понеделник, 25 януари 2016 г.

НЯКОИ ГО ПРЕДПОЧИТАТ ГОРЕЩО, А ТАРАНТИНО – ЧЕРНО И С КОКТЕЙЛ „МАРГАРИТА“

НЯКОИ ГО ПРЕДПОЧИТАТ ГОРЕЩО, А ТАРАНТИНО – ЧЕРНО И С КОКТЕЙЛ „МАРГАРИТА“




Тарантино отдавна не е онова момче от началото на 90-те, което неуспешно се опитва да стане киноактьор или сценарист. Започнал от продавач-консултант във видеомагазин на Манхатън Бийч, Куентин никога не е загубвал надежда, че ще работи в киното, въпреки че Холивуд отначало отказва да го приеме насериозно. „Хората, чиято работа е да четат сценарии, обикновено казваха, че написаното от мен е гадно, прекалено вулгарно, с твърде много насилие. Сценариите ми никога не излизаха от офисите на тези хора. Но днес написаното от мен отива направо при продуцентите, от които зависи всичко. Така се случва, че сюжетът винаги води към насилие и кръв, обаче пък финалът е с черен хумор.“
Текст от Елица Матеева
Някои го предпочитат горещо, а Тарантино — черно и с коктейл „Маргарита“ през зимата.


