петък, 24 юли 2015 г.

АЙРА САКС И СТРАННОСТТА НА ЛЮБОВТА

12 magazine

АЙРА САКС И СТРАННОСТТА НА ЛЮБОВТА




Спомняте ли си песента в изпълнение на темпераментната Нина Симон „Това е той, ето там“ от 1959? В текста на песента се казва, че сърцето ще разпознае любовта само в един поглед, дори ако в стаята има стотици шумни лица. Винаги човекът срещу нас, независимо праха на годините, изглежда така, както сме го видяли в онзи първи миг – мигът на откритието, че това е нашата любов! Ако сте пропуснали да чуете музикалния диамант, не се безспокойте – композицията звучи в прекрасната камерна драма на независимия американски режисьор Айра Сакс „Любовта е странно нещо“.
Текст от Елица Матеева




„С Любовта е странно нещо се опитвам
да разбера своето място в света.“
– Айра Сакс

Айра Сакс е роден в Мемфис, Тенеси на 21 ноември 1965. Филмите му редовно попадат в селекцията за конкурсната програма на Sundance Film Festival, а през 2005 творбата му “Четиридесет нюанса синьо” става носител на голямата награда на фестивала. В тази наситена с напрежение психологическа драма, главна роля изпълнява руската актриса Дина Корзун. В “Брачен живот” от 2008 участват Пиърс Броснън, Патриша Кларксън, Крис Купър – все актьори от гвардията на класическата елегантност и мащаб в киното. Любопитен акцент в творчеството на Сакс е, че в някои от творбите му се снимат и представители на скандинавската актьорска школа като датчанката Паприка Стейн. В предпоследният му проект “Не гаси светлината” централната роля се изпълнява от датския актьор Туре Линдхарт, а Паприка Стейн играе ролята на сестра на датското момче-чудо. Съвсем естествено, “Любовта е странно нещо” също бе показана за първи път в Сънданс, през 2014.
Интересно е, че Айра Сакс никога не е учил кино, но е разбрал много за доброто такова чрез гледане. Докато е студент в Париж за един семестър, той бяга от лекции, за да се отдаде на своята муза и за един месец успява да изгледа 197 филма, като на ден присъства средно на три прожекции и днес така се шегува за студентските си години: „Това е моето образование!“
В момента Айра Сакс работи върху нов филм съвместно с чилийската актриса Паулина Гарсия, а освен това, ръководи и два учебни модула за кино в Ню Йорк, свързани с тематични проблеми около хомосексуалността, пола, обществото и т.н.




Проследявайки същността на филмите на Сакс, ще открием, че той специализира в изследването на брачния живот, на съобщността между партньорите в една любовна връзка. Сакс проучва в детайли крехкостта на романтичните отношения и понякога достига до маргинални изводи като например това, че човешкото същество е готово на крайности, за да се освободи от партньор, или да спечели любовта. Убийството като възможност за бягство от любовта е двигател в “Брачен живот”. В “Не гаси светлината” той режисира като хирург, хладнокръвно разрязвайки вътрешното пространство на персонажите си.
В “Любовта е странно нещо” като че ли откриваме повече надежда и покой – тук външният свят и неговите съпротиви са в основата на изпитанията за сърцевината на филма: съжителството между Бен (Джон Литгоу) и Джордж (Алфред Молина). След 39 години съвместен живот Бен и Джордж узаконяват с брак своята връзка, но се случва непредвидима социална несправедливост: заради брачната церемония Джордж е уволнен от ръководството на реномирано католическо училище, където преподава музика. Пенсонираният художник Бен и безработният учител по музика са принудени да продадат жилището си, за да продължат да живеят заедно.


