Kогато Oмарът не е сварен, а влюбен
KОГАТО
OМАРЪТ НЕ Е СВАРЕН, А ВЛЮБЕН
Дали родните
депутати ползващи услугите на Авиоотряд 28 са гледали „Омарът“ на режисьорът
Йоргос Лантимос? Сигурна съм, че докато си похапват омар на борда на своя летящ
дракон и обилно аранжират богатия кетъринг с уиски с черен атикет, те не
изпитват възвишени чувства към храната като биография. За тях омарът е
деликатес, считан за един от най-добрите афродизиаци, диетичен, но много
вкусен. До тук с гурмето на родните политици, техните пасти не са нашите
страсти! Или са?
Текст от
Елица Матеева
42-годишният
гръцки режисьор Йоргос Лантимос снима четвъртия си филм „Омарът“ в пределите на
Кери, Ирландия и в него се говори не на гръцки, а на английски и френски. По
отношение на езиците, различни от този на произхода, не се изненадвам, защото и
режисьорите Матео Гароне и Паоло Сорентино, които участваха в Кан тази година,
показаха продукции с доминиращ английски език. Лантимос, обаче, успя да се
пребори със сериозната конкуренция и да спечели награда на журито. Също тази
година „Омарът“ му донесе награда за сценарий от Европейските филмови награди,
пет номинации от Британския фестивал за независимо кино, награда за музика и
звукова среда от белгийския фестивал в Гент, наградата на Евроимаж за най-добра
европейска копродукция от фестивала в Севиля.
В България
филмът беше показан в рамките на So Independent. Филмът обаче е обсебващ и си
заслужава да бъде показан във всеки град, където все още има прожекционни зали,
защото предлага разтърсваща ментална провокация. Зад „Омарът“ стоят звуков
дизайн с холандско качество, монтаж направен в Англия, актьорите са от Ирландия,
Гърция, Франция, а филмът е подкрепен и от програма MEDIA. Продуцентите обаче
много добре са осъзнавали, че за да се получи краен резултат, отговарящ на
сюрреалистичния, гротесков абсурд, характерен за режисьора, трябва да му се
осигури творческата свобода да бъде себе си. В „себе си“, освен режисьора,
включваме и съсценариста Евтимис Филипу, с когото Лантимос работи и по „Кучешки
зъби“ от 2009 (номиниран за Оскар за чуждоезичен филм и носител на наградата
„Особен поглед“ от Кан) и “Алпи” от 2011 (с награда за сценарий от фестивала
във Венеция и специална грамота от ФИПРЕССИ от София Филм Фест). Филипу има
идея да напише история за самотните хора, загубили своята половинка и един
хотел, в който се решава тяхната съдба. Лантимос предлага и друг, паралелен
свят и така във филма съществува и гора, населена от самотници — трофеен дивеч
за гостите на хотела.
„Винаги щом
приключим снимки с Евтимис вече сме започнали работа над нещо ново. Заедно
разсъждаваме за допълненията, които ще развият в любопитна за нас посока
историята ни. Заснех три филма на гръцки и достигнах онази точка, в която зная,
че извън Гърция в момента имам повече възможности за работа. Когато се снима
филм на английски език се увеличава и шансът да си осигуриш ангажименти в
повече страни. В Гърция и до днес се снимат конвенционални жанрове кино, но на
мен ми се струва, че не мога работя така, защото моето мислене е може би
странно за другите: аз винаги откривам абсурд в обичайните неща и обикновено
съумявам да почувствам смешното в най-тъмните, трагични кътчета на живота. Ето
защо не си въобразявам, че мога да участвам в голяма продукция като Джеймс
Бонд, и да си призная: изпитвам ужас от работата в подобни проекти. Едва се
справям с моите по-скромни теми“, казва Йоргос Лантимос
Kогато
Oмарът не е сварен, а влюбен
Йоргос
Лантимос учи кино и телевизионна режисура в киноакадемията „Ставракос” в Атина,
а след 1995 поставя на сцена театрална драматургия, снима реклами, но се
занимава и с режисирането на хореографски клипове. Отношението му към
хореографията като съвкупност от повтарящи се минималистични движенчески схеми
може да се открие и в отделни фрагменти на първите му три игрални филма —
„Кинета“ (2005), “Кучешки зъби” (2009) и “Алпи” (2011). Освен това Лантимос е
част от екипа на церемониите по откриването и закриването на Олимпийските игри
през 2004, участва и като актьор (заедно със съпругата си, актрисата Ариане
Лабед) в Attenberg (2010) — гръцки арт-хаус на режисьорката Атина Цангари
(продуцент на „Алпи“).
