понеделник, 7 декември 2015 г.

кино:„ОТ НЕЗАПОМНЕНИ ВРЕМЕНА“ Имаш ли дребни за мен?




ОТ НЕЗАПОМНЕНИ ВРЕМЕНА“ Имаш ли дребни за мен?


 Няма значение къде живееш. Те съществуват, техният брой се увеличава, ще ги разпознаеш лесно, защото те са около теб, те живеят непосредствено до теб, те са хората от улицата, бездомниците, които подминаваш с презрение, със съжаление, а може би и с погнуса. Възможно е въобще да не ти е до тях, но трябва да ти е! Защото утре и ти може да си като тях-без дом, провален, депресиран, остарял, без лична карта, без да си спомняш какво си ял вчера и дали въобще си ял...Те са твоето вероятно бъдеще. Когато опцията да се озовеш на улицата е реална и панически приближава към теб като осезателно оставя следи върху привидното ти спокойствие, едва ли ще ти е до празни приказки. През последните 3-4 месеца усилено  се втренчвам в лицето на бездомността, подвластна на лични предчувствия, че тя е възможната сигурна точка от биографията ми.
      В историята на киното съществуват незабравими лица от улицата, задържащи  дъха ни, приземяващи фрустрираното ни вкопчване в нелепи утопии.  Тези образи понякога са по-автентични от собствената ни реалност, на всеки има своя калория “ усет“ за живота.
 Един от най-популярните герои в киното е бездомен и той е малкият, благороден скитник Чарли Чаплин. Чаплин сътвори грандиозно и сложно взаимодействие между изкуство и автентичност при изобразяването на бездомността. След втората световна война италианският неореализъм и киното на Роберто Роселини, Чезаре Дзаватини, Лукино Висконти, младият Федерико Фелини, младият Микеланджело Антониони и най-вече филмите на Виторио Де Сика ни показаха как от развалините на бомбардираните градове въпреки тоталната загуба на дом и надежда, малките хора с измачкано битие се сражяват за правото си да бъдат. „Крадци на велосипеди“, „Умберто Д“, „Германия година нула“, „Рим- открит град“ , „Европа 51“ и днес травматично поставят тревожни въпроси, очакващи бездомно отговори. Да си без дом е част от статуса на екзистенциалната бежанска вълна. Около образа на скитника разбира се витае и нотка романтичност, почитателите на  филма „Плашилото“(1973-реж.Джери Шацбърг) с Ал Пачино и Джийн Хекман със сигурност са били пленени от идеалите на персонажите-скитници. Ризо на Дъстин Хофман от „Среднощен каубой“(1969-реж. Джон Шлезинджър) е друга версия на темата скитничество- очарователно груба. В комедията „Къдравата Сю“(1991) Джеймс Белуши изигра чаровен комбинативен бездомник, който възпитава малката Сю на обноски, въпреки, че улицата е техният университет. В „Солистът“2009, журналистът Стив Лопез (Робърт Дауни Джуниър) открива скитника Натанаил (Джеймс Фокс), феноменален виртуоз  на струнните инструменти, прекарващ  дните си на улицата. Двамата преодоляват  разликата в начина си на живот, социалната бариера и взаимно преоткриват усещането за живот.
  През изминалата година американското кино показа два изключителни филма, свързани с живота на улицата: „Подслон“ и „От незапомнени времена“. „Подслон“ с Дженифър Конъли и Антъни Маки е грапав разказ за Хана и Тахир, две оцелели души, които въпреки суровия свят успяват да се подкрепят и да отрекат с присъствието си „цивилизоваността“ на живеенето ни. Хана е пристрастена към хероина, Тахир – африкански имигрант прекрава част от нощите си в полицейския арест. За да оцелеят в студените нощи, Хана обслужва сексуално пазач на топла връзка в котелно отделение. За „Подслон“, Конъли казва: „Търсих всяка гайка на ролята си в реалността, исках да открия същността на нещата, исках да преживея техния живот, в който всеки ден е избор между живота и смъртта“, а съпругът й, (режисьор на „Подслон“ ) актьорът Пол Бетани добавя: „Подслон“ не е филм, който те вкарва в тъмното, за да си подтиснат в нищото. Аз не понасям подобни филми, в които зрителят се съгласява,че животът е отвратителен, без обаче да предприема действия. Аз не търся готови решения.“
„От незапомнени времена“ на режисьора Орен Моверман с Ричърд Гиър е филм с изключително редуцирана словесност. „От незапомнени времена“ е филм за шума на града, филм, който чрез откъснатите диалози  на градските обитатели уплътнява профила на бездомниците. Тази година през юли „От незапомнени времена“ бе представен на фестивала в Карлови Вари, където Ричард Гиър получи почетен „Кристален глобус“ за цялостен принос в киното.
 Орен Моверман не е случаен режисьор, филмите му „Вестоносецът“ с Уди Харлесън и „Няма ме“ с Кейт Бланшет като Боб Дилън демонстрират качества, интелект и висота. В дебютния му „Вестоносецът“ и в сценария на„Няма ме“ откриваме т.нар. оф - бийт персонажи, поставени в уникални ситуации, които провокират зрителя да се идентифицира със съдбата им. „От незапомнени времена“ е продължение на тази линия.
