“РИЦАР ЧАШИ”: ДА СЪБЕРЕШ ФРАГМЕНТИТЕ ЖИВОТ

“РИЦАР ЧАШИ”: ДА СЪБЕРЕШ ФРАГМЕНТИТЕ ЖИВОТ

 12 magazine

Не разбирам от гадателство чрез пасианси и никога не съм се интересувала от карти Таро, а може би е трябвало, за да съм наясно с картата Рицар чаши. “Рицар чаши” е и името на последната творба на режисьора Терънс Малик, един от съвременните визуалисти-експериментатори в киното с твърде скромно като количество творчество.

 Има едно място, където хората живеят с магията на киното, там времето мълчи. Холивуд! В Холивуд хората крачат върху изкуствени улици, там всичко е измислено, а реалността е зависима от тежката дума на режисьора. Това е светът на Рик — авторът на диалозите, човекът на буквите, облечени с душата на мисълта. Той е поп купа, рицар чаши, бродникът, който дири същността. Той е сценарист в Холивуд. Казват, че пише за най-добрите, че е талантлив. Но Рик не живее заради кариерата си. Той не коментира успехите си, защото за него е по-важно да събере фрагментите, да запълни остатъците от живота със смисъл. Рик е имал съпруга, но е останал без наследници. Рик има брат и баща, но те сякаш не присъстват в душата му. Има слава, има прекрасен случаен секс, но без спомени за лицата на жените, устните, очертанията, аромата им. Рик се гони с тях в хотелските стаи, докато се забавляват, пие шампанско от бутилките. Понякога жените откриват Рик на частни партита, друг път той ги опознава в клубове, в стрийптийз салони, в тъмното между малките часове.

Рик (Крисчън Бейл) обикаля локалите на Ел Ей, търси изгубената връзка с хората и с Бог. Той е мълчалив чужденец, който се е отказал да общува със света, отказал се е от обикновеното, но се чувства изоставен, подвластен на личния хаос. Въпреки неудовлетвореността си, Рик се опитва да намери нещо, чрез което може би да подреди душевното си „блато“. Съпругата му Нанси (Кейт Бланшет) се е разделила с него. След безбройни връзки Рик открива Елизабет (Натали Портман) и чудото се случва — тя очаква дете от него, но странникът в нощта продължава да живее без емоция. Дори вечно усмихнатият Тонио (Антонио Бандерас) не успява да стопли сърцето му. „Понякога животът ти предлага ягоди, друг път – малини, но точно в това богатство от неочаквани ситуации се крие магията му“, казва Тонио. Тази философия определено не радва Рик и той продължава да търси безрезултатно.

„Страданието е от Бог, и то е много по-важно от щастието, страданието е самото щастие, защото себепреодоляването чрез страдание те прави силен“, произнася глас от отвъдното. В „Рицар чаши“ гласът описва живота на Рик, защото той самия никога не говори, Големият глас е на актьора Джон Гилгуд, който говори за света на хората чрез откъси от „Прогресът на пилигримите“ на Джон Бънам (английски писател и баптистки проповедник от средата на 17 век., б.а.).

Подобно на предходните два филма под режисурата на Малик, „Рицар чаши“ е бляскаво визуално откровение с пищна операторска органичност, дело на Еманюел Любецки. Фрагментарността на словото, епизодите и накъсаният ритъм донякъде създават бариера при цялостното възприемане на фабулата, но почитателите на Малик едва ли ще го упрекнат в маниерност — той притежава стил, отличаващ го от общия филмов коловоз .

Мрачното его на Рик се лута из коридорите на съзнанието, където красиви и екзотични природни картини се редуват с лудуващи голи женски тела. “Рик никога не пише, в апартамента му няма лаптоп, какъв сценарист е тогава?”, възкливат критично настроените зрители. Но той „пише“ най-важното произведение — сценарият на собствения си живот.

„Работихме без готов сценарий, обсъждахме всеки епизод и Малик ни предложи свободата да импровизираме, но в никакъв случай не си мислете, че филмът е лишен от режисура. Режисьорът не е отишъл да пуши, оставяйки куклите да се оправят според своя вкус. Филмът изглежда като хаотично натрупване на изображения, без да се проследява точната логика на сцените. Малик не ни е пуснал да се спасяваме сами, а беше много прецизен в преследването на своята цел“, отбелязва Крисчън Бейл по време на пресконференцията на „Рицар чаши“ на Берлинале.