По отношение
на казуси и персонажи, камерните гръцки филми на Лантимос са по-маргинални в
сравнение с „Омарът“, но той притежава обобщаваща мощ и в контекста на вечната
тема за любовта звучи като древногръцка трагедия. В „Кинета“ Лантимос ни
сблъсква с фотограф, следовател и камериерка, които визуализират чрез
средствата на киното, престъпления с централни персонажи интимните двойки.
Пресъздаването на престъпленията, изобразяването на жертвата чрез гласовите
коментари на следователя, трансформират деянията в специфична почти кадансова
хореография. Ритуалът на прекомпозирането на действителност и представи
замъглява реалността.
Ритуалът на
ролите е изведен на първи план и в „Кучешки зъби“ — петчленно семейство се е
изолирало от света на хората с цел да избегне покварата на външния свят. Две
сестри и брат са поставени в ролева ситуация от техните родители, а
единственото съприкосновение с външното е охранителката на входа на фабриката,
където работи бащата. Той я превозва в автомобила си с маска на очите, като ѝ
плаща за сексуални услуги със сина му. Докато той удовлетворява телесните си
стремежи, сестрите си играят на изследователи, опознаващи телата си чрез секс,
доминиране и манипулация. Светът е дворното място за децата, прелитащите над
тях самолети падат в градината, ако децата са послушни — малки пластмасови
играчки са награда за най-доброто дете. Съпротива разбира се има и тя се
изразява в любопитство към външния свят, който по-голямата сестра вероятно ще
открие, скрита в багажника на семейния автомобил.
В „Алпи“
парамедик, медицинска сестра, гимнастичка и треньора ѝ по художествена
гимнастика са ритуализирали своята обща група по интереси в кодово обединение
„Алпи“. Всеки от членовете си е избрал планински връх от веригата за ново име и
срещу хонорар подпомага скърбящи семейства, загубили близките си. Всеки от
групата замества покойник и така семействата имат възможност да изживеят отново
миговете на съвместност с отсъстващия член на фамилията. Един от групата
(медицинската сестра) започва сам да избира стратегията си на поведение, извън
вътрешните правила и съвсем естествено е изключен от „Алпи“. На финала
гимнастичката и треньора изпълняват приятно за окото съчетание върху
популярната мелодия „Пуканки“ на Гершон Кингсли, на което би завидяла дори и
лъвицата на родния художествено-спортен и танцов тюрлюгювеч Нешка Робева.
„Омарът“ е
странен и същевременно пророчески микс с футурулогично светоусещане. Във филма
градското население е принудено да живее по двойки, а самотата търпи наказателен
вот — всеки самотник посещава хотел с 45-дневен престой, където трябва да
открие спътник в живота. Ако не успее се превръща в животно по свой избор.
Давид (Колин Фарел) е останал без съпруга и е принуден да посети хотела, като
си избира да се превърне в омар по няколко причини: омарът умее да плува, обича
морето, а и е дълголетник. Обикновено хората избират да са кучета, а Давид вече
се грижи за едно — брат му. Обитателите на хотела се разделят с личните си
вещи, получават еднакви дрехи, забранено им е да пушат, а за мастурбация
наказанието е поставяне на ръцете в горещ тостер. Спортът и алкохолът са
разрешени, както и ловът в гората, който е хипернатуралистичен: гостите на
хотела стрелят срещу така наречените самотници, попаднали в гората по своя воля
— персонажи, неуспели да се интегрират в града и в хотела, които бягат от този
режим.