   Джордж на Гиър е болен самотник, изоставил преди години съпругата и дъщеря си. Зависим от алкохола, той пропилява работата си, дома си, загубва личните си документи. Жена му е починала от рак, а дъщеря му се прави, че не го познава, когато го вижда на улицата. Джордж осъзнава какво е направил, но живее в своя сън. Скоро неговото съновидение се изтрива, защото го изгонват от временното му убежище-изоставен апартамент от сграда, подлежаща на събаряне. Принуден е да спи по пейките, да продава за бира дрехите си, прокуден от близки, почти лишен от спомени. Но има достойнство-никога не се е приютявал в т.нар. временни убежища за бездомници. Разбира се винаги има първи път. Заснет предимно в дълги кадри „От незапомнени времена“ съдържа интимност, но смущава с откровенията си.
   Ричард Гиър  предлага на Оверман да заснемат филм, в който главните персонажи са бездомниците. Актьорът е един от продуцентите на филма. Когато Овърман прочита историята не е предполагал, че Гиър има намерение да играе скитник.
„Красотата на киното е в срещата с хората, които могат да ти предложат неповторими преживявания. Аз бях късметлия с Ричърд Гиър, готов да се посвети на роля, която не е привлекателна. За мен „От незапомнени времена“ е подарък, защото никой не може да повярва, че чаровникът от „Хубава жена“ е просяк, молещ  за дребни монети. Звездата Гиър бе невидима за околните. Черната дупка на просяка бе игнорирана от тях, никой не го разпозна, макар че снимките бяха на оживени улици. Бяхме се скрили в „Старбъкс“ с надеждата, че поне за две минути ще успеем да снимаме без да се струпа тълпа от фенове на Гиър, но се получи друго-45 минути никой не усети, че под якето, черната шапка е самият Гиър. Никой не обръщаше внимание  смачкания, изпаднал в немилост човек, който пиеше кафе. Никой не си задаваше въпрос дали този самотник е добре, защото навън бе студено. За мен това превъплъщение бе невероятно! Невероятно и ужасно! Ужасно, но и много тъжно! Реалността ни е принудила да си затваряме очите, за мен този социален блокаж е неприемлив. Ето защо направихме „От незапомнени времена“ -разказва Орен Моверман.
  Ричард Гиър е роден на 31 август 1949 г. във Филаделфия като втори син на семейство с пет деца. След като завършва гимназия, учи философия в Масачузетс. Още като студент проявява музикалния си талант, свири на няколко инструмента, пише музика. Любовта към сцената надделява. Изоставя философията и дебютира в мюзикъла „Брилянтин“ в Лондон през 1973, но Холивуд го изкушава. След няколко малки роли и партньорство с Даян Кийтън в драматичния трилър „Не съм там“(1977) (една от най-добрите  остро драматични роли на Даян Кийтън), идва големият му пробив с „Небесни дни“ (1978) на режисьора Терънс Мълик. Гиър има три номинации за „Златен глобус“ за ролите си в „Офицер и джентълмен“(1982), „Хубава жена“ (1990) и „Арбитраж“ (2012). Печели статуетката си за великолепното си изпълнение в мюзикъла „Чикаго“ (2002, режисьор Роб Маршал). Досега се е снимал в 56 филма, сред които са още нашумелите: „Американски жиголо“(1980), „Първичен страх“ (1996), „Мистър Джоунс“(1993). След „Хубава жена“(1990) втори път покорява сърцето на Джулия Робъртс в „Булката беглец“ (1999).
  През лятото в социалните мрежи една снимка предизвика фурор: клошар в Ню Йорк получава пица от френска туристка. Тя му се извинява, че парчето е изситнало, но бездомникът я успоковя с „Бог да ви благослови! Нито туристката, нито минувачите разпрознават Ричърд Гиър в ролята на клошаря. Не зная по коя система и актьорска техника Гиър е интерпретирал образа си, но при всички случаи гуруто на модерния театър Станиславски щеше да бъде доволен, защото когато актьорът се е слял до неузнаваемост с ролята, актьорската работа и процес са постигнали своя смисъл.
 „От незапомнени времена“ не забавлява, не предизвиква смях. Тъжен, до някъде ироничен филм, в който персонажите предпочитат да мълчат, защото вместо тях, улиците на Ню Йорк шумят с тревожността си. В едно официално(правителствено) проучване от 2012 г. в Америка има над 650 хиляди бездомници, но вероятно реалната цифра на хората, които са постоянно на улицата, е по-висока.
В „От незапомнени времена“ участват епизодично актьорите: Стив Бушеми (строителен предприемач), Кира Седжуик (бездомницата Шийла), Бен Верийн (бездомникът Диксън), а миналата година „От незапомнени времена“ получи наградата на международната критика от фестивала в Торонто за „чувствителен поглед, чрез който се отразява живота на бездомниците и за забележителното актьорско изпълнение на Ричард Гиър“.
   „Аз съм лош човек. Сега съм „по средата“. Ние сме невидими. Ние сме клоуни, ние не съществуваме.Хорта не ни виждат. Имаш ли някакви дребни, моля те помогни ми!“- оттекват в съзнанието ми думите на Джордж (Гиър) и вътрешността ми настръхва. А на сутринта ще съм забравила за него. Нали нашите лични драми са по-значими от света, нали ние сме си по-важни в самодостатъчността на битието? И така всичко се повтаря от незапомнени времена.
 5 декември за 12 маgazine


Елица Матеева

ПП. Филмът ще бъде показан на 19 декември в отдел ИЗКУСТВО-РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА-ВАРНА от 10.00 ч.