„Омразната осморка”, осмият филмов изстрел със запазената марка на закрилника на цветнокожите, е белязан от очарованието на дебютната творба на Тарантино („Глутница кучета”, 1992). Почти в едно единствено пространство, над 160 минути сковани от студ и дебели палта, 8 действащи лица търсят истината, сякаш са герои от криминале на Агата Кристи. Тарантино наблюдава с отчуждение опасната черноочка Дейзи, която трябва да бъде обесена в Рек Рок. Дейзи, тази оззъбена маргаритка, престъпничката, за чиято глава държавата брои 10 хиляди долара, е една ококорена чешитка, съскаща като змия — една изключително неприятна жена! Тарантино обаче ни приканва да ѝ съчувстваме. Той ни сприятелява и с младия шериф Крис Мъникс, чийто баща се е бил за Юга по време на гражданската война и е убивал чернокожи. Тарантино обича своите бандюги Пийт, Джо Гейдж, но най-вече си пада по интелигентни майори от ранга на майор Маркъс, който през същата война е получил мило писмо от президента Линкълн, но в същото време не подбирал много: избивал бледолики от Севера и Юга. В „Джанго без окови” динамичното позициониране на черния цвят като символ на свободния дух предизвика публичен дебат, в „Омразната осморка“ цветнокож майор (Самюъл Джаксън) е в центъра на разкриването на разбойническа сган, която готви своя удар в Галантерия на Мини. Мексиканецът Боб (Деймиън Бишир), съсредоточеният каубой Джо Гейдж (Майкъл Медсън) и сладкодумното денди Освалдо Морбей (Тим Рот), като не броим скрития в мазето брат на Дейзи, са очарователни наглеци, готови да умрат заради едната “Маргарита” (Дженифър Джейсън Лий). Рунтавите мустаци на Рут Палачът (Кърт Ръсел) и една отрова в кафето за новодошлите гости са личният ми акцент в тази зимна „приказка” за глави и ловци на глави.
„Аз съм преди всичко фанатик на тема кино. Винаги съм искал да правя филми, да бъда част от света на киното. Най-важните за мен преживявания като зрител са удивително разнообразни: от Никълъс Рей до Брайън де Палма, от Тери Гилиъм до Серджо Леоне, от Марио Брава до Жан-Люк Годар и Жан-Пиер Мелвил, включват дори Ерик Ромер. За мен всеки филм трябва да бъде по-добър от сценария си, който е само един план, нещо като подробен разказ за филма. Днес вече не искам да бъда филмова звезда, а само да правя филми“, казва Куентин Тарантино
В „Омразната осморка” най-често употребяваното словосъчетание е „конски фъшкии”. Tо е не чак така пиперливо като някои други словесни каламбури, но в крайна сметка, когато е студено и конските артефакти вършат работа. Ще допълня философията за социална справедливост на Освалдо, в този свят като във филм на Тарантино „грешното задължително се превръща в правилно”. Майорът е имал интересна и поучителна (сексуална) акция с един войник от юга, Рут. Палачът постоянно шамаросва Дейзи, горката до финала на филма, от пошляпване, става бордо. Студената зимна пелена е сковала скрупулите на мъжете. Всеки сам за себе си проповядва правосъдие и справедливост. „Омразната осморка” се артикулира през призмата на другия — дали чуждият е свой, доколко белите са единна общност и как враговете биха се превърнали в съмишленици, при условие, че нечий нож изпитва желание да пререже гърлото ви.
„Намирам идея, държа я в главата си. Оставям я да се мъти в продължение на години. Когато искам да пиша, решавам в какъв жанр и в какъв стил желая да работя. Прелиствам стария запис, за да видя на коя идея ѝ е дошло времето. Харесва ми да сложа щипка театралност, но се опитвам да ѝ предам кинематографичност. Във всеки сценарий си играя със структурата. Ако прочетете сценариите ми, ще забележите, че сцените с диалог сякаш нямат край. Никога не съм посещавал курс по творческо писане на сценарии, но близо шест години учих актьорско майсторство и всъщност подхождам към писането така, както един актьор пристъпва към изпълнението на ролята си. Първо си купувам тетарадка от сто страници, купувам си и 3 черни и 3 червени писалки. Правя голям ритуал от това. Това е въпрос на психология. Мога да взема тази тетрадка, където си поискам, да пиша в ресторанта, да съм на гости у приятели, полегнал в леглото. Написаното прилича на дневник, сетне се захващам с поправки по диалозите — тогава идва времето на компютъра. Във всичките ми сценарии има сцени в ресторант, ако трябва да заснема филм за праисторията със сигурност ще има сцена в ресторант. Обичам ресторантите заради възможността да поговориш с приятели там”
Номинираният с три Златни глобуса „Омразната осморка“ грабна престижната награда за музиката на Енио Мориконе. На Тарантино му се размина наградата за сценарий, въпреки, че диалозите във филма са трепач, а изпълнението на Дженифър Джейсън Лий, която наистина показва най-доброто сред конкурентките си, бе пропуснато от журито.
След известен брой поддържащи роли през 80-те на миналия век, в края на десетилетието Дженифър Джейсън Лий засия на холивудския небосклон с ролята на проститутката Тралала в „Последен изход за Бруклин”. Дженифър беше една от водещите актриси на американското независимо кино от 90-те, с незабравимите си превъплъщения в „Мисис Паркър и порочният кръг”, „Генерално пълномощно”, „Доролес Клейборн”, „Джорджия”, „Канзас сити” и „Екзистенц”. В „Механикът” беше рамо до рамо с Крисчън Бейл, който пък беше толкова добър в ролята на бледия и изпит механик, че всички академии получават големи черни точки, заради това, че той не получи никакви награди. В „Опасната осморка” играта ѝ искри, въпреки че персонажът ѝ има бекграунд на зла и отблъскваща „женица”. Струва ми се, че от всички дивотии на Тарантино в осмия му филм, най-запомняща и ексцентрична е именно Дейзи.
 „Чувствахме се върховно, сякаш бяхме част от нещо грандиозно. Това че съм единствената жена сред героите в Галантерията на Мини не ме е подтискало, бях сред равни, още повече, че всичко по сюжет се случва заради мен. Мъжете си разказваха истории, вмъкваха шеги — бяхме като семейство. Колкото и странно да звучи, с Тарантино се почувствах като част от добър, стабилен брак, в който съпрузите държат един на друг, независимо че са минали десетилетия от първата им среща. Моите колеги се грижеха за мен, а и прекрасно е усещането, когато всички си вярваме, всеки знае, че колегата му ще се справи с ролята си, това окриля. Тарантино създава страхотни роли за жени, не се притеснявам, че моята героиня Дейзи изглежда ужасна и около нея всичко е брутално, в крайна сметка тя е жена-лидер и е много корава. Някои смятат, че отношението на Тарантино към Дейзи е на женомразец, но това не е истина. Тарантино по никакъв начин не внушава лошо отношение към жените във филмите си. Дейзи носи нещо от героинята на „Убий Бил“, от „Гадни копилета“, от героинята в „Джаки Браун“. Никой не може като него да измисли подобни същества. С Куентин се знаем отдавна, винаги съм искала да работя с него, но не съм предполагала, че това ще ми се случи. Не исках да свършват снимките, с него се работи прекрасно, защото той държи на актьорите, той обича актьорите си и винаги ги обгрижва. Никога не съм свирила на китара, но Куентин ме провокира и наистина се научих да свиря, защото имам епизод, където пея стари ирландски песни. Бях развълнувана, държах в ръцете си китара от 1890, която Куентин ми даде за изпълнението ми”, казва Дженифър Джейсън Лий.
Докато се захласвам по играта на Дженифър, станаха известни и номинациите за Оскар 2016. “Омразната осморка” е номиниран в три от категориите: за музика – на Енио Мориконе, за операторско майсторство – на Робърт Ричардсън и за поддържаща женска роля – на Дженифър Джейсън Лий. Кристалната ми топка казва, че ще е непростимо, ако и този път маргаритктата Дженифър остане без „Оскар”.

Най-трудната част след като си станал звезда в Холивуд е да се заловиш за работа, въпреки всички разсейващи неща. Много млади режисьори постигат някакъв успех и стават зависими от телефона — не правят нищо друго, освен да разговарят по него. Ето каква е рецептата на Тарантино: „да вървят по дяволите всички разговори по телефона, забрави всички клюки, имаш работа да вършиш!“
“Омразната осморка” е вече по кината.


24.01.2016 · Поп
Филтри: Елица Матеева, Кино

- See more at: http://12mag.net/pop/nyakoi-go-predpotchitat-goreshto-a-tarantino-v-tcherno-i-s-kokteyl-margarita/#sthash.mz95baHO.dpuf