Правилата на една епархия срещу правото да обичаш, правилата на общество, което задава дефиницията за морал срещу правото на свободната воля да бъдеш или не – в подобен дискурс се развива казусът на Бен и Джордж. Роднини и приятели помагат с временен подслон, но двамата започват да живеят разделени един от друг. В този интервал от време те осъзнават, че работят с представи-клишета за своите близки, а навлизайки в нечие лично пространство, откриват, че навиците на другите са ужасен дразнител. Другият, различният от теб, макар и приятел се оказва натрапник, тягостно допълнение в персоналния пейзаж.
Заради сюжетите в “Не гаси светлината” и “Любовта е странно нещо” можем да определим тези два филма като кино-диптих. В предхождащия проект персонажите не успяват да се омиротворят психологически, докато в “Любовта е странно нещо” въпреки препятствията, Бен и Джордж съумяват да съхранят своята емоционална цялост и да бъдат пълнокръвни в чистотата на чувствата си. Тяхната връзка не е разклатена от вътрешни борби, екранната романтика на харизматичния дует е постигнала тотална отдаденост – понякога зрителят се пита дали в изпълненото ни с прагматичност битие е възможна подобна любов, подобна странност, подобно рядко срещано състояние на духа… 




„Искам да разказвам дръзки истории и да бъда максимално откровен към работата си.“
– Айра Сакс

Преди да посегне към реализацията на “Любовта е странно нещо” Айра Сакс, заедно с Маурицио Захариас (съсценарист на филма), се потапят в киното на японския режисьор Ясуджиру Одзу – двамата посещават филмова панорама, посветена на него. За Сакс тази среща е важна, защото чрез филмите на Одзу той успява да извлече способа, похвата на заснемане на реалността. „Одзу владее перфектно изказа да превръща ежедневието в нещо извън времето, в специално преживяване. Откровението на Одзу ме вдъхнови да намеря своя начин, за да създам атмосферата на Ню Йорк, така както аз възприемам града. Исках да развия своя поглед за градската среда.“ Филмът кореспондира и с търсенията на Уди Алън, защото в “Ани Хол”, “Съпруги и съпрузи”, в “Хана и нейните сестри” Ню Йорк излъчва магия, Ню Йорк е окъпан в романтика, трепет и вълнения. В “Любовта е странно нещо” Ню Йорк е целунат от меко слънце и лазурно синьо небе.



