сряда, 18 ноември 2015 г.

КИНО:КАЗВАМ СЕ САМБА“: ДРУГОТО ЛИЦЕ НА БЕЖАНЕЦА

КАЗВАМ СЕ САМБА“: ДРУГОТО ЛИЦЕ НА БЕЖАНЕЦА
12 MAGAZINE



Tази година „Дийпан“, на режисьор Жак Одиар, заслужено грабна „Златна палма“ в Кан. Преди месеци гледах филма в извънконкурсната програма на МФФ „Любовта е лудост“ и след финалните надписи ми стана тъжно заради наивността, с която се говори за европейските ценности. Те отдавна са мит, а европейците са твърде самодостатъчни, за да мислят за проблемите на хората от други континенти. Във фабулата на филма с остра социална рефлексия се анализираше стремежа да се докаже, че въпреки цвета на кожата и географския произход, всеки заслужава да опита своя шанс в страна, която осигурява човешките свободи. Заради острата критична позиция „Дийпан“ задължително трябва да бъде видян от всеки зрител на „Киномания“. В програмата на фестивала има още едно френско предложение, с режисьори Ерик Толедано и Оливие Накаш, което по-тихо, но искрено коментира, чрез противопоставянето на човешките светове, съдбата да си имигрант или бежанец във Франция. Това е болезнената диагноза на 21 век, днес имигрантството е духовната чума. Всеки се страхува от бежанците заради икономическите и духовни казуси, които предлага миграцията на тълпи от хора, изискващи да се установят в държави със стабилен стандарт и гарантирани свободи.


Текст от Елица Матеева
„Казвам се Самба“: другото лице на бежанеца


Почитателите на филма на режисьорския тандем Толедано-Накаш „Недосегаемите“ от 2012 вероятно очакват, че „Казвам се Самба“ ще бъде също така деликатен в представянето на маргинални ситуации и персонажи. В „Недосегаемите“ бивш затворник (Омар Си) се превърна в личен асистент на парализиран богаташ (Франсоа Клюзе) и въпреки различната социалната принадлежност помежду им, между тях се разви силна комуникация и приятелство. И тук, по подобие на „Недосегаемите“, крайната ситуация — да живееш над десет години във Франция и да продължаваш да се страхуваш поради нелигитимиране на екзистенцията си, превръща живота на главния персонаж Самба Сисе от Сенегал (Омар Си) в непрекъснато себеутвърждаване.
Камерата ни зарежда с атмосферата на сватбен прием и постепенно ни захвърля в кухнята, където Самба, незаконно пребиваващ в Париж зарежда миялната машина. Той живее чрез нископлатена работа, животът му във Франция е поставен на карта, поради възможно депортиране. Алис (Шарлот Генсбур) е новак-социален работник и помага про-боно на имигранти в помощен център. Тя също е напъхана в маргинални обстоятелства на личното битие: била е успешен мениджър, но развива зависимост от работата си и на една презентация ѝ „изгарят бушоните“ — разбива в лицето на колега мобилния му телефон, чийто звън е прекъсвал представянето ѝ. От „Нимфоманката“ насам не съм виждала прекрасната актриса Шарлот Генсбур да се усмихва. В „Казвам се Самба“ тя се усмихва повече от веднъж и тази усмивка така озарява, че си готов да преотсъпиш гарсониерката си на семейство бежанци. Самба и Алис се срещат служебно и въпреки инструкциите на нейния ръководител (Изия Игелин) да не предоставя координатите си тя преминава дистанцията, защото симпатизира на Самба — неговата откритост и човеколюбивост я подтикват да бъде себе си.


След премиерата на „Казвам се Самба“ в Щатите, миналата година, „Варайъти“ пишат следното за филма: „Изящен диалог, голям бюджет и силен чар— качества, които обясняват популярността на филма сред масовия зрител. Омар Си е магнетичен на екрана, а борбата на имигранта в актуализирането му, пулсира във всеки кадър. Разбира се, зрителят обича да наблюдава и забавни приключения, a „Казвам се Самба“ не му ги спестява“.
Тандемът Толедано и Накаш е с по-скромни възможности, отдалечени от фантазията на Спилбърг, Фон Триер, братя Коен, братя Дарден или братя Тавиани. Но пък тяхното кино е като любопитна екскурзия, която създава специална, светла атмосфера. Героите им търсят своето място под слънцето, понякога употребяват незаконни средства, но те не са лишени от чувства, от сантименти, те са като всеки от нас. „Казвам се Самба“ е адаптация на романа на Изабел Кулин „Самба за Франция“. Филмът е комедия, която с деликатност отваря кутията на Пандора, от където темите за имигрантите и бежанците изскачат в цялата си пъстрота, бит, обичаи, навици. Във филма се показват няколко реалности: на центровете за имигранти, на службите, които се занимават с бежанците и отделните, лични драми на персонажите. Алис и Самба са аутсайдери, те се намират на светлинни години разстояние един спрямо друг, но извървяват паралелно пътя към своето щастие. Те виждат в другия шанс за щастие.

