ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД: ЛИРИЧЕСКИЯТ ПСИХОЛОГИЗЪМ НА ВИМ ВЕНДЕРС В 3D

ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД: ЛИРИЧЕСКИЯТ ПСИХОЛОГИЗЪМ НА ВИМ ВЕНДЕРС В 3D

за 12 magazine

Маса, моливи, тефтерче. Прашинките във въздуха си играят на криеница. Километри, друго място, друга маса с четки, хартия и снежна белота. Той и тя създават творбите си сякаш в изолация. През годините, смъртта на дете ще промени живота на три жени и един мъж, писател. В началото романите му не се продават добре, а след смъртта на малкия Николас, всичко, което пише се превръща в бестселър. Томас изпитва вина, непреодолима рана разрязва съзнанието му и нищо не е в състояние да го промени, да го успокои. „Всичко ще бъде наред” проследява следващите десет години от живота му. Следващите му книги са отново бестселър — написаното е част от преживяното и миналото му. Дали е морално да се употреби болката на близките и техния душевен хаос, за да се създава литература и въобще изкуство? Реалност и фикция — това са възможните брегове на творчеството.

Вим Вендерс се запознава с норвежкия новелист Олаф Бьорн Йоханесен на фестивала в Сънданс, преди години. Там двамата се уговарят, че някога Вендерс ще екранизира роман на Йоханесен, а само след две години режисьорът получава по имейл готов сценарий. Снимките на „Всичко ще бъде наред” започват през август 2013, в Монреал, Канада, а Вендерс създава филма си с пълното съзнание, че формата му ще бъде специална. И наистина, след великолепната му творба „Пина”, той отново интегрира 3D в особен свят, чрез който чувствата на Томас (Джеймс Франко) и майката на убитото момче, Кейт (Шарлот Генсбур), се „разтягат” визуално във времето благодарение на техничическите похвати. „Всичко ще бъде наред” е амбициозна продукция, зад която застават Германия, Швеция, Норвегия, Канада, Америка и Франция.

Текст от Елица Матеева

Преглеждам бележките, които спонтанно си водя винаги, когато гледам филм, свързан с анализ. Непременно трябва да споделя, че според тях Вим Вендерс е направил много нетипичен за своето авторско кино филм. И отново според тях следва въпрос: кое е типичното за режисьорите, разказващи истории чрез мястото, географията, като начало, като знак? Вим Вендерс започва своите стъпки в първия си късометражен филм, на 16-годишна възраст, като архивира локуса — светлината и частите на деня са различни, но мястото, то е главното и после се появява историята.

Всичко ще бъде наред: лирическият психологизъм на Вим Вендерс в 3D

„ЗАЩО СНИМАМ ЛИ? Е, ЗАЩОТО… НЕЩО СЕ СЛУЧВА, ВИЖДАШ ГО КАК СЕ СЛУЧВА, ЗАСНЕМАШ ГО, ДОКАТО СЕ СЛУЧВА, КАМЕРАТА СЪЩО ГО ВИЖДА, ЗАПАЗВА ГО, МОЖЕ ОТНОВО И ОТНОВО ДА ГО НАБЛЮДАВАШ. НЕЩОТО ВЕЧЕ ГО НЯМА, НО НАБЛЮДЕНИЕТО МУ Е ВЪЗМОЖНО, ИСТИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ НЕ Е ИЗГУБЕНА. КАМЕРАТА Е ОРЪЖИЕ СРЕЩУ СТРАДАНИЕТО НА НЕЩАТА, ОРЪЖИЕ СРЕЩУ ИЗЧЕЗВАНЕТО ИМ.“

– ВИМ ВЕНДЕРС

/из „Логика на образите”, превод Жанина Драгостинова/

В двайсет и първи век камерата е изместила думите. В миналото, преди да се появи фотоапаратът, словото е имало силата да създава света, да го обяснява, да го запечатва в образи. Мисията на писателя е била фотографска — той е съхранявал чувствата, вълненията, размислите, чрез словото им е вдъхвал вечен живот.

Във „Всичко ще бъде наред” словото и магията на техническото съвършенство са сляти в едно. Писателят създава свят, опияняван чрез соковете на травматично преживяване, което постоянно съживява миналото и се преобразява в магическо „ако” — малкият Николас се озовава под автомобила на Томас, докато играе с шейната си. След катастрофата и смъртта на Николас, Томас се разделя със своята приятелка Сара (Рейчъл Макадамс), а след две години среща Ан (Мари-Жозе Кроз), която живее сама с детето си. По същото време майката на починалото дете, преодолява душевната травма чрез вярата си в Бог. Тя е илюстратор и рисуването ѝ помага да подреди спомените си чрез настоящето. Травмата като че ли постоянно изскача от кутията на Пандора — след повече от 10 години Томас среща Сара, а Кристофър – другото дете на Кейт, който е свидетел на катастрофата се опитва да нахлуе в света на Томас. Кристофър започва да следи Томас, да търси по всякакъв начин съприкосновение с него и понякога активността му придобива психопатийни измерения, гравитиращи между воайорство, фетишизъм и асоциалност.

