Потъването на Созопол За любовта между съня и реалността

Потъването на Созопол

За любовта между съня и реалността

1 април (сряда) 2015 Sofia live

Сподели:

Сподели в facebook Сподели в twitter Сподели в svejo Изпрати на приятел

Принтирай Шрифт -а а +а

България, 100`, 2014;
Режисьор: Костадин Бонев; с Деян Донков, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Стефан Вълдобрев, Васил Гюров, Биляна Казакова, Жорета Николова

Созопол през юни от едноименния роман на Ина Вълчанова е студен, дъждовен, меланхоличен, есенно лиричен. Созопол във филма на Костадин Бонев е съхранил описаните характеристики, като ги е обогатил с цвета на морето, което крие на дъното си тайната за света на Чево (Деян Донков) и по-малкия му брат Пламката (Леонид Йовчев). Созопол е последното възможно убежище и за приятелите от махалата, разпиляни днес между шумната столица, Австрия и Канада.

Чево е сам, завърнал се в Созопол с десет бутилки водка. Старата фамилна къща е на мястото си, но градът е друг. Kотките са изчезнали, а бездомните кучета плачат в дъжда. Трябва нещо да се случи след изпиването на всички бутилки с водка. Tе са краен срок за намиране на отговорите, за разрешаване или пък тотално взривяване на хаотичното съществуване, което ежеминутно убива душата на Чево. И докато той отбелязва с кръстче изпитото количество алкохол, неусетно покрай спомените и кошмарните сънища се появяват другите - приятелите: Джинджи (Васил Гюров), Нел (Биляна Казакова), Док (Стефан Вълдобрев), Яна (Светлана Янчева) и Нева (Снежина Петрова).

Потъването на Созопол е най-новият игрален филм на Костадин Бонев, който освен, че режисира с деликатност пълнометражни творби, има зад гърба си и силни документални такива. Кастингът за филма е изключително адекватен, сякаш романът на Ина Вълчанова е писан с предчувствието, че тези талантливи актьори ще влязат под кожата на словото и ще го превърнат в плът и чувства. С повечето от тях режисьорът бе заснел преди години Подгряването на вчерашния обяд (2002), а в последния му филм се включва и Васил Гюров, който изпълнява и финалната песен във филма „Плачеш ли", заедно с група Ревю.

Животът на Чево е изпълнен с провали и несигурност. Раздяла със съпруга, конфликт с властен баща (мощно присъствие на Веселин Мезеклиев), болезнена загуба на брат, прекъсната любов. В отказа му да се съвместява компромисно с установените порядки Чево се превръща в единак и аутсайдер. Чувства се излишен и ненужен, след като е осъзнал пропуснатите възможности да промени общуването си с хора, които вече е изгубил. Ето защо той се стреми към вътрешно потъване и убиване на копнежа по другия възможен живот. Благодарение на една магическа сила, по необясним начин приятелите му са повикани в Созопол. Всеки от тях е интересен със странностите си, с мислите си, с поведението си към апокалиптично дъждовния град. В споделянето приятелите събуждат спомена за онова градче, което можем да видим със затворени очи и да усетим в гласа на спомените от детството.

Потъването на Созопол е нежен, но не го припознавай с романтична, сладникава мелодрама, защото тук трагичното стиска гърлото. Филмът не предлага лесен комерсиален флирт с публиката. Ако преживееш „потъването" и се идентифицираш с проблемите на персонажите му има голяма вероятност да откриеш онези мигове от личната ти история, в която любовта е била на ръба между бляна и реалността.

С награда Златна роза 2014 за най-добър сценарий
и най-добра актриса на Снежина Петрова.

с една дума
СОЗОПОЛ. Най-старият град по българското Черноморие. Бил е важен търговски и църковен център. Първото му име е гръцкото Антеа, по-късно променено на Аполония. За да го различават някои го наричали и Понтика, а от късната античност е известен като Созополис. По различни карти ще го срещнеш с още десетина разновидности на последното. Турците го кръщават Сизеболу, а след Освобождението и до днес си е Созопол.
Текст Елица Матеева