“Любовта е странно нещо” е филм за чувствителността на особен тип взаимотношения, но в крайна сметка попада в т.нар. мейнстрийм категория. Стратегията на дистрибуция и добрият прием сред публиката могат да се сравнят със съдбата на филма “Децата са добре”, засягащ подобна проблематика, но с главни персонажи жени – Джулиън Мур и Анет Бенинг. „Не говоря много на снимачната площадка. Не си падам по дългите репетиции. Винаги се опитвам да бъда грижовен към актьорите, с които работя. Джон Литгоу се изненада, че не исках да репетираме преди снимки. Бях едновременно спокоен и дистанциран към репетициите, но и аналитичен към всяка сцена“, казва Айра Сакс.
“Любовта е странно нещо” не е филм, който иска да открои спецификата на света на Бен и Джордж. Той е филм за малките мигове на отдаденост, които съществуват във всяка връзка, изградена върху принципите на уважение, толерантност, отговорност към свободата на човека срещу нас. Филмът сякаш прилага своеобразно фотоувеличение спрямо обикновеното. “Любовта е странно нещо” не раздава присъди, не пресира в протестна поза философията на любовта. “Любовта е странно нещо” трябва да се гледа заради играта на Мариса Томей, Джон Литгоу, Алфред Молина и младия, но вече натрупал опит в интересни кинотворби актьор Чарли Тан. Джон Литгоу и Алфред Молина изпълват екрана с изящност, топлина и нежност. Постигнали са естественост на присъствието.
“Любовта е странно нещо” тръгва по екраните от утре, 24 юли в Евро Синема, G8, Кино Одеон и Дом на Киното в София, както в Лъки Дом на Киното в Пловдив. Разпространява Bulgaria Film Vision.
“Любовта е странно нещо” е филм за чувствителността на особен тип взаимотношения, но в крайна сметка попада в т.нар. мейнстрийм категория. Стратегията на дистрибуция и добрият прием сред публиката могат да се сравнят със съдбата на филма “Децата са добре”, засягащ подобна проблематика, но с главни персонажи жени – Джулиън Мур и Анет Бенинг. „Не говоря много на снимачната площадка. Не си падам по дългите репетиции. Винаги се опитвам да бъда грижовен към актьорите, с които работя. Джон Литгоу се изненада, че не исках да репетираме преди снимки. Бях едновременно спокоен и дистанциран към репетициите, но и аналитичен към всяка сцена“, казва Айра Сакс.
“Любовта е странно нещо” не е филм, който иска да открои спецификата на света на Бен и Джордж. Той е филм за малките мигове на отдаденост, които съществуват във всяка връзка, изградена върху принципите на уважение, толерантност, отговорност към свободата на човека срещу нас. Филмът сякаш прилага своеобразно фотоувеличение спрямо обикновеното. “Любовта е странно нещо” не раздава присъди, не пресира в протестна поза философията на любовта. “Любовта е странно нещо” трябва да се гледа заради играта на Мариса Томей, Джон Литгоу, Алфред Молина и младия, но вече натрупал опит в интересни кинотворби актьор Чарли Тан. Джон Литгоу и Алфред Молина изпълват екрана с изящност, топлина и нежност. Постигнали са естественост на присъствието.
“Любовта е странно нещо” тръгва по екраните от утре, 24 юли в Евро Синема, G8, Кино Одеон и Дом на Киното в София, както в Лъки Дом на Киното в Пловдив. Разпространява Bulgaria Film Vision.
- See more at: http://12mag.net/pop/ayra-saks-i-strannostta-na-lyubovta/#sthash.i5dHnGpc.dpuf
„Искам да разказвам дръзки истории и да бъда максимално откровен към работата си.“
– Айра Сакс
Преди да посегне към реализацията на “Любовта е странно нещо” Айра Сакс, заедно с Маурицио Захариас (съсценарист на филма), се потапят в киното на японския режисьор Ясуджиру Одзу – двамата посещават филмова панорама, посветена на него. За Сакс тази среща е важна, защото чрез филмите на Одзу той успява да извлече способа, похвата на заснемане на реалността. „Одзу владее перфектно изказа да превръща ежедневието в нещо извън времето, в специално преживяване. Откровението на Одзу ме вдъхнови да намеря своя начин, за да създам атмосферата на Ню Йорк, така както аз възприемам града. Исках да развия своя поглед за градската среда.“ Филмът кореспондира и с търсенията на Уди Алън, защото в “Ани Хол”, “Съпруги и съпрузи”, в “Хана и нейните сестри” Ню Йорк излъчва магия, Ню Йорк е окъпан в романтика, трепет и вълнения. В “Любовта е странно нещо” Ню Йорк е целунат от меко слънце и лазурно синьо небе. „Не бих направил подобен филм преди пет години. Вероятно съм се променил, но днес и законодателната система в Америка е друга. Историята на “Любовта е странно нещо” съвпадна с легалната възможност за сключване на брак между представители от един и същи пол. Моят живот и филмите, които снимам, се пресичат, историите се преплитат и считам, че това е съвсем естествен процес. Съзнавам, че ако с нещо не съм се справил в “Любовта е странно нещо”, както казваше Фасбендър: „Ще го оправя в следващия си филм.“ Искам да разказвам дръзки истории и да бъда максимално откровен към работата си.“
Айра Сакс и странността на любовта
“Любовта е странно нещо” е филм за чувствите
- See more at: http://12mag.net/pop/ayra-saks-i-strannostta-na-lyubovta/#sthash.i5dHnGpc.dpuf


