили, за да постигнем този свят!