Всичко ще бъде наред: лирическият психологизъм на Вим Вендерс в 3D

„Когато се запознах с Джеймс Франко, веднага след като му стиснах ръката, усетих, че това е Томас. Джеймс Франко не е само актьор, той е и писател, творческа личност и следователно разбира основния конфликт във филма. Срещнахме се в Ню Йорк, в едно кафене, а след това той трябваше да отиде до университета, където преподава сценаристика. Попита ме дали искам да се присъединя и да се запозная със студентите му. Слушахме какво бяха подготвили като текстове и така се получи, че заедно завършихме семинарното упражнение. Обсъждахме с младежите написаното и аз наблюдавах Джеймс — тук той беше съвсем различен, отколкото на снимачната площадка! По време на снимки е затворен, предпочита уединението. Никога не знаеш какво ще се случи тогава с Джеймс Франко. Преди процес той предпочита да се отдели, постоянно чете, от сутрин до вечер. Когато трябваше да започнем и го подканях с думите: „Джеймс, готови сме за снимки!“, той оставяше книгата върху масата и се преобразяваше. Докато снимахме, Джеймс подготвяше своята магистърска работа и изчете над двайсет книги от корица до корица. И тогава си казах, колко е различен Джеймс, когато пием кафе и когато снима. Тази различност може да се разпознае чрез намесата и на 3D, защото въздействието е като използването на супер мощна лупа. „Преструвката“ в актьорската работа се улавя от 3D при условие, че киното, което правиш, притежава специфичен, бавен ритъм. Тази техника има способността да изостри визуалното и ние бяхме пионери в използането ѝ за история, лишена от екшън сцени. Тук динамиката не е буквална, а психологическа. Сигурен съм, че когато подобни технологии се включат при засилването на символи в интимната драма, филмите ще придобият друго измерение, ще докоснат публиката по различен начин, като я приближат и изтласкат реално до персонажите.“

В изграждането на една маргинална ситуация, изпълнението на Шарлот Генсбур изследва вътрешното преображение, пресъздадено по Кафкиански ювелирно. Тук няма да видите истерии и крясъци след смъртта на малкия Николас. Шарлот играе страдаща майка, но страданието ѝ придобива религиозно озарение. Зрителите, запознати с източното православие и каноните му, дори биха открили в интерпретацията ѝ особена светлина на смирение. Първоначално Вим Вендерс кани друга актриса за тази роля, но после решава,че Шарлот ще създаде специфичната близост между персонажите Томас и Кейт. Срещите им във времето не са много, но има епизод, в който двамата остават заедно една вечер, за да се преодолеят, да си простят и да преминат през болката заедно. Сцената е проста, семпла, без секс, без агресия, без патетични кризи, но когато се потопите в спецификата на безмълвието ѝ ще откриете енергията, с коята ви заливат персонажите. Това според мен е най-красивата сцена във филма — сцената на тоталната безкористност между тях. В същината си женските персонажи във „Всичко ще бъде наред“ са именно помагачи, които провокират Томас да излезе от черупката и вцепенението, да престане да се чувства виновен.

Всичко ще бъде наред: лирическият психологизъм на Вим Вендерс в 3D

Музиката в киното на Вендерс винаги е заемала важно място. По подобие на филмите му „Американски приятел“, „Небето над Берлин“ и други въздействащи с фикцията си заглавия, Вендерс използва оригинална оркестрова музика. За „Всичко ще бъде наред“ е поканен френският композитор Александър Деспла, автор на музиката към саундраците на филми като „Речта на краля“, „Филомена“, „Арго“, „Безподобният Мистър Фокс“, „Странната история на Бенджамин Бътън“, „Ръжда и кости“ и др.

Оператор на филма е белгиецът Беноа Дьоби, който е заснел „Необратимо“ и „Вход към пустотата“ на Гаспар Ное, където, според Вендерс, камерата смело е уловила маргиналното. Вендерс специално лети от Европа за Детройт, за да се срещне с Беноа по време на снимките му с Райън Гослинг, който снима дебюта си в Детройт. Беноа работи с момчешки ентусиазъм и заразяваща лекота, които вдъхновяват Вендерс.

„Моята тема във филма е „вината”, не онази конкретната за един инцидент, а вината в творческата дейност — възможно ли е, позволено ли е да се използва този инцидент и да го трансформираш от чужди преживявания в успешен, личен творчески акт? Носим ли отговорност, когато употребяваме емоции, които са част от чужди душевни владения? Този въпрос рядко се поставя в киното, въпреки че е фундаментален. До каква степен трагедията на едно съвместно преживяване продължава да ни влияе в по-късен момент от живота ни? Универсални въпроси, които се отнасят не само до писателя Томас, те са актуални за всички нас. Струва ми се, че ние забравихме да уважаваме чуждите спомени, тяхната неприкосновеност и заради успеха често си ги присвояваме, вмъкваме в лична екзистенциална актуализация“

Северноамериканската премиера на „Всичко ще бъде добре“ ще бъде на 4 декември, като част режисьорската селекция на международния фестивал в Торонто. Препускайки през оценките на чужди критици за филма, мненията не са особено ласкави, дори понякога подигравателни, заради сантименталния морализъм, присъщ на Вендерс. Каквото и да се напише за „Всичко ще бъде наред“ с нетърпение очаквам срещата му с българската публика, защото сред планината от попкорн филмова индустрия, която ни осакатява емоционално, Вим Вендерс си остава световен режисьор, създаващ кино с любов към човека, а това изобщо не е малко!

11.10.2015 Филтри: Вим Вендерс, Джеймс Франко, Елица Матеева, Кино

- See more at: http://12mag.net/pop/vsitchko-shte-bade-nared-liritcheskiyat-psihologizam-na-vim-venders-v-3d/#sthash.unIwaY8a.dpuf