неделя, 27 март 2016 г.

КИНО:„Ма ма“ – две срички- вселена „Любов“!


„Ма ма“ – две срички- вселена „Любов“!
„Историите, около нас ни обединяват, всеки един от нас е история. История е всичко, което извира от най-дълбоките пластове на паметта ни.“
    „Безспокойната Ана“ 2007, реж. Хулио Медем
 Любов, мелодраматични обрати, сексуални страсти на максимум, луна, разрязана на две сякаш е цитат от стар филм на Бунюел, сблъсък на взаимно отричащи се обстоятелства, сънища, кармични предпоставки-парадоксално и същевременно твърде романтично за нашето прагматично време e творчеството на режисьора и сценариста Хулио Медем. Кратки диалози, поетични препратки към стари испански шлагери, изключителен рисунък и въздействие на кадрите. Медем е известен с това, че е първият европейски режисьор, който използва високотехнологична камера подобна на тази, с която е продуцирана третата част на Star Wars. Той изследва сложното психологическо подсъзнание. Друга отличителна черта на филмите му е смесицата между реалност и фантазия - поглъщаща магично-реалистична перспектива. В някои от своите филми Медем навлиза в непознати зони на подсъзнанието, в други разказва със семпли, но изключително изразителни средства истории, в които любовта е главният персонаж.

  Хулио Медем Лафонт е роден на 21 октомври 1958 г. в Сан-Себастиян. В 1985 завършва медицина и има намерение да практикува обща хирургия. Като студент той сътрудничи на местния „La Voz de Euskadi“, където води кино рубрика, пише и редактира и за други издания. През 1975 г. Медем започва да снима експериментални филми с камера. „Super-8“, и резултатът не закъснява. Десет години по-късно той прави своите късометражки вече с 35 милиметрова камера. Пристига в Мадрид със сценария на дебютния си „Крави“ (Vacas, 1992), но всички продуценти мрънкат, че историята била необичайна. От компанията „Sogetel“ харесват драматургията и резултатът е награда „Гоя“ за млад режисьор плюс още седем международни отличия. После същите тези продуценти шумят  как Медем е новият Бунюел, Кешловски и Бергман, взети заедно, но младокът не им обръща никакво внимание. „ Не е никак случайно - исках да стана психиатър, но като видях, че в психиатричните клиники липсва романтиката, която си представях, веднага се отказах. Работата на режисьора е също вид психиатрия. Другата ми мечта бе да стана хирург, но ми се гади от кръв и затова напуснах този кошмар. Предпочетох филмите - те са едно дълго пътешествие, с което бягам от всичко наоколо и от което никога не се връщам същия. Филмите също лекуват и вероятно резултатите са по-благоприятни като количество, защото хората предпочитат да ходят на кино, а не да прекарват времето си в болници.“ Хулио Медем
На един такъв емоционален трип Хулио Медем тръгва още на 14 годишна възраст, когато хлътва до уши по своя съседка и цели четири години пише сценарий за разбитото си сърце; филмът и до днес не е завършен, което означава само, че лесно няма, ала все някога и този сценарий ще види бял свят.
Пейзажите във филмите на Медем са метафори-герои. Събитията могат да се случат навсякъде: в гора, на полярния полюс, на остров-мястото винаги носи информация за състоянието, за настроението на действащите лица. Тези места за убежища, защото според Медем всеки търси спасение от проблемите като напусне познатото и го замени с ново място, но това е само илюзия, защото след водовъртежа от ситуации, персонажите отново се връщат към себе си и към това, от което са искали да избягат.
След дипломирането си, завръщайки се в родния Сан-Себастиян Медем започва работа в киното и телевизията като „момче за всичко“. Не обръща внимание на предложенията, бил редактор, сценарист, помощник-режисьор и продължава да мечтае, че ще има своя компания. По-късно и това ще се случи, Медем основава своята продуцентска компания „Алисия“, носеща името на  втората му дъщеря, която стои в основата на различни филмови проекти, подкрепящи и други режисьори.
 В дебюта си Медем ситуира фабулата на филма по твърде странен начин: две баски фамилии попадат в различни взаимоотношения в дълъг отрязък от време: от 1875 г. до гражданската война. Слабостите, моралната разруха, предателството и целият пищен колорит от искри, прехвърчащи сред фамилното гнездо са представени през очите на...крава. Тя е като машина на времето, камерата се фокусира върху апатичната, бавна, едва усещаща се промяна на погледа на четириногото. Очите на кравата определят линията на повествованието. В следващите си филми Хулио Медем си играе на психоаналитик, хипнотизатор, сюрреалист, неговите истории се посрещат с любопитство и признание от най-големите в киното: Стенли Кубрик дори съветва Стивън Спилбърг да покани Медем за режисьор в бъдещ проект. Поканата е отправена, но след като Медем прочита сценария за бъдещия филм „Маската на Зоро“, той отказва да се включи-подобни развлечения стоят встрани от неговия вкус. Идеята да се продаде на Холивуд не попада в творческите му планове и режисьорът решително се отказва от възможността да стане богат и известен. Медем продължава да работи над своите идеи в Испания.
През 1998 г. филмът на Хулио Медем „ Любовниците от полярния кръг“ успява да разбуди духовете-критика и публика го посрещат на крака. Любовта на Ото и Анна, проследена от детските им години до зрялостта им хваща за гърлото, а фестивалът във Венеция номинира младият режисьор със Златен Лъв. Независимо, че статуетката дадена на друг, „ Любовниците от полярния кръг“ се превръща в касовият испански отличник за годината.
След премиерата на „Любовниците“, Медем се отправя на дълга почивка –намира покой на осторов Форментера, където се ражда началото на „Сексът и Лусия“(2001). Сюжетът на филма премества парченца от различни фрагменти според някакъв непредсказуем ред, който е лишен от допирни точки с логиката. Дали любовта е фикция, дали Лусия и Лоренцо съществуват в действителност и коя от историите е истинска, фантазиите се разсейват и обединяват в светлината на живота,в романтика и тъга, в музиката на Алберто Иглесиас и един остров, окъпан от светлина. Филмите на Медем провокират, изискват да отключим мозъка си, да се успокоим, да се отдадем на течението на сюжета и след като сме се потопили в непознатото започва играта на подсъзнанието.

