понеделник, 9 ноември 2015 г.

ГРАДСКИ ИСТОРИИ ЗА САМОТНИ ДУШИ

ГРАДСКИ ИСТОРИИ ЗА САМОТНИ ДУШИ
Животът на артиста за широката публика е звезден прах и суета. Но едва ли публиката се е замисляла: как точно живее Артистът, докато се превърне в част от пейзажа на славата и успеха? Възможна е и друга проекция: творческият процес никога да не бъде увенчан с популярност, награди, папарашки хроники. Тогава битието на създаващия определен вид изкуство се свежда до компромисите, до простичките неща като плащане на сметки за наем на жилище, ток, телефон…
Да, трудно е да бъдеш себе си в големия град, но още по-трудно е да работиш над себе си, когато е ясно, че никога няма да получиш „Пулицър“ или „Оскар“. Точно такива симпатични персонажи ни предлагат филмите „Докато сме млади“ (2014) с режисьор Ноа Баумбак и „Слушай, Филип!“ (2014) под диригентската палка на Алекс Рос Пери.

Текст от Елица Матеева 12 Magazine
ДОКАТО СМЕ МЛАДИ
Градски истории за самотни души / Докато сме млади
Американската трагикомедия на Ноа Баумбак разказва с уважение към хората, които професионално са обвързали живота си с документалното кино. „Докато сме млади“ беше показан първо на специална прожекция по време на миналогодишния фестивал в Торонто. Официалното му разпространение в Америка започна през март тази година, като статистиката сочи, че този е най-успешният откъм приходи филм за Баумбак досега. Тази година той зарадва своите почитатели и с филма си „Мис Америка“, който заедно с „Докато сме млади“ беше част от програмата на So Independent 2015.
Двойка на средна възраст — Джош (Бен Стилър) и Корнелия (Наоми Уотс), имат нестабилна връзка. Джош се бори за пост-продукцията на своя документален филм, в който анализира Щатите като система от икономически и политически кодове. Двамата се опитват да имат деца, но Корнелия е преживяла спонтанни аборти с последните си две бременности. След лекция на Джош в колеж, младата двойка Джейми (Адам Драйвър) и Дарби (Аманда Сийфрид) се запознават с известния документалист. Младите се възхищават на творчеството му, а Джош и Корнелия постепенно се превръщат във фенове на техните навици. Джейми разказва на Джош за своите проекти, включително и идеята си за дебютен филм. Той случайно подхвърля на Джош намерението си да се срещне със съученици и да заснеме случващото се с тях след гимназиалните години. Открива ги чрез фейсбук. Джош и Корнелия възприемат света на младите като алтернатива на своето скучно битие и Джейми успява да спечели не само Джош за каузата си, но и Лесли (бащата на Корнелия, изявен документалист от старата генерация). Джош неусетно развива определена мнителност спрямо безкористността на Джейми и наистина на финала на историята доказва, че Джейми и Дарби са успели с ловкост да се интегрират в неговия малък свят, за да се изстрелят в обществото на преуспелите. Джош се натъква на определени кадри от дебютния филм на Джейми, които доказват, че „случайностите“ са част от великолепно измислен план, в който Джош и Корнелия са обикновени фигуранти.

Една година по-късно, Джош и Корнелия са на летището, за да станат родители на бебе от Хаити. Джош открива статия в списание, където Джейми е представен като кино гений. Въпреки разочарованието си, Джош признава, че Джейми не е зъл, а „просто млад“. Срещу тях седи на пейка двегодишно дете, сръчно докосващо клавиатурата на iPhone, а двамата го наблюдават с любопитство и леко притеснение — ще бъдат ли добри родители и каква ли ще е следващата генерация?
„Докато сме млади“ е ироничен анализ върху същността на артистичното нюйоркско общество, с характерните му творчески терзания, клишета, битовизми. Филмът съпоставя ценностните системи на 40-годишните с мечтите на поколението Х. То понякога изглежда арогантно, прагматично, безпардонно, но според режисьора не всички желаещи успех на всяка цена са наглеци и задници. Егоизмът и нарцистичното начало доминират в поведенческите реакции на настъпващото ново поколение, но всяка възраст преминава през подобни манипулации и мутации, докато се появят следващите покорители на света. Актьорите Наоми Уотс и Бен Стилър са изключително симпатичен и харизматичен дует, благодарение на който филмът успява да надскочи рамката на комедийния жанр.

„Хората са толкова различни, когато са заедно в семейство и сред приятели, понякога в това различие те могат да се преоткрият. Вероятно затова Корнелия и Джош са уловени от мрежата на Дарби и Джейми. Чрез тях те установяват, че могат взаимно да се изненадват, да бъдат странни и авантюристи. Израстнал съм в пика на седемдесетте, когато постмодерната фантастика и следващото поколение след Годар бяха във вихъра си. Моят филм е емоционален разказ, зареден със спомени около личните ми мечти, аз все още мога да се позволя да направя нещо наивно, спонтанно, детско. Ето защо не се старая да анализирам героите си, а се старая да ги обичам, докато пиша сценариите си. „Докато сме млади“ е един традиционен филм за онези възрастни, които чрез дързостта на следващата генерация успяват да съберат, да залепят прекъснатото в комуникацията по между си.“, казва Ноа Баумбак.

