неделя, 22 ноември 2015 г.

КИНО:“МЛАДОСТ“: ДОКОСНИ МЕ ВМЕСТО ДА ГОВОРИШ!

“МЛАДОСТ“: ДОКОСНИ МЕ ВМЕСТО ДА ГОВОРИШ
Забелязали ли сте тягостното мълчание, когато сме уморени от приказки или пък усещаме, че вече няма какво да си кажем? Настъпила е апатия. Може би от есента, може би заради отминалите години и пропуснатите възможности? Или сме отегчени след препускане, лишено от спомени? А какво е човекът без спомени? Kнига без букви…


Текст от Елица Матеева
„Погледни през телескопа. Когато си млад, виждаш всичко, което е разположено най-близо — това е бъдещето за теб. Когато си стар, виждаш първо нещата в далечината, това са спомените — миналото.“ Така режисьорът Мик (Харви Кайтел) обяснява на младоците в сценарния си екип разликите във възприятията на хората, а гледката на гордо устремилите се към небето върхове на Алпите се къпе във великолепието на вечността. Мимолетността на живота е уловена с брилянтна прецизност в последната творба на 45-годишния италиански режисьор и виртуоз на кадъра Паоло Сорентино — „Младост“ (копродукция на Италия Франция Швейцария и Великобритания), невероятен, грациозен в естетически, емоционален и актьорски аспект филм. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че „Младост“ е шедьовър. Струва ми се, че дори, ако филмът беше без думи, произведението на Сорентино щеше отново да ни плени, защото неговата артистична визия, работата с детайла, със светлината, с премерения жест на всяка подробност, е постигната максималното като емоция. И ето, че съвсем навреме, сякаш да ме подкрепи между редовете, се появява една реплика на изключителния Майкъл Кейн, в ролята на пенсионирания композитор Фред Белинджър, който споделя на Мик своето екзистенциално прозрение: „Емоциите са всичко, което имаме!“ „Младост“ е съвършена картина, сетивна емоция, трептяща тъга, дзен „сбогом“ с отлитащото време. „Младост“ търси живота, диша го с всеки цвят, прегръща го с музика и изисква от зрителя да се научи да докосва с емоции хората около себе си. Най-простичката емоция започва с… докосване.
“Младост“: Докосни ме вместо да говориш
При първата прожекция на „Младост“, тази година в Кан, 15-минутните овации принуждават организаторите да променят часа на следващия конкурсен филм докато публиката се успокои. Българският зрител също не пести аплодисменти, затова се надявам, че след първата прожекция на „Младост“ по време на „Киномания“ дори и най-скептичните и критичните ще признаят, че филмът е стойностно постижение. Киното на Сорентино е специален дразнител. След магията на Антониони, Пазолини, Фелини, днес висшатата форма на кино-визуалността в Италия, разбирана като натрупвания от цветове, форми, зрелищност, нестихваща мъдрост и дълбочина се пада на естетските откровения, с които Сорентино ни залива, обсебва и опиянява.
В шикозен швейцарски курорт двама стари приятели, диригент и режисьор, релаксират, хапват и си говорят за живота, за жените в живота им и дали Мик е преспал преди двайсет години с Джилда Блейк, защото не може да си спомни как точно е изглеждала тя. Мик се е отдал на нов кинопроект, а Фред е изтрил от съзнанието си последните две десетилетия от живота си, готов е да се раздели с тях. Фред отдавна не композира заради болезнена лична причина, затова и постоянно отказва поканата на английската кралица да концентира и да дирижира свое произведение. Въпреки това слабостта му към ритъма и звуците на деня се проявява в моментите, когато прегъва опаковка от сладкиш, с която шумоли и проверява ритмиката на вибриращия от движения въздух. Мик тормози млади сценаристи, за да завършят сценария на неговия триумфален последен филм. По време на своите разходки Фред и Мик откриват колоритни персонажи: възрастна двойка съпрузи, които отказват да си говорят, Марадона с кислородна маска, играещ футбол с топка за тенис, чийто гръб е превзет от татуировка с лицето на Маркс, млад актьор, който търси духа на новата си роля и се преобразява в Хитлер, тук е и Мис „Вселена“, която за разлика от други свои посестрими по съдба не чете Коелю и поназнайва столиците на Европа. Личният асистент на Фред е неговата напрегната дъщеря (Рейчъл Уайс), чийто съпруг (синът на Мик) е забегнал с поп-певица. Тя се държи като дете и постоянно упреква баща си, че никога не е обичал истински нея и майка ѝ, защото истинската му любов е била музиката.
В началото на филма се появява и тибетски монах, от коготов всички очакват да постигне левитация. Пол Дано, преоблечен като Хитлер; Рейчъл Уайс, чувствена и по детски ранима, пистолетната роля на Джейн Фонда като звездата Бренда Морел, дошла да откаже участието си във филма на Мик заради телевизионен сериал с голям бюджет… Всеки един от актьорите в забележителното произведение на Сорентино излъчва светлина, е самата светлина! Ако търсите великата красота, то в „Младост“ тя е безкрайна.