През пролетта на 2001 г. в автомобилна катастрофа, пътувайки към откриването на своя изложба умира 22 годишната сестра на Хулио Медем. Смъртта на Анна е шок за режисьора и той изпада в страшна депресия. „ Тя беше художник и нейният дух продължава да е с мен в каритните й.“ – пише Медем, а на погребението й, той обещава да направи филм, който да е свързан със сестра му. През 2007 г. Медем завършва „ Безспокойната Анна“, в която Анна е художничка от Ибиса и се отправя на дълго пътуване във времето към корените на своето битие. Режисьорът включва картини на сестра си във филма. Анна е много жени едновременно, в тялото й са се вляли енергиите на изтока, на Египет, на индианци, Анна е  богиня, която трябва да отвори същността си за факта, че може да бъде безсмъртна. 11 фрагмента като в хипнотичен сън разказват за живота на Анна, за срещата й с любовта-прекрасен бербер, който иска да помогне на родината си, за пътешествията й и за последната й спирка- Ню Йорк, където на финала Анна побърква с появата си политически лидер, за да му покаже, че е по-силна от всяка война, от всеки изстрел, щом в тялото й живее паметта за всемирната любов на стотици поколения. Музиката на Джоселин Пук към филма е код, вълшебно съкровище, а приятелството между Медем и Пук е плодоносно, защото след като той я открива съвсем случайно заедно създават една от най-интимните и защеметяващи истории-приказка за любовта: „Стая в Рим“ (2010). Медем познава името на композиторката от саундрака към „Широко затворени очи“на Кубрик , но през цялото време си мисли, че Пук е живяла през 20-те години на 20 век. По-късно след като слуша музиката към филма „Дионис“ разбира, че тя е негова съвременничка, дори връстница и живее в Лондон. Носи й монтиран материал от „Безспокойната Ана“, а тя решава да напише музика за филма.“Музиката на Джоселин ми помогна да разбера по-добре своя филм. Музикалните теми те подтикват да летиш, да се извисяваш и да гледаш на Земята от небето, от птичи поглед всичко е невероятно! В „Стая в Рим“ Джоселин напълни семплата история с музика от дълбините на душата.“ Хулио Медем