Рик не споделя своите чувства, но основният двигател на филма са именно енергиите, които определят нашето отношение към света. Ако „До чудото“ е филм за любовта, „Рицар чаши“ е алегория на света, задъхващ се от себе си, задушен от всичко — от разнообразието, в което човек изгубва своята лична история.„Струва ми се, че през целия живот търсим любовта, но така и не можем да кажем какво е тя, разбираме я през опита от опиянения и провали“, споделя едно от многото момичета на Рик.

В „Рицар чаши“ има и карти Таро, има и кристална топка, и ексцентрична среща с гадателка, която определя съдбата на Рик. Според картата мъжът, носител на изображението Рицар чаши притежава артистични заложби, но има нужда от нещо, което постоянно да поддържа интереса му. В противен случай рицарят загърбва недовършените си проекти и идеи, за да потъне в преследване на нови цели. Рицарят мами всички, включително и себе си, защото не успява да разсее граничната линия между факт и измислица. Зад този знак се крие същността на съвременния човек — търсещ, искащ, стремително отдаден на внезапно появили се желания, страсти, емоции.

Терънс Малик е роден на 30 ноември 1943 г. в Уейкоу, Тексас. Израства във ферма и работи като земеделски работник преди да започне да учи философия в Харвард. След като завършва там се премества в Модлин Колидж в Оксфордския университет като стипендиант на Роудс, но прекъсва обучението си преди да напише своята дисертация за Мартин Хайдегер поради разногласие с научния си ръководител. През следващите години работи като учител по философия, а по време на пътуванията си до Франция, пише статии за списанията The New Yorker и Life. През 1969 г. публикува превода си на „Vom Wesen des Grundes“ от Хайдегер. През същата година е приет и в Американския филмов институт, където започва да се оформя кариерата му на режисьор.

За периода от пълнометражния му дебют като режисьор през 1973 (с „Опасни земи ”) до „Рицар чаши” (2015), Малик е режисирал едва 7 филма: „Опасни земи”, „Райски дни”, „Тънка червена линия”, „Новият свят”, „Дървото на живота” , „До чудото”, „Рицар чаши”. Малик е сценарист на всеки свой филм, което ми дава пълно основание да определя киното си като авторско. Интересен е фактът, че след „Райски дни” Малик не снима филм цели 20 години и когато през 1999 режисира „Тънка червена линия” получава „Златна мечка“ от Берлинале. В колекцията му от награди има две златни палми за „Райски дни” (1978) и „Дървото на живота” (2011). Миналата година „Рицар чаши” беше номиниран за „Златна мечка“, но дружелюбното мече се падна на иранския режисьор Джафар Панахи за „Такси”, който е включен в програмата на „София филм фест“ 2016. Терънс Малик не е давал интервю за свое творение от около 40 години. Според продуцентите му, режисьорът предпочита филмите му да “говорят вместо него”.

„Рицар чаши“ е разделен на отделни глави: „Луна“, „Кула“, „ Справедливост“, „Жрица“, „Смърт“ и т.н., като всяка глава е повод да се разгадае в дълбочина тишината на душата, да се разкрие същността на живота като съвкупност от: природа, човек и религиозно себепознание.

„Рицар чаши“ е синтез от фотография, дизайн, музика, природни пейзажи. Тревожното чувство за апокалиптичност разтърсва Рик и ни отвежда в пустотата на безкрайния Океан, то ни ужасява, когато Рик се събужда изплашен до смърт от внезапен земетръс. След два часа пътуване навътре в себе си, гласът на Бог иска от нас и от Рик да започнем отначало, от нищото, от нулата, без да се лъжем, без да имитираме живот. Не ни остава нищо друго освен да се хванем здраво за непознатото, а дали ще разберем любовта — според Малик тя е чудо, но човешката душа е много по-неясна и фрагментарна от любовния дискурс.

14.02.2016 · Поп

Филтри: Елица Матеева, Кино

- See more at: http://12mag.net/pop/vritsar-tchashiv-da-saberesh-fragmentite-zhivot/#sthash.daOtAdR9.dpuf