Роденият в Бруклин Ноа Баумбак е наследил любовта към киното от родителите си — и двамата са филмови критици. Дебютира на 26 с Kicking and Screaming (1995), комедия, посветена на младите колежани и техните първи стъпки в живота след дипломирането. Следващата година попада в класацията за десетте нови лица на Newsweek. От 1996 до сега е режисирал общо седем филма и е автор на сценариите на още единайсет, между които са и анимационните „Фантастичният Мистър Фокс“ и „Мадагаскар 3“. През 2005 е удостоен от фестивала на независимото кино Sundance с две награди (режисура и сценарий) за филма си „Китът и сепията“, а впоследствие получава и две номинации за „Независим дух“ и дори номинация за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий.
Този успех му дава възможност да осигури за следващия си филм „Марго на сватбата“ истински звезден състав (Дженифър Джейсън Лий, Джон Тортуро, Никол Кидман и други). Филмът от 2010 Greenberg се състезава на Берлинале за „Златна мечка“, а „Франсис Ха“ е представен в официалната селекция в Торонто през септември 2013. Баумбак пише неговия сценарий заедно с изпънителката на главната роля Грета Гъруик.


СЛУШАЙ, ФИЛИП!
 „Слушай, Филип!“ е нежна, меланхолична, но и остро сатирична история за неудовлетворения артист, за писателя, който предпочита самотата пред любовта. Интригуващо е присъствието на уелския актьор Джонатан Прайс („Бразилия“, „Приключенията на Барон Мюнхаузен“, „Братя Грим“, „Карингтън“, „Гленгъри Глен Рос“, „Евита“) в ролята на писателя Айк Цимерман. Пламенно и изпълнено с копнежи е участието на актрисата Елизабет Мос (приятелката на Филип), която помним от „Момчетата от Медисън авеню“. И най-важният компонент за „Слушай, Филип!“: актьорът Джейсън Шварцман като Филип Луис Фридман — симпатичен мърморко, изпълнен с язвителни критики срещу всичко и всички. Ако не сте фенове на Уес Андерсън, със сигурност не сте и изпитали удоволствие от играта на дребничкия но темпермераментен Шварцман. Участията му в „Гранд хотел Будапеща“, „Дарджийлинг ООД“, „В царството на пълнолунието“ са великолепни.
„Слушай, Филип!“ е заснет сурово, в някои картини камерата навлиза в душата на персонажите чрез неравните наклони на операторската ръка. Глас зад кадър (Ерик Бохосян) представя с патетична сериозност събитията от живота на персонажите. Всеки от тях е загубил нещо в живота си и се е отказал от възможността да опита отново, да започне от нула. Филип е имал успех с първия си роман, но и вторият по подобие на първия не е бестселър, не е в топ десет. Въпреки това, много популярен писател от осемдесетте години иска да се запознае и да го превърне в свое протеже. Писателят Айк Цимерман се сприятелява с Филип, осигурява му тихо местенце на село, за да пише, помага му в намирането на работа като преподавател в колеж. Филип напуска града, където не се чувства щастлив, попада в нова среда, но и тук, въпреки някои романтични трепети с преподавателката по френски език Ивет, отново се чувства зле. Ашли се разделя с Филип, като фотограф печели проект с национален характер, сдобива се с котарак и сменя бравата на съвместното им жилище. Двамата се чувстват като самотници в града, но всеки продължава сам своя път. Филип осъзнава, че не е трябвало да се отчуждава от Ашли, но вече е твърде късно.



„Всички момичета са еднакво красиви за мен!“, казва Филип, който е загубил родителите си като дете. Почти като психоаналитици ще заключим, че проблемът на Филип се изразява в невъзможността да отвори спонтаннността си. Ако съпоставим Филип с Корнелия и Джош от „Докато сме млади“, откриваме, че той живее по течението и единственото, с което печели внимание сред околоните е странният характер. Със заядливите си забележки той успява да „убие“ отношенията с другите и поради тази причина всички си мислят, че Филип страда от високомерието на неуспелия артист. По природа е добряк, но затворен, недопускащ близост. Скептицизмът и меланхоличността му го превръщат в странна птица.

„Когато ми предложиха да изиграя Филип, все още снимах „Гранд Хотел Будапеща“. Филип бе толкова ясен и директен в това, което казва, че ме привлече. Да, той е грубиянин, несправедлив към себе си и околните, но има характер и това ми хареса. За мен този филм беше екстремно изпитание, бях наясно, че може и да сме на червено с бюджета му, но се включих, заради невероятния шанс да вляза под кожата на един суров, но същевременно и много крехък човек.“, казва Джейсън Шварцман.

„Слушай, Филип!“ може би наподобява сюжетите на Уди Алън, но за разлика от тях, тук централният персонаж е затворник в града. Градът не е романтично място, а тълпа, която предлага отчуждение. Въпреки че Филип и големият град са недружелюбни един към друг, те не могат да съществуват един без друг, защото, все пак, градът със своята динамика предлага възможности, а Филип, вече знае как да ги „слуша“, защото си е научил урока.

Режисьорът Алекс Пери е актьор и сценарист, а за своите 31 години е придобил интересен кинаджийски опит: възпитаник на киноуниверситета в Ню Йорк, през 2009 дебютира с филм, с бюджет около 15 хиляди долара — адаптация на романа на Томас Пинчън „Гравитация на дъгата“. Вторият му филм от 2011 „Цветно колело“ е под влияние на творчеството на Филип Рот. В интервюта Пери признава, че артисти като Филип Рот, Винсънт Гало, Томас Пинчън са оформяли неговия вкус към комедията, обагрена с тъмни краски и герои чешити. „Слушай, Филип!“ е показан за първи път на Sundance 2014. Филмът е носител на множество награди от различни международни фестивали: от фестивала за независимо кино в Лисабон през 2014, от международния фестивал в Истанбул през 2015, от от този в Локарно през 2014 и др. „Слушай, Филип!“ беше част и от So Independent 2015.


08.11.2015 · Поп
Филтри: Елица Матеева, Кино

- See more at: http://12mag.net/pop/gradski-istorii-za-samotni-dushi/#sthash.0Ws6UJal.dpuf