вторник, 20 октомври 2015 г.

„КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ“-ДТ „СТОЯН БЪЧВАРОВ“: „О, промяна на времената! Ти, надежда на угнетените!“



„КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ“-ДТ „СТОЯН БЪЧВАРОВ“: „О, промяна на времената! Ти, надежда на угнетените!“

„Задължително при Брехт е само съобразяването с менящото се време.“
Леон Даниел
1.
В  студентските ми години бях прехласната по спектакъла на режисьора Галин Стоев в НАРОДЕН ТЕАТЪР “ИВАН ВАЗОВ“ „Кавказкият тебеширен кръг“, заради актьорите: Милена Атанасова, Радена Вълканова, Маргарита Карамитева, Валентин Ганев, Чочо Попйорданов, Жоржета Чакърова  и заради фантазията на Вечеслав Парапанов, Кирил Дончев - как едно почти празно театрално пространство може да работи по хоризонтали и вертикали?! За тези въпроси Питър Брук е написал книга, която е препоръчителна, за да съблечем самочувствието на някои „експерти по експерименти“ в театъра, че всичко започва от тях. Имаше театроведи,  които обаче не се вълнуваха от спектакъла на Галин Стоев (за справка вестник „Култура“ от онова време.) Годините минаваха, тук-там в някои театри поставяха Брехт. Преди две години „Кавказкият тебеширен кръг“ се нарисува и върху сцената на театъра във Враца под режисурата на Венцислав Асенов. Ивайло Христов със своите студенти–абсолвенти също се разписа върху неволите на един екзотичен народ, приказно оплетени в спецефичния изказ на Б.Брехт. 

За първи път родният зрител е гледал пиеса на Брехт през 1930 г. Николай Фол поставя в театъра на Петър К. Стойчев "Опера за три гроша" със заглавието „Опера за пет пари", а Боян Дановски през 1932-ра режисира "Майка" и "Решението" ("Мярката") с колектива "Трибуна“. За период от над 20 години драматургията на Брехт си почива в режисьорските чекмеджета и чак през през сезон 1958/59 на сцената на драматичния театър в Бургас Юлия Огнянова заедно със своите съмишленици от т.нар.бургаска режисьорска четворка  създава спектакъла „Майка Кураж“. През 1961г. на сцената на софийския Държавен сатиричен театър се появява "Артуро  Хи" (постановка на Боян Дановски и Методи Андонов), само една година по-късно отново с "Майка Кураж", само че на Моис Бениеш, Брехт влиза в самата крепост на традиционния български театър. Настъпват 70-те години на миналия век със спектаклите на Леон Даниел върху драматургията на Брехт - безспорни открития, честно и достойно интерпретиране на  времето на угнетените. Във  времената на управниците или както казва Брехт в „Кавказкият тебеширен кръг“ на „тези, които не могат да си вържат гащите“ той не е бил любимец на властта - в един спомен на драматурга и преводача Константин Илиев четем: “Когато след петгодишен престой през 1978 година напусках Благоевград, последната инструкция, която чух от втория секретар на Окръжния комитет за проекторепертоара на театъра, звучеше така: "И дайте да се разберем. Никакви Брехтове".
След този кратък и непълен преглед на родните театрални постижения от миналия век ми се иска да стане ясно, че Брехт е предмет на интерес от различни творчески гилдии, от различни режисьори, притежаващи определен интелектуален капацитет при разбирането и „разиграването“ на Брехт. Някои от тях превръщат спектаклите с драматург Брехт в невероятно приключение, други – в скромни местни постижения. На всеки според потребностите, както се казваше в една идеология.

2.
Срещата между режисьор и актьор е откровение, взаимно обгрижване, вазимно отдаване, тя трае миг и след репетициите няма да се повтори.  Когато професор Маргарита Младенова започна репетициите с трупата на драматичния театър във Варна си отдъхнах, защото смятам, че актьорите имат нужда от  подобно пътешествие в театъра, заради надеждата, че театърът не е бизнес и продадени билетчета, театърът не е само “Реформа“, а преди всичко изкуство, което променя дребнавието на делника ни, променя светогледа, променя душата. Афишът  и актьорската рефлексия се нуждаеха от присъствието на мъдростта, опита и вярата в доброто, а професор Младенова като личност, педагог и режисьор излъчва светлината, която може да преобрази местното театрално пространство. И наистина, след премиерата на „Кавказкият тебеширен кръг“ там някъде в погледа на варненските актьори има блясък, случила се е промяна.

Спектакълът  тръгва към драматургията с леко съкращение, преди появата на певеца Аркадий Чхеидзе (Стоян Радев) по текст има среща между два колхоза, които трябва да решат един спор за завръщането на колхоза „Галинск“ в долината, обитавана от колхоза „Роза Люксембург“.  Първият колхоз се е специализирал в отглеждането на кози, а вторият - в отглеждането на плодове.  Дебатът е спестен на публиката, но според мен той е изходна основа за да може певецът Аркадий да дисциплинира с пример от миналото спора на колхозниците, защото земята е една и съща и няма значение кой колхоз ще „бди“ над нея.  Спектакълът на варненската трупа започва директно от песента на Аркадий за „Детето от знатен род“.

