четвъртък, 13 август 2015 г.

ДАВИД ФОЕНКИНОС-ДЕЛИКАТНОТО СЪРЦЕ

ДЕЛИКАТНОТО СЪРЦЕ
Кой си спомня за Давид Фоенкинос? Не, това не е риторичен въпрос, а ироничен авторски поглед, избран като заглавие на роман. Фоенкинос пише за Фоенкинос, ах, каква егоцентричност! Всичко е позволено в света на изкуството, а при Фоенкинос всичко е позволено, защото неговите романи са като енциклопедията на „Ларус“- изчерпателно съчетават интелигентния хумор с интересни и любопитни факти от света на човешката цивилизация. Когато четеш Фоенкинос покрай душевните терзания на героите му винаги в бележките под линия, читателят научава любопитни факти за Полански, Клод Льолуш, как се изписва на латински определен вид растение, кой френски президент в какъв исторически момент е направил гаф, списък на рецепти за вкусна супа и прочие.
Текст от Елица Матеева за 12 MAGAZINE





 От няколкото автори, които пишат на френски и редовно следя предпочитам Фоенкинос заради умението да балансира между полярните чувства. Ако Бегбеде е прекомерно вторачен в личните си заблуди и наслади, а Нотомб мазохистично бичува персонажите си във всеки роман, като пост фактум персонажите ѝ се превръщат в предверие към катарзиса, то образите на Фоенкинос са миролюбиви създания априори, но в резултат на непредполагами избухвания на Съдбата, те попадат в уникални, дори понякога сюрреални перипетии. Страстите при автора са комиксови, но пък добронамерени. Мъжете в литературата му са странни чаровници, които наподобяват Гуфи – верният приятел на Мики Маус.
„ИЗВЕСТНОТО, ПОЗНАТОТО НИ ВКАРВАТ В КАПАНА НА РУТИНАТА.
ИЗИСКВА СЕ НЕЩО КРАЙНО, КОЕТО ДА НИ ИЗТРЪГНЕ ОТ ТАЗИ ЛЕТАРГИЯ.
„ДЕЛИКАТНОСТ“ ПОКАЗВА КАК МОЖЕМ ДА БЪДЕМ РАЗТЪРСЕНИ
И ДА ВЪЗПРИЕМЕМ ЖИВОТА КАТО ОТВОРЕНА СИСТЕМА.“
– ДАВИД ФОЕНКИНОС
 Давид Фоенкинос е роден в Париж през 1974 г. На 16-годишна възраст прекарва два месеца в болница и в свободното си време там използва да чете и да се учи на китара. Съдбата си играе и тук, и не е случайност обстоятелството, че по-късно той учи литература в Сорбоната и става учител по китара. След като работи като прес-аташе в издателския бизнес, Фоенкинос написва и през 2001 издава първия си роман – „Инверсия на слабоумието или за влиянието на двама поляци“. За „Еротичният потенциал на жена ми“ (2004) получава наградата „RTL-Lire“, а романът му „Деликатност“ от 2009 е отличен с десет награди. Едноименният филм от 2011 с невероятните Одри Тоту и Франсоа Дамиен е номиниран за „Сезар“ в катергория “Най-добра адаптация”. Давид Фоенкинос сърежисира филма с брат си Стефан, и двамата създават своя причудлива интерпретация на романа, сякаш притежаваща светлината на „Амели Пулен“, заради душата на книгата. През 2014 Фоенкинос публикува “Шарлот”- история, основана на реалността, проследяваща живота на художничка, депортирана в Аушвиц, чиито творби разтърсват Фоенкинос, когато той ги вижда в Еврейския музей в Амстердам, и които го карат да изследва биографията ѝ. През 2015 излезе и екранизация по романа „Спомените“, с режисьор Жан-Пиер Рув, с Мишел Блан, Ани Корди, Одри Лами и др. В България, от романите са преведени „Инверсия на слабоумието“, „Еротичният потенциал на жена ми“, „В случай на щастие“, „Независими сърца“ и „Деликатност“, а от вчера, 10 август, „Спомените“ е в книжарниците.
 „Ако знаех как се става награждаван писател, нямаше да изпиша толкова много хартия. От романа преди „Деликатност“ бяха продадени едва 3 хиляди копия.“ Фоеникос има право да бъде критичен към себе си, защото „Деликатност“ има грандиозен успех за издателските мащаби – от 2009 до 2014 са продадени 800 000 екземпляра.

Дефиницията за деликатност според критериите на Фоенкинос би изглеждала така: да си щастлив от очакването, че някога ще те открият. А очакването изисква концентрация и търпение. „Деликатност“ е роман, чиято сюжетна линия се характеризира с добро позициониране на ситуациите и прецизна плътност на образите, и може би това е и причината за големия му успех. Освен това не трябва да забравяме, че когато едно произведение гъделичка сантимента, но предлага и деликатен, топъл хумор, то публиката непременно го възприема с адмирации. Съвременният човек изпитва необходимост да получава любов, за да задоволи копнежа си за нея.