http://12mag.net/pop/ayra-saks-i-strannostta-na-lyubovta/
Айра Сакс и странността на любовта
“Любовта е странно нещо” е филм за чувствителността на особен тип взаимотношения, но в крайна сметка попада в т.нар. мейнстрийм категория. Стратегията на дистрибуция и добрият прием сред публиката могат да се сравнят със съдбата на филма “Децата са добре”, засягащ подобна проблематика, но с главни персонажи жени – Джулиън Мур и Анет Бенинг. „Не говоря много на снимачната площадка. Не си падам по дългите репетиции. Винаги се опитвам да бъда грижовен към актьорите, с които работя. Джон Литгоу се изненада, че не исках да репетираме преди снимки. Бях едновременно спокоен и дистанциран към репетициите, но и аналитичен към всяка сцена“, казва Айра Сакс.
“Любовта е странно нещо” не е филм, който иска да открои спецификата на света на Бен и Джордж. Той е филм за малките мигове на отдаденост, които съществуват във всяка връзка, изградена върху принципите на уважение, толерантност, отговорност към свободата на човека срещу нас. Филмът сякаш прилага своеобразно фотоувеличение спрямо обикновеното. “Любовта е странно нещо” не раздава присъди, не пресира в протестна поза философията на любовта. “Любовта е странно нещо” трябва да се гледа заради играта на Мариса Томей, Джон Литгоу, Алфред Молина и младия, но вече натрупал опит в интересни кинотворби актьор Чарли Тан. Джон Литгоу и Алфред Молина изпълват екрана с изящност, топлина и нежност. Постигнали са естественост на присъствието.
“Любовта е странно нещо” тръгва по екраните от утре, 24 юли в Евро Синема, G8, Кино Одеон и Дом на Киното в София, както в Лъки Дом на Киното в Пловдив. Разпространява Bulgaria Film Vision.
- See more at: http://12mag.net/pop/ayra-saks-i-strannostta-na-lyubovta/#sthash.i5dHnGpc.dpuf
Айра Сакс и странността на любовта
“Любовта е странно нещо” е филм за чувствителността на особен тип взаимотношения, но в крайна сметка попада в т.нар. мейнстрийм категория. Стратегията на дистрибуция и добрият прием сред публиката могат да се сравнят със съдбата на филма “Децата са добре”, засягащ подобна проблематика, но с главни персонажи жени – Джулиън Мур и Анет Бенинг. „Не говоря много на снимачната площадка. Не си падам по дългите репетиции. Винаги се опитвам да бъда грижовен към актьорите, с които работя. Джон Литгоу се изненада, че не исках да репетираме преди снимки. Бях едновременно спокоен и дистанциран към репетициите, но и аналитичен към всяка сцена“, казва Айра Сакс.
“Любовта е странно нещо” не е филм, който иска да открои спецификата на света на Бен и Джордж. Той е филм за малките мигове на отдаденост, които съществуват във всяка връзка, изградена върху принципите на уважение, толерантност, отговорност към свободата на човека срещу нас. Филмът сякаш прилага своеобразно фотоувеличение спрямо обикновеното. “Любовта е странно нещо” не раздава присъди, не пресира в протестна поза философията на любовта. “Любовта е странно нещо” трябва да се гледа заради играта на Мариса Томей, Джон Литгоу, Алфред Молина и младия, но вече натрупал опит в интересни кинотворби актьор Чарли Тан. Джон Литгоу и Алфред Молина изпълват екрана с изящност, топлина и нежност. Постигнали са естественост на присъствието.
“Любовта е странно нещо” тръгва по екраните от утре, 24 юли в Евро Синема, G8, Кино Одеон и Дом на Киното в София, както в Лъки Дом на Киното в Пловдив. Разпространява Bulgaria Film Vision.
- See more at: http://12mag.net/pop/ayra-saks-i-strannostta-na-lyubovta/#sthash.i5dHnGpc.dpuf