Марк Ръфало като самотен баща в комедията „Безкрайно полярна мечка“

Марк Ръфало като самотен баща в комедията „Безкрайно полярна мечка“

На 27 февруари от 10.00 ч в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, почитателите на авторското кино ще имат възможност да се запознаят в лекторски модул с историята на филма „Безкрайно полярна мечка“, с екипа и с биографията на номинирания за Златен глобус през 2016 в категория „главна мъжка роля за мюзикъл или комедия” актьор Марк Ръфало. Въпреки,че  отличието за 2016 г. взе Мат Деймън в съответния жанр за „Марсианецът“,  журито с основание забеляза изключителното участие на Марк Ръфало в нискобюджетния американски филм „Безкрайно полярна мечка“. Модератор и водещ на кинолекторията е Елица Матеева – критик и театрален режисьор.

 Марк Алан Ръфало е американски театрален и филмов актьор, носител на награди „Еми“ и „Сателит“, номиниран е за награда „Сатурн” и с номинации за: „БАФТА“, „Оскар“ и „Златен глобус.

Марк Ръфало е роден на 22 ноември 1967 г. Кеноша, Уисконсин в семейство на американци от италиански произход. Майка му Мери Роуз е фризьорка, а баща му Франк Ръфало е бояджия. В гимназията Марк става щатски шампион по борба за юноши, но се увлича и от театър-играе в театралния кръжок на училището. След като се дипломира, семейството му се премества в Сан Диего, а по-късно се заселва в Лос Анджелис. В Лос Аджелис, Марк е един от съоснователите на театралната трупа „Orpheus“, също така учи в престижната консерватория „Стела Адлер“. След няколко години на уроци по актьорско майсторство, Ръфало започва кариерата си в лосанджелиските театри и с роли в независими филмови продукции. През 2001 г. Марк е диагностициран с мозъчен тумор. След като му е направена операция, се възстановява успешно.

 Марк Ръфало предимно се снима в независими, нискобюджетни филми. Той участва в номинирания  за „Оскар” „Под светлините на прожектора“. Ръфало казва за киноиндустрията, че е „много трудно да определиш истинската стойност на Холивуд, в повечето случаи всичко е измислица и поза.“

 

 През декември 2015 феновете на Ръфало с учудване констатираха, че „Под светлините на прожектора“ получи няколко номинации за Златен Глобус, а участието му в този проект не бе

номинирано. От друга страна публиката не бе запозната с филма „Безкрайно полярна мечка“, където Марк Ръфало интерпретира блестящо съдбата на самотен баща, страдащ от биполярно разстройство, който успява да се грижи за двете си деца. И наистина „Безкрайно полярна мечка“ бе изненада за зрителите, които бяха чували за инди филмите „Аз роботът“, за номинираните „Тръмбо“ и анимационния „Аномализа“, но никой не бе предполагал,че Марк като баща на палавите Амелия и Фейт, страдащ от маниакална депресия, ще влезе под кожата на реално съществуващ герой. „Безкрайно полярна мечка“ е автобиографично откровение на режисьорката и сценаристката Мая Форбс. Филмът представя нейното детство, в което майка й (една от първите афроамериканки, развиващи бизнес в американския инвестиционен маркетинг) е принудена да замине за Ню Йорк, за да получи магистърска степен в Колумбийския университет. Докато отсъства повече от година, нейният съпруг, въпреки че страда от маниакална депресия полага грижи за децата си. Всички преминават през труден период, изпълнен с неочаквани и понякога твърде ексцентрични ситуации.

 „ Наречете ме ретро – човек, да, вероятно съм сантиментален, но когато разбрах, че филмът е лична история, аз си казах: това е толкова вълнуващо и бих искал да участвам в проекта. Определиха филма ни като комедия заради Златен глобус, но за мен важното бе да покажа един абсолютно пълноценен човек, независимо болестта му.“ Марк Ръфало

 „Исках да разкажа във филм всичко, което съм чувствала като с любов към главния персонаж. Моят филм се занимава с менталното страдание, следвайки презумпцията, че за страданието трябва да се говори с респект, с човеколюбие, простичко, но със  готовност да се поставиш в позицията на другия. Имах личен пример, но ми се искаше да изградя един нов, цялостен характер. Режисирах Марк, като му показвах: как моят баща се е държал с нас, какви са му били жестовете, реакциите и осъзнах, че благодарение на театралния си опит, Марк се преобрази в баща ми.”

Първата среща на публиката с „Безкрайно полярна мечка” е по време на фестивала в Сънданс през 2014 г. Разпространението на филма в Америка се осъществява в малки киносалони през лятото на 2015.  Освен номинация за „Златен Глобус”- 2016 , филмът е номиниран за Гран При от журито на фестивала в Сънданс- за режисура и е носител на награда от международния фестивал в Палм Спрингс – за режисура.