  През април 2010 на кинофестивала в Малага с огромен успех преминава представянето на „Стая в Рим“ . Това е първата англоезична творба на Медем, а в главните роли са испанката Елена Аная и украинката Наташа Яровенко. Филмът е свободна трактовка на филма на чилийския режисьор Матиас Бизе „В леглото“. Тук обаче вместо мъж и жена, които прекарват една нощ заедно, Алба и Наташа се преоткриват, докато се намират в една стая, в най-кратката нощ, вещаеща настъпването на лятото.

Шест години по-късно Медем разказва нова история за: гинеколог, треньор по футбол, десет годишно момче и учителката Магда, която узнава, че има рак на гърдата, но не се предава. Благодарение на близките си,тя успява да изживее пълноценно последната година от живота си и дори да създаде най-важното: да дари света с нов живот. Всички се борят със смъртта и тяхната любов се оказва по-силна от физическия край на Магда.
По думите на Пенелопе Крус, ролята на Магда до този момент е най-сложната и трудната роля в кариерата й. Крус не се е снимала в испански филм около 6 години и с „Ма Ма“ се завръща в родното кино, а изпълнението й е забелязано и номинирано с награда „Гоя“ 2016 за главна женска роля. Дано да продължи в тази посока, защото въпреки даровете на таланата й, е ужасно отблъскващо да се наблюдава как изящната Пенелопе Крус актьорски се „самоубива“ в пошли комедии от рода на „Зулендър 2“ или пък „Агент полуинтелигент“. Горещо й препоръчваме да вземе пример от Хулио Медем и да се сбогува с Холивуд!
„ Ма Ма“ не е автобиографична история. През 2006 г. посетих  художествената галерия в Дюселдорф и видях „Бронзова жена“6 на Томас Шюте-това бе женска фигура в реален човешки ръст, която се гърчеше от болка. Започнах да си задавам въпроси: дали причината за страданието й е някаква злокачествена болест или пък болката й е родилна. Тя сякаш предлагаше гръдта си на нещо невидимо, на бъдещия младенец. Върнах се повторно в галерията, за да я видя пак и установих, че бях омагьосан от нея завинаги. Тази скулптура е повдът и идеята за филма „Ма Ма“. Написах много  бързо сценария. Нарекох героинята си Магда. В основата стои замисълът,че докато Магда умира, тя създава нов живот. Оставих сценария в чекмеджето и ето след 8 години Пенелопе Крус ми звъни, за да ме пита имам ли сценарий за нея. Три пъти съм я канил да се снима при мен и тя все ми отказваше, спомних си за „Ма Ма“, дадох й го  и след няколко дни тя отново се обади с думите: „Хулио, историята ме разклати, хайде да направим заедно филма, аз ще го продуцирам. Искам да изиграя Магда!“
По време на снимките осъзнах, че нейният талант е удивителен, дори не предполагах на какво е способна. Тя бе винаги точна, ясна, земна и в същото време работеше с невероятна интуиция. За мен „Ма Ма“ е химн, песен за живота. Филмът започва с трагедия-Магда узнава за болестта си-рак на гърдата, запознава се с Артуро, който пък загубва дъщеря и съпруга-всичко това е ужасно. И двамата заживяват заедно-самотната майка, изоставена от съпруга си заради по-млада жена и самотен мъж, загубил завинаги своите близки. Те са заедно, въпреки болката. Филмът показва,че всяко страдание е само за себе си и неговата сила е относителна спрямо страданието на другите хора. Любовната история между Магда и Артуро облекчава, стопява болката. Филмът ми се развива като трагедия, но постоянно подсказва, че трагедията е само фон, а животът трябва да се живее въпреки всичко, да се изцеди до край, да му се отдадеш на пълни обороти. Магда вярва в живота, в реалността, в настоящето, другото няма значение, няма значение какво те очаква отвъд смъртта, няма значение самата смърт!“ Хулио Медем
