неделя, 18 октомври 2015 г.

КИНО "С лице надолу"спасение няма



"С лице надолу"- спасение няма!

Дебютният филм на режисьора Камен Калев „Източни пиеси“(2009) беше вълнуващ, искрен, чист, филм-притча за поколението, с което се идентифицирам. Бях до такава степен влюбена в израза „не искам да съм реален, искам да съм кристален“ от един монолог на главния персонаж Ицо (Христо Христов), че винаги, когато ми се налагаше да пътувам на стотици километри от родния ми град си носех DVD с филма. „Източни пиеси“ беше част от моята тъжна истина, част от надеждата, че животът трябва да продължава въпреки грешките, отказа от мечти, въпреки предателствата и разочарованията. Наградите на „Източни пиеси“ от фестивалите в Токио, Анже, Варшава, Братислава и всички международни номинации показваха, че Камен Калев създава нещо различно и значимо.
 
Вторият му филм, „Островът“ (2011), гледах по време на „Златна роза“ и въпреки разпалените дискусии между критици, че е по-слаб от дебюта му (напълно споделям тази теза), отново ми въздейства с една мисъл — да скочим в празнотата, за да открием себе си. Като почитател на датския актьор Туре Линдхарт (един от главните участници в „Островът“) ми се искаше той да ме изненада, да ме преобрази както ми се е случвало с филма на Айра Сакс „Запази светлината“. В „Островът“ актьорът, който наистина ме покори бе варненецът Михаил Мутафов. Ето защо очаквах с нетърпение и леко напрежение „С лице надолу“. Обстоятелството, че съм френетичен фен на френския актьор Мелвил Пупо, изпълняващ главната роля на престъпника Сам във филма подсилваше възбудата ми. И наистина, определено „С лице надолу“ е по-сполучлив филм, ако го съпоставим с „Островът“ по няколко причини: добри диалози, интригуваща история по действителен случай, болезнена и остра тематика (трафикът на проститутки от България за Западна Европа), перфектният синхрон на натуршчиците, които участват във филма.
Текст от Елица Матеева

Сюжетът: Сам (Мелвил Пупо) е заловен от френската полиция, заради контрабанда на фалшиви пари от България за Франция. Вместо затвор му се предлага сделка — да се внедри в схемата за трафик на проститутки от България, с цел да открие във Виена лице с прякор Турчинът. Във Франция той се запознава с компаньноката от ромски произход Елка (Сехер Небиева) и заедно тръгват за България, въпреки нейната съпротива. Обикалят Шумен, Провадия, Варна, където са се установили персонажи, заемащи различни позиции в тази добре развита организация. В България той се запознава със Снежана (Лидия Колева), местен тартор, заемащ важен дял в трафика на проститутки. Уговорката е Снежана да осигури хубави и много млади момичета, които да бъдат отведени и продадени в Ница от Сам. Паралелно, докато се опитва да се интегрира в канала, той има проблеми с хората от групировка, организираща контрабанда на фалшиви банкноти. Така тези три структури — френска полиция, местен трафик на проститутки и местна организация, развиваща успешен бизнес с фалшива валута постоянно притискат Сам, но въпреки всичко той съхранява своята чувствителност и постепенно в него се заражда идеята, че може да предложи спасение за Елка, като я отведе от България с надеждата за нов живот във Франция. Оказва се, че между западния и източния обитател на Европа все още има дълбока пропаст. Така нареченият “западняк” все още вярва в спасението, воден от етико-естетически идеали, а за човека, роден в страна от бивш социалистически блок, която в момента тъне в безкрайната си екзистенциална чалга, алтернатива няма. Или уви, тя е само една — да се продава, докато е жив. Сам се доверява на Елка, ръководен от лични сантименти. Тя обаче го предава и изходът е ясен — добрите намерения умират.


Разсъждавах върху избора на заглавието на филма. Обикновено, когато сме с наведено лице, вероятно сме наясно, че сме попаднали в чужда територия, която, колкото и да се опитваме да променим за добро, ако сме пришълци, тя ще ни подтикне да се чувстваме гузни, заради романтичния идеал, че е възможна промяна. Наведената глава е и част от поведенческа реакция на чувството за вина. Наведената глава е и статус, подсказващ, че има обстоятелства, които стоят над нас и трябва да им се подчиним, да им се предложим, като изоставим мечтите си. При навеждането ни някой осакатява светлината в погледа ни, при навеждане спасение няма!
   
