„Датското момиче“: другата в теб

„Датското момиче“: другата в теб

Имах намерение да озаглавя този текст „Другата в мен“, но преди години Джоди Фостър игра във филм, разпространен в България с това име. След това си спомних, че през лято 2013 морската столица на чалгата беше в плен на патетично-еротичната „Другата в мен“ в изпълнение на Софи Маринова с гюбек цикади и се обърках, а все пак филмът „Датското момиче“ на Том Хупър заслужава достойно изложение.

Текст от Елица Матеева

Признавам си, че преди да се удавя в цветове, форми, страсти и чуден макиаж, не знаех нищо за художниците Ейнар / Лили и Герда Вегенер, представители на артистичната бохема в Копенхаген през двайсетте години на миналия век, по-късно установили се в Париж. За мен „Датското момиче“ беше филм, предизвикал 10-минутен фурор от овации в зала „Гранде“, по време на последния фестивал във Венеция. Подобен прием на кино-творба от най-стария световен филмов фестивал е рядкост, от което следва, че филмът предлага възможност за дискусия, анализи, споделяне на вълнения. Освен това, във филмовите среди завръщането на британския режисьор Том Хупър се очакваше с нетърпение, след хита “Клетниците” (2012), а почитателите на Колин Фърт, Хелена Бонъм Картър и Джефри Ръш пазят съкровен спомен от изящната режисура в „Речта на краля“ (2010).

Заглавието „Датското момиче“ трябва да се интерпретира с двоен знак. От една страна става дума за Лили Елбе, родена като Ейнар Моргенс Вегенер, датски художник-пейзажист и първият човек, върху когото е извършена експериментална операция за смяна на пола. От друга страна, заглавието на филма като сценарна фраза се използва за обозначаване на съпругата на Ейнар, Герда, защото тя е единствената датчанка, която неотлъчно остава до Лили, борейки се за мечтата и правото на своя спътник да бъде и физически в кожата на пола, с който се идентифицира. Герда провокира Ейнар да позира за нея с атрибути от дамското облекло и този акт е катализатор на пробуждането, на преоткриването на нов персонаж в тялото на Ейнар.

Тази започнала като шега артистична шарада се трансформира от безобиден театър в болезнена страст за Ейнар / Лили. Брачната двойка търси медицинска помощ, а някои диагностицират Ейнар като шизофреник и сексуален первезник. Съпрузите успяват да открият доктор в Дрезден, който не отхвърля декларацията за женствеността на Лили. Той предлага да се извършат определени хирургически интервенции, които ще позволят на Лили да живее така, както тя иска. Лили (името, което Герда измисля на своя обект на изображение) става най-добрият и любим модел на Герда, но води двоен живот около две десетилетия. По документи е мъж, а в обществото — жена. През 1930 Лили е медийна сензация, а кралят на Дания анулира брака ѝ с Герда Готлиб. Въпреки петте неуспешни операции, написаното в медицинските дневниците по случая, позволява на хирургията да се развива в тази насока, докато 23 години по-късно не се извършва първата успешна операция по смяна на пола върху Джордж Йоргенсен.  

Въпреки своята завладяваща енергия, най-силните постижения на „Датското момиче“ са във визуално отношение. Том Хупър разширява хоризонта на филма с кадри на най-вълнуващия дъждовен ден, който някой може да си представи, че съществува. Той показва Дания по изключително изящен начин, въпреки, че снимките на филма се осъществяват в Англия. Колоритът е ярък и дълбок, без да излъчва клаустрофобичност, дори и в най-тъжните епизоди. Тази забележителна красота на заснемането понякога отнема от сложната и завладяваща напрегнатост на емоциите. Дори болничното заведение, в което постъпва Лили е заснето с невероятна симетрия, а болничната ѝ стая е потопена в кремав цвят. Така зрителят рискува да се наслаждава повече на кинематографичния рисунък, околкото на същността на творбата.

  

“Харесва ми да мисля за Лили като за Лейди Гага от 1920”, казва изкуствоведа Андрея Риг Карберг, куратор на най-новата изложба на Герда в Копенхаген, която може да се види до май 2016. “Две десетилетия Герда се изявява като революционер в парижките арт среди. Преди нейните картини да се появят, жените обикновено са били наблюдавани през мъжкия поглед и чувствителност. Но тя променя всичко това, защото чрез Ейнар съумява да открие другото лице на жената, будеща възхищение чрез своята анима. Герда показва жената като личност, а не като обикновен обект.”

Герда Готлиб е родена в крайбрежния град Гренаа, Ютланд, през 1886. Въпреки консервативното си възпитание като дъщеря на викарий, тя успява да убеди родителите си, да ѝ позволят да напусне дома си. Девойката заминава за Копенхаген и постъпва в новооткритата Кралска академия за изящни изкуства. Там тя се запознава с Ейнар Вегенер, студент в съседен клас и се омъжва се за него, когато е на 19. В датската столица Герда живее сред художници, актьори и танцьори. Тя рисува жената с издължени крайници, а лицето на нейните героини излъчва особена решителност. Във Франция, творчеството на Герда се възприема като част от ар нуво, тя е повлияла и за развитието на модата като индустрия.

Специален акцент във филма са прекрасните костюми на дизайнера Пако Делгадо, автор на костюмите в „Кожата, в която живея“ на Педро Алмодовар. За да се подчертае плавният преход на Ейнар в Лили, Пако Делгадо започва от по-тъмните към по-топли цветове. Според него двайсетте години на миналия век са много благодатни по посока формата на кройките, които създават илюзия за андрогенност.

Шведската актриса Алисия Викандер и британецът Еди Редмейн изпълняват с ювелирност своите роли. Между тях се е получила енергията на интимното споделяне, в което има единение, съвместна тъга и радост, в търсенето на своето алтер его. Дуетът е номиниран със Златен глобус за главни роли.

“Това, което прочетох, беше невероятна и страстна любовна история за двама художници”, казва Еди Редмейн, а Алисия Викандер го допълва — за нея „Датското момиче” е “любовна история, която ни показва как да се научим да обичаме себе си.”

“Погледни ме, аз съм чудовище! Но Герда, ти ми помогна да намеря истинското си лице, което винаги съм чувствала и желала да имам.” Думите на Лили в един дъждовен ден пронизват като стрела и чрез тях си припомних една реплика от незабравимият „Играчка-плачка“ (1992) и може би един от най-силните филми на режисьора Нийл Джордан: “Аз нямам вина, за това, което съм.” Сълзите на екзотичната Дил докосват и парят, но те са част от пейзажа на „другата в теб“.

Премиерата на „Датското момиче“ за България се очаква в края на януари.

10.01.2016 · Поп
Филтри: Елица Матеева, Кино

- See more at: http://12mag.net/pop/vdatskoto-momitchev-drugata-v-teb/#sthash.0kayXmQK.dpuf