събота, 13 юни 2015 г.

Стефан Иванов: В „Между празниците” Елена Димитрова и Христо Петков са като силен поток

 Стефан Иванов: В „Между празниците” Елена Димитрова и Христо Петков са като силен поток

6.6.2015 г. 11:23
Стефан Иванов: В „Между празниците” Елена Димитрова и Христо Петков са като силен поток
Стефан Иванов роден през 1986 г. в София. Завършил e Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” и философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Сорбоната. Публикувал е поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в „Егоист”, „Maxim”, „Една седмица в София”, „Капитал Лайт”, „Алтера”, „Жената днес”, „Мениджър”, „Интро”, "Hustler", „Ах, Мария“, вестниците „24 часа”, „Литературен вестник”, „Монитор”, „Сега” и „Култура”.


Бил е част от писателския кръг „Бързалитература”, наред с Тома Марков, Радослав Парушев и Момчил Николов. Редактор е на романа „Алкохол“ на Калин Терзийски и на романа „Невидимо присъствие“ на Момчил Миланов.През последните години участва в проекти на ТР „Сфумато” в качеството на драматург.

На 6 юни в Градска художествена галерия „Борис Георгиев” от 21:30 ч. в рамките на МТФ „Варненско лято” тетаралната публика ще има възможност да види спектакъла на Маргарита Младенова „Между празниците” от Стефан Иванов. „Между празниците” е първият самостоятелен текст за театър на младия поет и публицист Стефан Иванов. Пиесата е написана специално за актьорите Елена Димитрова и Христо Петков и в нея са заложени споделени думи между тях и автора. Номинация за награда Икар 2014 на САБ за драматургичен текст.


Да имаш възможност да работиш в театрални проекти с двигателите на ТР „Сфумато“ е най-възвишеният празник в театъра и все пак кои са и какви са твоите празници и какво се случва с хората у нас между празниците?
Благодарен съм за възможността да познавам и да работя с Маргарита Младенова и Иван Добчев. Личен празник за мен е да имам време да седя на сянка под кестен или да чета нова книга. Да не бързам за никъде, когато разговарям с приятел. Да видя как дете вижда за първи път охлюв и го нарича „офлюх“. Да бъда с кучето в парка и да има усещане за обич във въздуха и на пейката. Може да звучи дребно или банално, но така го усещам. Отчаянието да е отместено. Да свети нещо друго. С хората между празниците у нас се случва нещо ужасно срамно и лошо. Самотни и тъжни са, лишавани са агресивно от смисъл и достойнство. Обедняват по различни и перверзни начини, не само материално.

Какво е усещането да бъдеш съмишленик с режисьорите Иван Добчев и Маргарита Младенова?
Изключително удовлетворяващо. Търси се предизвикателство. Изпробват се границите, прекрачват се, опитва се нещо, което след това е недостатъчно, опитва се пак и така, докато се стигне някаква възможна и крайна температура. И там започват да виреят неща, които не могат да живеят другаде.

Когато гледах едно от премиерните представления на „Между празниците“ почувствах, че някъде вътре витае и душата на „Нова генерация“, група, която не ми е давала покой, когато Димитър Воев бе жив. В неговата поезия присъства болка по загубите ни, болка по неистинността, в която съществуваме-поезия, режеща до кокала, разгромяваща мозъка на съставните му части. Какво е за теб тази поезия и с какво теб те провокираха актьорите Елена Димитрова и Христо Петков, за да напишеш драматургия специално за тях?
Обичам Димитър Воев. Той е част от вътрешния ми свят още преди да вляза в гимназия. Неговите текстове и песни са ми влезли под кожата и са се загнездили в ушите ми. Не казвам нещо оригинално, просто е факт. За актьорите, вярвам, също е така. Да пиша за Елена и за Христо стана някак естествено. Говорихме си с Елена за около час и после написах нейния монолог. Същото стана и с Христо. Всичко протече много спокойно, без особени предварителни размисли, теории или стратегии. Просто потече и се случи. Като увличащ поток.

Вярваш ли в протеста като гражданска форма на себеизразяване? И ако тази форма не постига своите цели, какво следва след нея?
Вярвам в протеста като форма на съпротива. Вярвам и че изкуството също е форма на протест, даже и когато не е откровено политическо. Красивото (каквото и да значи днес „красиво“), смисленото, интересното, винаги се противопоставят на наглото, грозното, глупавото, невъзпитаното. Изкуството разширява полето на действителността, показва несъществували и небивали неща, дава друг климат и свобода. Не знам какво следва след протеста. Не съм настроен агресивно и не мисля, че някога бих бил.

Какъв според теб е светът на един млад човек, който иска да подреди своя вътрешен свят, да създаде нещо свое в съвременна България, държава, която е встрани от баланса?
Не бих си позволил да обяснявам какъв е светът на младите хора като цяло, макар и да не мисля, че съм остарял по някакъв начин. Техен си е, тяхно право и привилегия е да го отглеждат и поливат. Предполагам, че е интересен и много шарен. Искам да науча за него. Надявам се да го споделят смело и без срам. Да са себе си. Да подхождат с любопитство и да правят каквото им е най-приятно и смислено. Колела, плакати, музика, супа, магазини, бижута, поезия, филми.

Как се създаде плътта на спектакъла „Между празниците“ като процес?
Постепенно, лабораторно, като ателие. Всеки имаше идеи и предложения. Пробваше се, обсъждаше се, водеха се дълги разговори, слушахме много музика. Много хубав работен процес беше. Нетърпелив съм отново да работя в театъра.

Кой е Стефан Иванов?
Ако можех да отговоря, щеше да ми бъде изключително скучно. И не само на мен, предполагам.


Елица Матеева