„С лице надолу“ безспорно притежава качества, но ми се струва, че някои линии в сюжета можеха да се изведат и по-добре. Преживявах филма, с чувството, че нещо липсва, че сякаш е направен компромис. По време на една експертна среща, в рамките на „Златна роза“ 2015, посветена на филмите-коопродукции, ме озари мисълта, че именно обстоятелството „коопродукция“, какъвто е и „С лице надолу“ е определило тази динамична и драматична история да се разгърне твърде компресирано, осакатявайки част от достойнствата на филма. „С лице надолу“ притежава харизмата на документа, заради участниците му — те не идват от киното, нямат нищо общо с киното. С изключение на Мелвил Пупо и Емил Марков, така наречените актьори попадат във филма от естествената среда на живота, на тях им липсва професионалната актьорска школа и това е една черта, която е вече традиция за работата на Камен Калев. Натурчиците притежават своето очарование в киното и това е доказано, и макар с тях винаги да трябва да се работи внимателно, Калев е защитил добре този аспект в процеса. Може би и това е било основанието на журито на „Златна роза“ 2015 да даде своята награда за режисура именно на него.
По време на пресконференцията по повод филма, в рамките на 33-тото издание на фестивала, операторът на филма Юлиан Атанасов споделя: „Камен Калев се занимаваше със сценария и правеше изследвания в тази посока над две години. Разпространителят на предишния му филм („Островът“) от Франция — „Le Pacte“, предложи да помогне за следващия проект на Камен без да е представил своя сценарий. Той кандидатства във Франция като равнопоставен френски гражданин за френска филмова субсидия. Имаше изискване: да е преобладаващ френският език, постпродукцията е белгийска. Проектът ни бе отхвърлян три пъти от Националния филмов център. Когато започнахме снимки нямахме подкрепа от НФЦ. Режисьорът имаше резерви за актьора — как да изглежда неговият герой, но много бързо ни стана ясно, че Мелвил Пупо е най-доброто решение точно с това, че на външен вид не прилича на човек от подземния свят. За Камен винаги в основата стои работата с актьорите. Той работи с тях като им дава свобода. По отношение на натуршчиците правихме кастинги на различни места: идват сто човека и от тях се открива едно ценно зрънце, което може да импровизира. Това е страхотно изживяване. Голямо е изживяването и за този изпълнител, защото той попада в коренно различна обстановка, разделя се с родното си място, запознава се с екипа, пътува до София и се загубва като в море. От това море да откриеш определен човек е трудно и сложно. Камен много често по време на филма казваше: „Повече няма да работя с натурчици!“, но въпреки напрежението продължаваше отново и отново. Върху артистичната част не изпитахме натиск от страна на мажоритарните донори. Единственото условие беше да се говори на френски език, ето защо при монтажа следяхме с педантичност дали сме изпълнили изискванията на продуцентите.“
   
Най-интригуващото в „С лице надолу“, заради което съпреживяването на филма си заслужава, е естествеността в комуникацията между френския актьор Мелвил Пупо и другите му колеги по филмова съдба. Присъствието на Мелвил е силно и благодарение на неговата особеност като игра — определена събраност и рационалност, филмът излъчва специфичен ритъм. Сам на Мелвил е персонаж, който става жертва на различни схеми, дори може би се намразва, че е принуден да върши брутални постъпки, за да оцелее. И все пак, с поведението си той защитава утопията „Достойнство“. Сам се опитва с всички сили да спаси Елка, но престъпният свят унищожава своя Малък принц, дръзнал да го промени — тази е логиката на нещата от живота. Филмът по категоричен начин показва измеренията на престъпността у нас и зрителят затвърждава впечатлението си, че съдебната система е безпомощна, изпаднала е в тотален колапс.
От 16 октомври „С лице надолу“ е в кината в София, Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора, Плевен, Благоевград, Шумен, Видин, Търговище, Враца, Хасково и Каварна.
Фотография от Анастас Петков

- See more at: http://12mag.net/pop/s-litse-nadolu-spasenie-nyama/#sthash.cfwHEPb5.dpuf