Всеки от актьорите в спектакъла изпълнява повече от една роля, като има възможност да покаже качествата си и да  се открои сред многообразието от персонажите. Стоян Радев като певеца Аркадий е обран, без излишни мимики, но като съдията Аздак е във вихъра на своята харизма - преминаващ през различни полюси, натрупващ различни душевни цветове. Биляна Стоева като съпругата на губернатора Георги Абашвили и особено като Селянката пътува през социални крайности с лекота, защото те носят в себе си и общ код - страхът на бедния, простия дух. Людовика на Ина Добрева - наивна и „невинна“ във физическите ласки  жена присъства със своята лъчезарност и парадоксалност, Селянката - старата бедна бабка на Даниела Викторова показва отношението на актрисата към гротеската. Синът Юсуп на Пламен Димитров притежава пълнокръвието на  човека от равнината. Виновникът за приказното изпитание на Груша - актрисата Гергана Плетньова като перпето мобиле препуска през различни препятствия - неуморно и без задъхване. Актьорският ансамбъл жонглира, сменя сценография, костюми и влиза в различни персонажи, обединени от магията на драматургията.  Песните (зонговете), присъстващи в драматургията по презумпцията на Брехт, са преддверие към темата, към проблематиката на произведението, те са специфичната форма, при която високото и равнината се събират в едно цяло. Маргарита Младенова продължава своите изследвания върху творчеството на Б.Брехт непосредствено след интерпретацията й от 2014г. върху “ Господин Пунтила и неговият слуга Мати" на сцената на Младежкия театър“Николй Бинев“. Режисурата се характерезира с твърдост, с ритъм, с овладяване на потенциала, който носи драматургията, успешно е обединила различни актьорски темпераменти като ги е трансформирала в мощна и единна група, която изпълнява коректно изискванията на автора и концепцията на режисьора. Благодарение на режисьора-обединител варненската актьорска трупа показва, че може да сътвори одухотворен, жив, значим спектакъл, който умно да разсмива и смислено да задава екзистенциални въпроси през призмата на хумора и забавните ситуации.

Фабулата на „Кавказкият тебеширен кръг“: някъде в стари времена, в Грузия проклет губернатор си получава заслуженото - свален е от власт, а неговата съпруга дири спасение, но забравя малкия наследник Михайло в богаташките покои. За да не го убият враговета на губернатора слугинята Груша спасява бебенцето Михайло и бяга при своя брат, където се надява да отгледа детето в спокойна среда. Уви, за да оцелее е принудена да се омъжи по сметка, макар че обича един смел войник, но след време настъпва нов обрат и ситуацията в Грузия се възстановява - битите си остават бити, старите-нови отново управляват света. Истинската майка и Груша застават пред съдията Аздак, който трябва да определи коя ще вземе Михайло. Съдията е беден мъдрец, който раздава справедливо правосъдие чрез малък тест. Груша реагира със сърцето си, а не като биологичната майка - с чувствата на празната кесия. Михайло и Груша ще живеят заедно!

Дървената  конструкция, променяща разположението и функциите си, топлата сценография, създаваща усещане за мекота (цветните одеалца) като интериор на действието са част от ключа към постановката. Сценографията и костюмите на младите Ивайло Николов и Ива Гинкова естетизират средата, но и я преобразяват магически! Музиката на Асен Аврамов е ръка, разлистваща  страниците между отделните приключения на Груша.

Ако трябва да систематезираме с една дума измерението на спектакъла „Кавказкият тебеширен кръг“, то новият театрален сезон във Варна има свое представление-мечта.  Спектакъл за доброто и справедливостта. Спектакъл, особено актуален, защото в него под формата на приказката (лесното за разбиране) се дебатира върху различни съвременни и остри проблеми: отношението ни спрямо чужденците (бежанците), отношението на управляващите спрямо народа, електорат и власт, корумпираното правосъдие и др.  „Кавказкият тебеширен кръг“ подарява надежда, че някога „угнетените“ ще изпитат своето заслужено щастие, ако не се страхуват да бъдат добри. И понеже не се страхувам да бъда добра, макар че винаги съм се чувствала като прелъстен и изоставен приятел от местния театър, ето и аз си признавам: „Кавказкият тебеширен кръг“ на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров“ е честен, искрен и достоен спектакъл. Гледайте го и няма да съжалявате!

КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ от Бертолт Брехт
Превод: Константин Илиев
Постановка: Маргарита Младенова
Сценография: Ивайло Николов
Костюмография: Ива Гикова
Музика: Асен Аврамов
Помощник-режисьор: Валентина Козарева
Фотографии: Росен Донев


Елица Матеева

Една статия от: www.why42.info публикувана на 20.10.2015