вторник, 22 декември 2015 г.

КОЛЕДЕН БЛУС С БИЛ МЪРИ

КОЛЕДЕН БЛУС С БИЛ МЪРИ
12 magazine
Шоу-бизнесът е фантазия, сладка илюзия. Дядо Коледа също е сладка измислица, с канелен и шоколадов аромат. На Рождество трябва да си със своето семейство. Но когато си разбрал, че Дядо Коледа е въображаем, колкото амбицията да издухаш буквите на надписа Hollywood и да се превъплътиш в призрака на коледния празник, не ти остава нищо друго освен да се обадиш на Бил Мъри за съвместна компания и общо, сдухано, „коледно“ настроение. Този път Мъри не е ловец на духове, а тъжен шоумен, който трябва да изпълни с композитора Пол Шафър коледни песнички за живото телевизонно предаване A Very Murray Christmas с гости, които не са от плът и кръв, а монтаж от миналогодишна церемония Златен Глобус. Дори приятелят Джордж Клуни, с когото Бил Мъри си партнира в киното през 2009 и 2014, е само принтиран образ.
Текст от Елица Матеева

Ню Йорк е затворен заради силна буря. Хората са намерили убежище в топлите си жилища, а от един хотел се излъчва коледен концерт с Бил Мъри. Договорът диктува: Бил трябва да изпее предвидените песни. Мъри спира внезапно: „Трябва да се смея, а рева. Плаче ми се, никога не съм плакал на сцената, а сега рева.“ Той се втурва навън, бурята е кошмарна и пред хотела вижда Крис Рок, който спасява положението. Двамата правят дует, облечени по еднакъв начин — черно поло, закичени като коледарчета с иглолистна зеленина. Всичко върви добре, макар и с разбито коледно настроение и… Отново изненада — токов удар. Спасителното форсмажорно обстоятелство лишава публиката от телевизионния „шедьовър“. Сигналът е прекъснат и концертът се отменя, естествено застраховката ще покрие съответните хонорари.

 Бил и пианистът Пол се оттеглят, жалко, че Пол е отказал алкохола, защото в подобни случаи нищо друго не ти остава освен да продъниш чашата с уиски. В лоби бара е уютно, ток няма, но отбрани питиета и дори наклонена като кулата в Пиза сватбена торта очакват гостите на хотела. Цивреща булка и самопрокудил се в дъното на бара жених, отчаяно наблюдават своята торта. Гостите не са дошли заради времето, церемонията и веселието са прекъснати, отново заради климатичните условия. Бил Мъри решава да венчае младоженците – всички членства в различни творчески гилдии му осигуряват възможността да обяви младите за съпруг и съпруга. Женихът (Джейсън Шварцман) успокоява с коледна песничка своята изгора и всички, дори и готвачите запяват. Изведнъж нахлува празнична белота, а Бил лежи върху капак на пиано. „Тиха нощ, свята нощ“, нежно шепти Майли Сайръс – ето че американска звезда най-после е вътре и бълбука в коледното котле. И когато Бил е загубил надежда, че Джордж Клуни ще го навести се случва коледно чудо: Клуни, като благороден елен, застава зад едно елхово клонче и запява. И не само пее, но и черпи с мартини. Запис на смях, горещи аплаузи, изкуствени снежинки, синьо, розово, зелено и всичко като неизчерпаем маркетингов, коледен кич се разпръсква надлъж и на шир в „Самото Бил Мъриевско коледно тържество“. Сцената се върти, снежинките стават все по-нахални, следва внезапен скок и смяна на кадъра — сняг от пудра върху палачинки събужда Бил. Отдавна е Коледа. Светът е друг, а в стаята на хотела е верният Пол, тананикайки мелодийка над рояла. „Честита Коледа на всички!“ казва тъжното лице на Мъри, а навън Ню Йорк сънува своите коледни, неродени желания.