“СПОРЕД НЯКОИ „МЛАДОСТ“ Е В ОПОЗИЦИЯ СПРЯМО „ВЕЛИКАТА КРАСОТА“. СПОРЕД МЕН МЕЖДУ ДВАТА ФИЛМА НЯМА ОСОБЕНА ВРЪЗКА, МАКАР ЧЕ ВЕРОЯТНО ИМА ЗРИТЕЛИ, КОИТО ОТКРИВАТ ДОПИРНИ ТОЧКИ, ЗА МЕН ТОВА НЕ Е ЧАК ТОЛКОВА ВАЖНО, ПО-ВАЖНОТО Е, ЧЕ В „МЛАДОСТ“ ВЪЗРАСТНИ И МЛАДИ СИ ОБЩУВАТ ЗАЕДНО И ТЯХНАТА ТЕМА, ТЯХНОТО ВЪЛНЕНИЕ Е С ОТПРАВНА, ПОЗИТИВНА ПОСОКА, А ИМЕННО ТУК СТАВА ДУМА ЗА БЪДЕЩЕТО. КОГАТО СИ МИСЛИМ ЗА НЕГО, ПО-ЧЕСТО СЕ ЧУВСТВАМЕ СВОБОДНИ. „МЛАДОСТ“ Е МНОГО СЕМПЪЛ, ЧОВЕШКИ ФИЛМ, ИЗПЪСТРЕН С ПРОСТИЧКИ НЕЩА, С РАЗХОДКИ, С ПРИРОДА, С РАЗМИСЛИ.”
— ПАОЛО СОРЕНТИНО
Дебютът на Сорентино е с „Излишният човек“ през 2001. Филмът е в конкурсната програма на фестивала във Венеция като получава наградата на италианските критици Silver Ribbon за най-добър режисьор-дебютант. Три години по-късно, с мелодраматичната лента “Последствия от любовта” (2004), Сорентино представя Италия в основния конкурс на кинофестивала в Кан. В Италия “Последствия от любовта” е отличен с пет национални награди David di Donatello, включително “Най-добър филм”, “Най-добър режисьор” и “Най-добър сценарий”. През 2006 Сорентино се снима в епизодична роля при своя сънародник Нани Морети в „Алигаторът“, снима и ексцентричната комедия „Семеен приятел”, която участва в основната селекция в Кан. Сорентино се сдобива със специалната награда на журито в Кан за филма си „Изключителният“, посветен на италианския политик Джулио Андреоти (в главната роля е италианският актьор Тони Сервило). През 2011 , “Това трябва да е мястото”, драма за рокмузикант, който се опитва да се справи с личната си травма, шества в Америка, а в главната роля е Шон Пен, наподобяващ депресиран Робърт Смит. Филмът придобива печална слава, но Сорентино е създал картина и сюжет, които би трябвало да подготвят зрителя за следващата провокация, а именно — „Великата красота“ (2013), един изящен размисъл и перифраза на киното на Фелини от времето на „Долче вита“. „Великата красота“ превзе Америка, получи „Оскар“ за чуждоезичен филм и още четири награди на Европейската филмова академия, включително за най-добър филм на годината от “Златен глобус” и БАФТА, а актьорът Тони Сервило получи приз за актьорско майсторство в Кан.
В “Младост” Сорентино ни предлага мащабна картина за човешката раса. „Младост“ не е така плътен в енергията си като „Любов“ на Ханеке, не е и така безпардонен и брутален, изследвайки антропологията на духа, както е трилогията „Рай“ на Улрих Зайдл. „Младост“ е съвкупност от кич, поп-култура, благодат и пищност на формата, карнавал и музика безкрай. Но именно в тази празнична високопарност се откроява дълбочината на диалога и мъдростта на персонажите, които искат да съхранят красотата на мига, но съзнават, че всяко усилие е вик в пустиня. В „Младост“ на Сорентино ще откриете красотата на Венеция в един странен, но безпощадно красив епизод, едно съновидение. Франк трябва да премине през тясна пътечка, но срещу него стои Мис „Вселена“, а площад Сан-Марко е наводнен. Естествено, вместо да падне в дълбоките води, той предпочита да даде път на младостта.
„В младостта си, когато започнах с актьорската си кариера и учих в Ню Йорк, бях беден като църковна мишка. Не съм имал агент и нямах възможност да си наема някого, за да работи за мен. Нямах пари, но пък имах много момичета и винаги ги водих на кино. Бяхме отишли ​​с едно от тях на филма “Алфи” — бях шокиран от тази работа, както и от актьора в главната роля. Мъж на име Майкъл Кейн! За нас младите в Ню Йорк през 1966, ролята на Майкъл Кейн бе върховното постижение, златният стандарт. Майкъл не спира да се развива и продължава да превръща в образец за подражание своята кариера. Исках да съм толкова добър, колкото Майкъл Кейн! Много години са минали, и ето ние се снимаме с него в този филм. И аз и Майкъл работихме така, сякаш винаги сме се познавали, само един поглед ни бе достатъчен, за да разберем указанията на Сорентино. Сорентино ми даде възможност да изпробвам своите идеи, да импровизирам и благодарение на пълното доверие помежду ни, филмът се получи. Признавам си, че след като гледах „Великата красота“ си пожелах да се снимам в негов филм“, разказва Харви Кайтел за съвместната работа с Майкъл Кейн и Паоло Сорентино.
“Младост“: Докосни ме вместо да говориш
„La Giovinezza“ („Младост“) е и името на химнът на Италия през периода 1924-1943 , време свързано с управлението на Бенито Мусолини. Днес всяко изпълнение на „La Giovinezza“ се възприема в Италия като фашистка провокация и дори е поставено под забрана.
Наскоро „Младост“ получи цели пет номинации от Европейската филмова академия (EFA) за: най-добър филм, режисьор и сценарий, както и две актьорски номинации за Рейчъл Уайз и Майкъл Кейн.
 „Младост“ е част от Киномания и можете да го гледате в София, в зала 1 на НДК днес, 21 ноември от 18:00, както и във Варна, на 25 ноември от 20:15 в зала “Европа” на Фестивален и конгресен център.
21.11.2015 · Поп

- See more at: http://12mag.net/pop/mladost-dokosni-me-vmesto-da-govorish/#sthash.pAsU5VGt.dpuf