Щастливите,
новосформирани двойки се сдобиват с обща стая и пробен период,а ако имат
разногласия получават дете, защото „детето е решение на всеки конфликт в отношенията“.
Давид е фин, умерено скептичен тих самотник със смешно коремче, гъст мустак и
малки очила. Той открива, че някои хитруват и за да избегнат своя финал като
животни, лъжат, че са намерили своята любов в хармоничната институционална
среда. Затова той също избира жена, най-добрият ловец в хотела. Тя (Ангелики
Папулия) е висока, високомерна със себеподобните и изпитва специфична наслада
от страданието на хората. Давид успява да ѝ внуши, че и той е като нея, тя
прави тест като убива кучето му и естествено той се проваля – показва открито
чувствата си. Следва бягство от хотела и запознанство със самотниците и техния
лидер (Леa Седу). В гората Давид най-после открива своята истинска любов
(Рейчъл Вайс, която пише на Лантимос с предложение да участва в следващия му
филм, още преди конкретната идея за “Омарът”). Тя е тоталният балсам за
самотното сърце на Давид и за да останат заедно в своята любов, необезпокоявани
от другите, двамата си измислят код със знаци: почесване зад дясното ухо е
“обичам те”, докосване на веждата е “внимание, опасност”, а ръка зад гърба —
“хайде да правим секс”. За съжаление тяхната конспирация е разкрита — лидерът
на самотниците изпитва ревност и решава да накаже любимата на Давид, като я
ослепява. Така пост-едиповият сюжет достига до кулминацията си, в която Той и
Тя са заедно в градско кафене, тя играе ролята на „зряща“, а след минути Давид
ще пожертва зрението си в името на любовта.
Актьорският
състав навлиза с изящна лекота в хастара на своите герои и около тях витае
духът на тиха меланхолия и стерилността на симетричните поведенчески реакции.
„Омарът“ е сладникаво-драматично произведение в сравнение с първите филми на
Лантимос, в които донякъде се чувстваше влиянието на скандинавската „Догма“.
Във всички филми на Лантимос насилието се случва гротескно — разбита
видеокасета в глава, удар от бухалка за художествена гимнастика, ръце в тостер,
убито куче, кръв от удар с пушка. Но кадрите не смущават възприятията, защото
показват патологичната ни пошлост, в която сме се озовали по собствено желание.
„Иска ми се
да създаваме оригинални сюжети, но разбира се, всичко оригинално е измислено
преди нас. Зная, че моят вътрешен глас е специален, той извира от несъзнаваното
и инстинктите. Никога не изпадам в подробности и анализи на тема как измислям
филмите, които снимам, защото ме е страх, че ако започна да изследвам под
микроскоп въображението си, мога да загубя „гласа си“. Когато гледам филмите,
които правя си казвам: “Господи, Йоргос, не виждаш ли накъде вървят нещата,
много е зле… И ти си щастлив? Не искаш ли поне веднъж да заснемеш нещо добро,
шедьовър например? Нещо силно като киното на Бунюел или Бергман!” И после си
отговарям сам: „А, не, благодаря! Харесвам филмите си!” Наистина ли?“ Йоргас Лантимос
„Омарът“ е
филм-откритие за 2015, която беше благосклонна към почитателите на седмата
муза. „Омарът“ рисува танца на любовта метафорично, с образи, лишени от
словесна бъбривост. И когато ви предлагат да опитате омар, преди да дегустирате
този деликатес, си представете: омарът, това е вашата несподелена любов.
27.12.2015 ·
Поп
Филтри:
Елица Матеева, Кино
- See more
at: http://12mag.net/pop/kogato-omarat-ne-e-svaren-a-vlyuben/#sthash.hghhmhg5.dpuf