A Very Murray Christmas излезе онлайн на 4 декември чрез Netflix. Музикалният проект е режисиран от София Копола, а във филма участват както актьори, които Копола е снимала в киното, така и колеги на Бил Мъри, негови партньори от големия екран. Ето защо в тази коледна забава, лишена от сериозни умозаключения, пеят Джордж Клуни, Пол Шафър, Джейсън Шварцман и заедно с тях се появяват и известни приятни лица от музикалния бизнес — типично за американската традиция, която все пак е един от шампионите в създаването на празничен шекер. Групата Феникс (чийто фронтмен е обвързан със София Копола), Крис Рок, Майли Сайръс са малка част от музикалните любимци на съвременния отвъдокеански саунд. Сценаристите Бил Мъри и София Копола са и съпродуценти на филма.
Коледното веселие и очакване за промяна са обичайните заподозрени в края на всеки декември. Всяка Коледа си пожелаваме да станем по-добри, после прехвърляме тази идея в редицата от очаквания и надежди за настъпващата нова година. След 12 месеца цикълът се повтаря. Затова напълно споделям коледната депресия и тегавост на Бил Мъри в този лековат мюзикъл. Бил Мъри в своята Мъриевска Коледа е продължение на отегчения и застарял персонаж от „Изгубени в превода“ (2003). Бил Мъри е добър комик, но само София Копола и Джим Джармъш успяха да извадят от актьора онзи красив блус, толкова меланхоличен, колкото и синьото в очите му. Затова когато Бил Мъри пее коледни евъргрийни се чувствам като Лейди Гага, само че Бил Мъри не е Тони Бенет, а и аз не съм лейди, дори и гарга не съм по Коледа… Няма да се повтарям с рефрена за чудесата и колко е приятно, все пак, да мъркаш по Коледа в хармония с личното си мързелуване, а Бил Мъри да жужи с коледни песнички за еленчета и шейни, препълнени с подаръци, за тайнството на тихата нощ, за снега, който вали до немощ като безкрайна чалга, разпиляваща на съставните ѝ части варненска, крайбрежна кръчма. Чувствате ли уюта на персоналната си коледна география? В този дивен и лежерен комфорт A Very Murray Christmas е едно добро предложение — може би по-добро от отчайващите местни коледни телевизионни програми, които всяка година ти казват, че Рождеството е най-невероятното тайнство на света, че на Рождество се е родил Спасителят (в ръжта). Прелестно е да ти изпеят познатите коледни джингъли с променен текст, понякога покрай римите се прокрадват две-три мръсни идейки, но когато си възрастен, е ясно, че и големият старец с дългата бяла брада се нуждае от компания, иначе защо са му толкова много Снежанки?
Тази година Бил Мъри стана на 65. Роден е на 21 септември 1950 в Уилмет, предградие на Чикаго. Той е пето от девет деца на родители от ирландско потекло, баща му е търговски агент, майка му – домакиня. Снима се активно в киното от 1973. Носител е на БАФТА и Златен глобус за изпълнението си в „Изгубени в превода“, също на София Копола. Ролята му на Херман Блум в “Ръшмор” на Уес Андерсън, му носи наградите на Ню Йоркските филмови критици, Националното общество на филмовите критици, Критиците на Лос Анджелис, награда “Независим дух” за поддържаща роля. Два пъти е номиниран за Златен Глобус за участията си в “Ловци на духове” и “Ръшмор”. Мъри започва актьорската си професия с присъединяването си към комедийното шоу на NBC Saturday Night Livе, за което съвсем скоро получава награда “Еми”. Големият му кино дебют е “Ловци на духове”, с който печели международна популярност.
След завършване на средното си образование постъпва в медицински колеж в Колорадо, но не проявява особен афинитет към науките – пуши марихуана, пропуска занятия, бие се често, поради което на няколко пъти е задържан от полицията. Веднъж е обвинен в опит за тайно пренасяне на марихуана, което според американското законодателство е сериозно престъпление. За негов късмет, скоро го освобождават условно, но е изключен от колежа.
Когато се завръща у дома, Мъри се занимава с каквото му попадне, до момента, в който неговият брат, който учел актьорско майсторство, му предлага да опита и той. Изпитната комисия остава силно впечатлена от актьорския му талант и му предлага безплатно обучение, плюс стипендия.
В A Very Murray Christmas актьорът Бил Мъри играе Бил Мъри. Тъгата на Бил е топла прегръдка, с мека светлина, тя е като добър коняк, гъделичкащ ласкаво измръзналото тяло. И както пее Бил Мъри: “Коледата е за наивниците, които никога не са казвали „сбогом“ на любовта и не са разбрали какво губят след това”. Гласуваме с „Да“ за великолепната му мисъл, че усещането за Коледа е най-живо, ако си сам на празника.
A Very Murray Christmas няма да ви омагьоса с интелектуални повествования, дори хуморът във филма е предсказуемо коледен (постен и добронамерен), но в тоталното лишаване на празниците от смисъл, A Very Murray Christmas все пак ни подсказва един детайл — отношението ни към празниците отдавна е опаковъчно. Ние не празнуваме, а продаваме и купуваме, чувстваме как интимността на споделянето ни се изплъзва и въпреки това упорито бягаме от интимните ритуали на празника. Ето защо ще ви пожелая: „A Very Murray Christmas“, а вие се постарайте празникът да е различен!
20.12.2015 · Поп

Филтри: Бил Мъри, Елица Матеева, Кино
- See more at: http://12mag.net/pop/a-very-murray-christmas/#sthash.akipZ3Xn.dpuf