сряда, 3 февруари 2016 г.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ „СЪВСЕМ НОВ ЗАВЕТ”

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ „СЪВСЕМ НОВ ЗАВЕТ”

12 magazine
Няма друг белгийски режисьор като Жако ван Дормел, който така педантично да обвързва всеки свой сюжет с истории за началото на света. В наградения със Златна камера от Кан „Тото героят”, знаково се прокрадва изречението на разказвача: „Едно време нямало нищо…”, и зрителят попада в света на стареца Тома, който от детските си години до смъртта мечтае да бъде друг човек, да бъде силен и смел като филмовия герой Тото. Фантазия и действителност се сливат в сънища, блян и тъжни спомени: „Когато нашето сърце тупти, всичко звъни в унисон с него — това е любовта”. „Тото героят” е началото на славната кариера на Жако ван Дормел, който е и сценарист на визуалните си провокации. „Тото героят” печели европейската награда за най-добър сценарии и най-добър филм на млад режисьор.

Текст от Елица Матеева
Чудесата продължават и през 1996 с „Осмият ден”, номиниран за „Златна палма” от Кан, когато Анри на Даниел Отьой среща Жорж, любознателен спътник, страдащ от синдрома на Даун. Двамата търсят сестрата на Жорж — единственият жив родственик. Жорж умира, но създателят на света, продължава да твори чудеса, и ако в първите дни от сътворението на света той е направил слънцето, водата, кравата, самолета и децата, на седмия, почивен ден, Бог сътворил облаците, за релакс на ума и тялото, а на осмия ден измислил Жорж – осмото чудо на света. Във филмите на Жако ван Дормел, които съм гледала винаги има герой със синдрома на Даун, пералня, в която се случва нещо: ражда се малко момче или пък нейната врата е вход за друг свят.
През 2009 е премиерата на филма „ Господин Никой” — копродукция между Канада, Франция, Белгия и Германия. Въпреки леките мелодраматични нотки, филмът е зрелищен разказ за последния смъртен на планетата, чийто живот, през февруари 2092, се превръща в част от реалити шоу за земляните. Господин Немо е подложен на психоаналитичен анализ, за да се завърне в миналото си и да опише на хората какъв е бил животът му. Зрителят попада в разклонения от възможни версии, в които малкият Немо избира да остане с един от родителите си, разделени от изневяра. В зависимост с кого живее, Немо става участник в различни ситуации. Филмът предлага няколко научни теории: за Големия взрив, за ентропията, за химията на любовта, за състоянието на вродения страх. Немо е ту бизнесмен, ту учен, ту влюбен тийнейджър, ту женен за азиатка, ту за своята ученическа любов. Немо има много лица, в които загубва своето, затова в спомените се очертава образът на господин Никой, с изтрита идентичност.
 Филмите на Дормел определено въздействат с фантастичните си ситуации, но творчеството му се различава от режисурата на Жан Жьоне и розовата романтичност в стил “Амели”. При Жако ван Дормел фантастичното е средство, което променя тъжното във весело или обратно. В последния му филм „Съвсем нов завет” (2015), може би заради натрупаната умора от годините, режисьорът изневерява на тъжните развръзки като поръсва с повече пудра захар историята за Бог, който живее в Брюксел. „Съвсем нов завет“ беше белгийското предложение за чуждоезичен “Оскар“ за 2016, а филмът вече получи награда на публиката и специалната награда на журито, за режисура, от Норвежкия международен филмов фестивал, награда от фестивала за фантастично кино в Ситджес, за изпълнението на актрисата Пили Гроан.
Бог (Беноа Поелворд) живее в Брюксел, а освен световно известния си син Джей Си (Исус), той има и дъщеря – Еа (Пили Гроан). Бог е неприятен, рошав мърморко, който постоянно се налива с бира и не харесва заниманията на своята хрисима съпруга (Йоланд Моро). Тя обича да бродира цветя и колекционира карти с изображенията на бейзболисти. Еа не понася баща си, защото е измислил хората, за да ги измъчва и наказва. Недоволна от него, който нищо друго не умее, освен да пие, да спи, да ровичка из супер мощния си компютър и да хока жена си, Еа влиза в системата на Бог, обърква я и бяга от дома. Тя влиза в пералнята и след дълго пътуване из тесни коридори, дъщерята на Бог слиза на земята — в столицата на Европа. Тук всеки вече знае кога ще умре, една от мистериите на живота е разкрита с помощта на момичето. Еа намира шест нови апостоли, с които написват историите на Съвсем новия Завет. Бог тръгва след дъщеря си, а съпругата му, случайно или от любопитство, разрешава всички световни тревоги като променя света – небето засиява в розово, гравитацията е преодоляна, мъжете забременяват, а от съжителството между апостола Мартина (Катрин Деньов) и една горила се ражда чудно бебенце.
 В „Съвсем нов завет”, Жако ван Дормел интерпретира порастването като път на познание. Еа открива апостолите си сред хора, които не са били обичани. Тя ги разпознава и по музиката, която всеки носи в сърцето си – Хендел, Пърсел, Шуберт, Шарл Трене и популярната песен „Море”, цирков марш и пр. Еа е събирателен образ на Червената Шапчица и Алиса, попаднала в света на хората. С любов и състрадание, тя освобождава Земята от престъпления и войни. Утопичната комедия на Дормел е изпъстрена с феминистични акценти: дъщерята на Бог променя историята, а покорната му съпруга оправя грешките на главата на семейството. Въпреки захарния вкус на „Съвсем нов завет”, филмът притежава характерен сарказъм и с това се отличава от други постмодерни фантастични кино-коментари за бъдещето ни. Не е случаен фактът, че Съвсем новият Завет, е написан в столицата на Евросъюза.
  „Исках да покажа на зрителите Брюксел, в който живея — използвах за снимки местата, през които минавам всеки ден. Тук се чува фламандска, валонска реч, брюкселски диалект, разпознаваш хората от Люксембург. Исках Бог в моя филм да обитава едно осезаемо пространство, в което всеки ден нещо се ремонтира, нещо се разваля постоянно, а градът е привикнал със своята нескопосаност, от която сякаш става по-прекрасен и жив.”
Жако ван Дормел
В нашето общество всеки се обижда с повод и без повод. Пуританите вече считат, че Дормел е осквернил фигурата на Бог, а една от иконите на френското кино Катрин Деньов спи с горила – какъв кошмар, какво нахалство! Дормел безсрамно се подиграва с установения вкус. И все пак – колко е точен с констатацията си, че „смешното е най-пъстро, защото ни приближава към болката и отчаянието, смеем на нещата, които не са чак толкова трагични, осъзнавайки, че една крачка е достатъчна, за да сме персонажи от трагедия”. Дормел ни подсеща, че смисълът на всяка религия е заключен в добротворството. Любовта се проявява като отговор на паническия страх – дните са преброени и повече нищо друго не остава… Освен да обичаш и да изживееш пълноценно остатъците живот.
И не забравяйте — има Бог и Той живее в Брюксел, с дъщеря си.
“Съвсем нов Завет” е по кината.

02.02.2016 · Поп
Филтри: Елица Матеева, Кино


- See more at: http://12mag.net/pop/imalo-edno-vreme-vsavsem-nov-zavetv/#sthash.F2q08IMJ.dpuf