„Джой“: чудото да бъдеш себе си

„Джой“: чудото да бъдеш себе си

В моя свят има два типа жени: жени-мечтателки и жени-бизнесдами. Разстоянието от мечтата до превръщането ѝ в печеливш бизнес е точно една крачка. Вдъхновен от „историите за дръзки жени и най-вече специално за една“, филмът „Джой“ на американския режисьор Дейвид Оуен Ръсел ни предлага своята версия за това какъв е пътят към успеха. Първите комедии на Ръсел от 90-те години на миналия век са щури, но и твърде кичозни. За сметка на това, последните му три филмови истории смесват реалност и фикция в абсурдна, иронично брутална амалгама, излъчваща аромата на диското и фънка, винаги вярна на духа на времето и нравите.

Текст от Елица Матеева

Джой Мангано е образец и модел за подражание, идол на всички съвременни американки. Самотна майка от Лонг Айлънд, с две ипотеки върху жилището си, за да започне свой бизнес със собственоръчно изобретената подочистачка Miracle Mop, Мангано се справя с алчни адвокати и нелоялни конкуренти. Освен чудото Miracle Mop (приспособление, което приблизително всяка домакиня ползва и досега), Мангано е патентовала около още стотина уреда за поддържането на бита и е едно от най-успешните лица на т.нар. Хоум Шопинг Нетуърк. Името Мангано е символ на качественото предприемачество, а Джой е една от десетте най-популярни бизнесдами в Щатите.

Преди да определи коя актриса ще изпълни ролята на Джой, Дейвид Ръсел води дълги преговори, свързани с екранизирането на биографията на Мангано и впоследствие се спира на Дженифър Лорънс за главната роля. Ръсел добре познава натюрела ѝ от филмите, които са заснели заедно, „Наръчник на оптимиста” и „Американска схема”. През 2013 година Лорънс получава Оскар за главна женска роля за първия, а година по-късно отново е номинирана, този път за поддържаща женска роля за „Американска схема”. Освен Оскар, тя печели и БАФТА, в същата категория, за същия филм.

„Нашият филм не е за чудото „стирка”, а за чудото да бъдеш себе си, независимо, че животът постоянно ти предлага препятствия по пътя към успеха”, разказва режисьорът. „Обикновено успехът прилича на рекламирана по първи канал сладка торта, но ако потопите кутре в сметаната ѝ, ще откриете нещо различно, например разочарование. Пътят към успеха е трънлив и труден. За да си успешен, трябва да си корав като гангстер, да действаш и мислиш като гангстер. Поисках от Дженифър да ми покаже своята представа за Джой. После ѝ предложих да я направим колкото се може по-смела, независимо, че към най-близките си тя е нежна и много всеотдайна жена. Така създадохме различните лица на Джой.”

Дейвид Оуен Ръсел е роден на 20 август, 1958 в Ню Йорк. Номиниран е за Оскар в категория за най-добра режисура за филмите си „Боецът“ (2010), „Наръчник на оптимиста“ (2012) и „Американска схема“ (2013), а последните два са номинирани за същата награда и в категория „Най-добър сценарий”. Майка му е католичка от италиански произход, а баща му е с еврейски корени, но го възпитават в духа на атеистичното възприятие за света. През 1981 Дейвид Ръсел се дипломира в престижен частен колеж със специалност „Политология”. Първите си режисьорски кино-опити осъществява едва на 36 години. Черната му комедия „Да напляскаш маймуната” (1994) изследва сексуалното привличане между син и майка и въпреки че за времето си тя предизвиква известни критични забележки, дебютът му получава награда на публиката от фестивала в Сънданс и награда „Независим дух” за най-добър дебютен сценарий. Следващият му проект „Да флиртуваш с бедствие” (1996) също се радва на успех, а в него Бен Стилър и Патриша Аркет са съпрузи, отправили се на дълго пътешествие, за да открият истинските родители на съпруга. Роджър Ебърт пише в „Чикаго Сън Таймс”, че „сред множеството достойнства на филма се откроява едно, заради което работата на Ръсел е непредвидима, а именно играта с жанровете и майсторското разгръщане на сюжета. Последният може да предизвика неочаквани обрати и да изуми не само публиката, но и филмовите герои”. „Тримата крале” от 1999 и „Сърдечният Хъкаби” от 2004 имат различна съдба — първият филм носи на създателите си приход от 107 милиона долара, при бюджет от около 48 милиона. Бостънската общност на филмовите критици го обявява за филм на годината, а Ръсел е определен за режисьор на годината. Сърдечната история от 2004 с участници Джъд Лоу, Лили Томлин, Джейсън Шварцман, Изабел Юпер, Дъстин Хофман и Марк Уолбърг, въпреки провокативния си и абсурден стил, е тотален срив за продуцентите, защото има приходи от едва 20 милиона, при бюджет 22 милиона долара. В „Сърдечният Хъкаби” може би Ръсел не успява да се освободи от манията да „облича“ в кино всичко, което е решил, че е забавно.