„Казвам се Самба“: другото лице на бежанеца


“АКО НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА ИМИГРАНТИТЕ, МОЖЕ ДА НАСТЪПИ ВРЕМЕ НА НАСИЛИЕ. ТОВА НЕ Е ЗДРАВОСЛОВНО, НЕ ТРЯБВА ДА МЪЛЧИМ!
СВИКНАХМЕ ДА НАБЛЮДАВАМЕ РАЗНОГЛАСИЯ МЕЖДУ ПОЛИТИЦИТЕ,
КОИТО ВЪЗДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ОБЩЕСТВОТО — НАЙ-ДЕСНИТЕ ОТ КРЪГА НА ЖАН-МАРИ ЛЬО ПЕН СА ПРОТИВ БЕЖАНЦИТЕ,
ИМА И ПРОТИВОПОЛOЖНО МНЕНИЕ: “НИЕ ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕМ ВСЕКИ”,
НО СЪЗНАВАТЕ ЛИ, ЧЕ ТОВА НЕ Е ВЪЗМОЖНО?”
— ЕРИК ТОЛЕДАНО



Когато Ерик Толедано замисля сценария на „Казвам се Самба“ и го предлага на колегата си Накаш са минали повече от три години след съвместния им проект „Недосегаемите“. Толедано-Накаш не са като Уди Алън или Франсоа Озон, всяка година с нова премиера. Геният Уди Алън се запознава с режисьорите в Париж и анализира техните творби с шегата: „Вие сте две оптимистично настроени момчета, а моето кино е песимистично. Всеки човек е устроен по различен начин и може би от датата си на раждане в ДНК-то е предопределено какво ще ти е отношението към нещата от живота.“
Каквото и да заснемат, определено Толедано-Накаш никога няма да направят „Недосегаемите“ 2 или „Казвам се Самба“ 2 .Те не са срещу продълженията, но според тях е рядкост продължението да създава нова оригинална реалност. Един филм трябва да каже нещо, но акво ново можете да кажете, без повторение в продължение или римейк? Добре че е Холивуд, който много си пада по тях…
„Казвам се Самба“ беше показан в официалната програма на миналогодишния международен фестивал в Торонто, а Шарлот Генсбур бе номинирана за награда „Люмиер“ за главна женска роля. За поддържаща женска роля от същия филм беше номинирана младата актриса Изия Игелин. „Казвам се Самба“ не е уникалният филм, но е пример за качествен мейнстрийм, с романтични цветове, в които персонажите са с плътност. Най-интересното присъствие е това на актьора Тахар Раким („Раната“), който в „Казвам се Самба“ изпълнява ролята на алжирски бежанец — чаровен мошеник от класа, омагьосващ с лъжите си власти и французойки. Неговите буйни коси, темпераментни танци, забавните му реакции ни представят комедийното амплоа на Тахар Раким.

„Дори да си смениш името, дори да си с фалшив паспорт, аз няма да го забравя. Когато те видя на улицата, ще извикам Самба, а хората ще си мислят, че искам да танцувам“. Алис е открила любовта, а след време Самба макар и с друга, преправена самоличност ще бъде най-добрият готвач в кухнята на френската конна полиция. Дали полицаите са наясно с другото лице на бежанеца? Едва ли, но както е казал Шекспир: „Добрият край оправя всичко“.


 „Казвам се Самба“ е част от Киномания и можете да го гледате в София, в кино “Люмиер” утре, 17 ноември от 20:45, както и на 24 ноември от 19:00 във Френски културен институт, зала “Славейков”. Филмът има прожекция и във Варна, на 18 ноември от 20:00 в зала 2 на Фестивален и конгресен център.
16.11.2015 · Поп

- See more at: http://12mag.net/pop/vkazvam-se-sambav-drugoto-litse-na-bezhanetsa/#sthash.GOZPQIrX.dpuf