„ПРОМЯНАТА В ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИВА И ПО ДРУГ НАЧИН – ПЛАВНО, С ПОСТОЯНСТВО, НО И С ВНИМАНИЕ КЪМ РАЗЛИЧНИЯ ОТ НАС, С ГРИЖАТА ЗА НЕГОВАТА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ“

„Деликатност“ е роман за скритите кътчета на сърцето, за които достъпът е строго засекретен. То откликва само при условие, че сте собственик на името Маркюс, обличате се разсеяно, излъчвате непохватност и сте родом от Швеция. Богинята на любовта със сигурност се казва Натали, защото името ѝ е предвестник на носталгичното усещане за света. Когато съпругът ѝ Франсоа умира, тя се вкопчва в работата – този спасителен пояс е единственият възможен вариант за оцеляване. Оцеляване в мълчание. И внезапно в кабинета ѝ се появява Маркюс. Целувката, неочаквана спонтанност, преобръща живота на тихия чужденец, за когото Натали е почти извънземно същество – изящна, умна, работохолик, постигнала съвършенство в красотата на тъгата си. Целувката е началото, тя въздейства като витамин за сивия предсказуем свят на Маркюс. Една целувка е достатъчна, за да преобрази живота ни от рутина в запомнящо се приключение. Натали и Маркюс плахо, неуверено, с бавни крачки тръгват към съвместното битие. Всеки изпада в своите кризи, всеки става роб на своите истерични любовни терзания, но хубавото на тази изпълнена със страст история е в отчитането, че другият човек е като растение,трябва да се положат усилия, за да се получи аромат и цвят. „Когато дълго време си бил в нищото, ти си като дърво, чиито корени са се забили дълбоко в нищото и съвсем естествено е да реагираш с уплаха, да получиш шок от внезапно появилите се възможностти, от идеята за разклащане на познатото статукво“, казва Фоенкинос. Ето защо промяната в човешките отношения може да се развива и по друг начин – плавно, с постоянство, но и с внимание към различния от нас, с грижа за неговата неприкосновеност.
ФИЛМЪТ
 Деликатното Сърце
„Невероятна е. Чудя се какво ли ще си поръча? Обичам колебливи жени. Кафе?. Не, твърде обикновено е. По-добре е от безкофеиновото. То е ужасно. Чай? Не, по-скоро сок. И не какъв да е. Не твърде екзотичен. Папая или гуавата плашат? Няма нищо по-добро от класиката – портокал или ябълка. Не, най-добре сок от кайсия. Ако поръча сок от кайсия, ще ида да я заговоря.“
Под вълшебния ритъм на оригиналната авторска музика на Емили Симон дамски обувки нежно потропват. Кадърът се разширява и откриваме едно синьо зимно палто с качулка, млада жена с плитка, която влиза в кафене. Тя се казва Натали и тук след миг ще срещне любовта. Крехката екранна Натали, чупливата порцеланова кукла с мощно торнадо, живеещо под обвивката ѝ, е изиграна от Одри Тоту. Маркюс, невзрачният швед, който е колега на Натали, е изигран блестящо от Франсоа Дамиен. Той е като мечок, симпатичен мълчалив аутсайдер, пробудил се от вековен зимен сън след внезапната целувка на Натали.
Стефан Фоенкинос получава своето кино образование в Америка. Преди снимките на „Деликатност“, той е кастинг директор и е имал възможност да работи над филмови продукции с Уди Алън, Франсоа Озон, Клод Шаброл, Терънс Мълик, Годар. Започва своята професионална кариера като асистент-режисьор при през 1997 при Жак Доайон. Стефан обича да се шегува, че е роден с късмет и е работил с най-добрите, но да се включиш в проект, който приключва с лоша критика е много практично, защото грешките също са инвестиция – предлагат познание, което те предпазва от недостатъци. Той е един от основателите на Френската кастинг организация – структура която се занимава с правата и задълженията в рамковите договори между продуценти и актьори. В качеството си на кастинг-директор преди Одри Тоту да изиграе своята Амели, той вече е работил с нея във филма „Господ е велик, а аз съм твърде малка“.
В сравнение с романа, филмът „Деликатност“ е по-захаросан като излъчване, но това не отклонява зрителя от крайната цел и посланието: да влагаме старание и внимание в любовта, в отношенията помежду си. Светът ни очаква, достатъчно е да отворим очи!
Давид Фоенкинос пристига за срещи с читатели и зрители в София и Варна, както и за участие в двайсет и третото издание на Международният кинофестивал „Любовта е лудост” във Варна.

Програма на гостуването:
20 август, 19:00 – среща с читатели във Френския културен институт в София.
21 август, 18:00 – церемония по откриване на XXIII филмов фестивал „Любовта е лудост” във Варна
22 август, 17:00 – прожекция на филма “Деликатност”
23 август, 17:00 – среща с читатели в книжарница Сиела – Варна и прожекция на филма „Деликатност” във Фестивален и конгресен център.

11.08.2015

http://12mag.net/pop/delikatnoto-sartse/#sthash.xAAiKws1.dpuf