Децата най-често проговарят, събирайки сричките „ма ма“ в едно. Но „Ма Ма“ има и друго значение – „mama“ в превод от испански означава „гръд“. В заглавието на филма е съсредоточена философията на историята. Тази, а може би и всяка друга история започва от раждането, от създаването, от силата,която провокира живота.
Актьорите Луис Тосар (Артуро) и Асиер Ечеандия (Хулиан) играят искрено, дълбоко и изпълват екрана с топлина, която в испанското кино винаги е сантиментално – сълзлива. В „Ма Ма“ носните кърпички за зрителя са задължителен атрибут. Но както Медем отбелязва-киното е вид панацея, а няма нищо по-истинско и по-прекрасно, ако си поплачете в салона, докато наблюдавате как Магда загубва гръдта си, как загубва косите си, как се поти или пък как иска някой да прави любов с нея, но мъжете й отказват. Мъжете в този филм вероятно имат проблем с потенциала си за любов – Артуро и лекуващият лекар Хулиан са посетители на бар за суингъри и след като никой не може да а предложи  секс на Магда, тя избира крайно ексцентричния начин да удовлетвори желанието си в същия бар с три прекрасни, млади, свежи мъжки тела, от които по-късно се ражда красивото бебе Наташа. Съвсем по линията на испанския абсурдизъм в разказването на истории и тази почти изглежда с неочакван развой: независимо, че е оперирана, Магда ще умре след по-малко от година. Тя ражда Наташа, детето чувства гръдта на майка си, топлината й и великолепната камера на Кико де ла Рика натоварва с бяло тази среща. Бяло-край-смърт-ново начало. Кико де ла Рика прави страхотни картини, вълшебни леко килнати понякога встрани, за да „шамароса“ с тях публиката или по-точно, за да я въведе в необятната чистота на състраданието. „Ма Ма“ е възможно най-нелогичният като обстоятелства и сюжет филм на Медем. Нелогичен като натрупване на информация и ситуации, но пък за сметка на това поне лично за мен това е  най-силната роля на Пенелопе Крус досега. Ако след „Завръщане“ на Алмодовар Пенелопе Крус получи „Оскар“, то сега най-малкото би трябвало да бъде номинирана със същата награда за последното си испанско приключение.
„Хулио Медем ми подари силно изживяване. Отначало се уплаших от сценария му. Но после си казах, че Магда е един от най-светлите образи и трябва да я изиграя. Медем разказва ясно и със страст и възпява живота с такава любов, че след като гледал„Ма Ма“ , искаш веднага да се обадиш на близките си и да им кажеш: „Обичам те!“.
 Едно  бледо дете със руси дълги коси постоянно се появява във фантазиите на Магда, то скача от рамките на фотографии, нежно се включва в прегръдката й с Артуро и малкия Дани, тази фикс-идея: Наташа обикаля стаята на бисексуалния гинеколок Хулиан, който си мечтае да осинови момиченце от Сибир. Образите нахлуват в главата на Магда, завъртат посоката на кадъра и понякога всичко е надолу с главата, което може би е истинската посока за нещата от живота.
  Актрисите Найва Нимри, Пас Вега, Мануела Велес, Елена Аная, Пенелопе Крус заснеха страхотни женски образи във филмите на Медем, тяхната спонтанност, чудатост, сила, интуиция и чувствителност обогатиха любовния (визуален) дискурс с нюанси и светлина, а „Ма Ма“ е най-яркото утвържадане на любовта. Любов, въпреки смъртта!




„Ма Ма“ е в програмата на София Филм Фест 2016, филмът ще бъде показан в Пловдив, Варна, Бургас по време на София Филм Фест 2016 за съответните градове .
23.03.2016 · Поп