„Боецът” от 2010 първоначално е проект на режисьора Дарън Аронофски, но по-късно той се отказва заради снимките на „Черният лебед”. Главният актьор Марк Уолбърг не иска Ръсел да бъде режисьор на филма (вероятно участието му в провала „Сърдечният Хъкаби” е повлияло за оценката му, но не трябва да се забравя, че неговото сътрудничество с Ръсел датира още от „Тримата крале”). Уолбърг променя мнението си, след като Крисчън Бейл се включва в работата по филма, именно заради Ръсел. “Боецът” е номиниран за 85 награди в различни категории и е носител на 39 от тях, включително и два Оскара: най-добра мъжка роля и най-добра поддържаща актриса.

Дженифър Лорънс е родена на 15 август 1990. Когато е на 14 години, тя решава, че трябва да стане актриса и убеждава родителите си да я заведат в Ню Йорк, където със сигурност ще открие талантлив агент. И наистина успява. За разлика от родителите на Мангано, Дженифър винаги се радва на подкрепата на своето семейство. Филмът „Зимен дар“ (2010) ѝ носи номинация за Оскар, Златен Глобус, номинация от Гилдията на американските актьори. През 2012 година участва в блокбъстъра „Игрите на глада“, за който получава бляскави отзиви от американската критика. В края на годината отново е номинирана за Златен глобус за ролята си в „Наръчник на оптимиста“.

Годината е 1989, Джой е разведена майка с две деца, работи като администратор за източните авиолинии. Освен децата, в къщата ѝ живеят майка ѝ Тери, баба ѝ Мими, бившият ѝ съпруг Антъни. Нейните родители също са разведени, а майка ѝ и баща ѝ Руди постоянно се карат, когато той се отбива вкъщи. Джой има и полусестра Пеги, която е нещо средно между ръмжащ булдог и фамилен шпионин, който постоянно унижава Джой пред близките ѝ. Пеги и Руди се поддържат, заедно управляват магазин за авточасти и ремонт. Джой е тяхната безплатна счетоводителка, която винаги внася ред в хаотичните сметки на Руди. Майка ѝ Тери е зависима от телевизията и най-вече от сериал с главна героиня Кларинда — бляскава домакиня, извор на непресъхващо изобилие от професионални успехи. Най-доброто нещо в живота на Джой е приятелката ѝ от детство Джаки, вечна и истинска опора. Още от малка Джой майстори разни „прекрасни неща”, които трябва да даравят радост в живота ни. Отличничка в училище, днес Джой е нещо като водопроводчик и електротехник на дома. Мазето се обитава от бивш съпруг, който си въобразява, че е латино версия на Том Джоунс.

Един ден Джой по случайност открива как по-добре се изчиства кухненския под и се втурва в стаята на дъщеря си, където с пастели, ножичка и лепило създава проект на своя почистващ моп. Тя измисля спасителната, чудодейна пръчка с влакна, които могат да се перат и да се използват многократно. Нужен е голям капитал, за такси за патент, прозводство на отделни части и естествено — търговска мрежа, която да осъществява продажбите на стирката. Труди се явява нещо като „крокодил-касичка”, но винаги подлага на разпит Джой. В цялата одисея около изобретението се включва директор на телевизионен търговски канал, няколко нахални бизнесмени и един бос от Далас, който е последният шанс за Джой преди тя да обяви банкрут. Благодарение на имиджовото позициониране и кредото на капиталиста, че най-добрият бизнес е честният бизнес, Джой е компенсирана — след години тя се превръща в пътеводна светлина за следващите генерации от изобретатели, а Труди , Руди, Пеги и Тери са подвластни на кесията ѝ.

Труди (Изабела Роселини) и Руди (Робърт Де Ниро) са перфектният дует комедианти, които предлагат харизматична игра без да са ни симпатични, защото задушават творческия потенциал на Джой. Тери (Вирджиния Медсън) е невероятна карикатура на френетичен фен, за когото телевизионните сериали са смисъл на живота. Дейвид Ръсел продължава линията на ироничното гъделичкане с ретро особеностите на националното его. По подобие на „Американска схема” и в „Джой” той интерпретира действителността с аромата на комиксова приповдигнатост и динамика. Дженифър Лорънс като Джой е малък войник, героиня на капиталистическия труд и въпреки, че всеки ѝ казва: „Не, това няма да стане, откажи се!”, нейната Джой е като интелектуално-романтична версия на Терминаторът, тя винаги се завръща към началния замисъл — да спаси света със своите малки, прекрасни неща.

Най-красивата и важна част от филма на Ръсел, според мен, е жертвеният ритуал: Джой реже косите си, облича кожено яке, за да се втурне в своята руска рулетка с богат бизнесмен от Далас. Нейният словесен дуел и решителност в стилистиката „ако загубя, губя себе си, ако спечеля, печелят всички домакини“, е възхитително-патетичен начин, да се покаже, че жените са едно от чудесата на света. Настъпва нова година с ново епохално битово чудо — Джой стирка!

„Джой“ е по кината през януари.

17.01.2016 · Поп
Филтри: Елица Матеева, Кино

     

- See more at: http://12mag.net/pop/vdzhoyv-tchudoto-da-badesh-sebe-si/#sthash.wgsyqsGc.dpuf