събота, 5 март 2016 г.

„СТАЯ“: МЪДРОСТТА НА МАЛКИТЕ БОГОВЕ

„СТАЯ“: МЪДРОСТТА НА МАЛКИТЕ БОГОВЕ

12 magazine

Децата са най-великото чудо на света. Децата са спасение, децата са ангели-хранители, децата са благодат, заради която си струва да посветиш живота си, защото те ни показват истинското лице на Бог. Ако не вярвате – прочетете книгата на Ема Донахю „Стая“, гледайте изящната ирландско-канадска екранизация на режисьора Лени Ейбрахамсън. Филмът „Стая“ ме събуди от зимен сън и провокира безкрайно любопитство към романа, преведен на български от Ралица Кариева и издаден от „Милениум“ още 2011. Моята среща с мъдростта на пет годишния малък бог Джак се случи благодарение на филма, който не отстъпва по въздействие на литературното произведение.
„Когато прочетох „Стая“ си казах, че непременно искам да направя филм по романа. Исках, чрез бъдещия си филм да разместя ясно очертаните пластове на индустрията в Холивуд. Исках да взривя това място с нещо различно, космически невероятно и чисто! За мен беше важно да съхраня енергията на романа, да съживя върху екран душата му. Затова писах първо на Ема Донахю като ѝ предложих да работим заедно върху идеята ми. Предварително ѝ изложих, че по никакъв начин не искам да използвам визуални ефекти и трикове, с които да онагледя детската мъдрост на малкия Джак, който е най-големият малък мъж на света. Трябваше да се концентрираме върху реалността, чрез която да свържем магията на детската мисъл със света извън душата на детето. Гласът на детето като персонаж в романа трябваше да се съживи екранно чрез крехко, но същевременно много изразително детско присъствие. Плътността на детския образ във филма развива с друг интезитет енергията на романа. Ние пресътворихме благодарение на малкия Джейкъб Трембли вътрешния глас на романа, намерихме достоен и вълнуващ изразител на философията на „Стая“, казва Лени Ейбрахамсън.
Джой (Мам) е на двайсет и четири години, има син на име Джак. Той е на пет. Те обитават заедно малко пространство, наречено от тях „Стая“. Предисторията на тяхното убежище-затвор е, че когато Джой е на деветнайсет, е отвлечена от непознат мъж, който я затваря в тясно пространство, упоява я и се възползва от тялото ѝ. В романа е посочено, че преди появата на Джак, тя ражда мъртво момиченце, а година по-късно е бременна отново. В света на „Стая“ се появява Джак, бебето мотивира Джой и въпреки всички условности на това „живеене“, тя успява да изгради в детската психика адекватни на света извън „Стая“ представи и навици за съществуване. Трудно е да се обясни с думи екзистенцията на тази връзка между тях. Още повече, че майка и син прекарват заедно, заключени пет години, живеещи в барака, която е единствената среда за общуване и функциониране. В стаята има телевизор, който до известна степен помага за релеванто възприемане на социалните кодове извън „Стая“. Светът на „Стая“ е единственият възможен свят за затворниците.
Когато техният похитител, наричан от тях „Старият Ник“, загубва работата си, се прокрадва идеята, че тази несигурност ще предизвика емоционален дисбаланс и може би е възможно да се възползват от кризата на егото му, за да се осъществи бягство. Магията на бягството трябва да се усети, тя е невероятна и все пак Джак успява да спаси себе си и Мам. Втората част от сложното битие на Джак и Мам е адаптацията към света извън „Стая“. Срещата с новото е сякаш по-болезнена и съкрушителна и за двамата. Мам и Джак стават медийни звезди, светът ги сграбчва със своите порядки и шум и Мам прави опит за самоубийство, но Джак отново я спасява. Във филма тази история е изведена по-концентрирано и дори по-силно от обстоятелствеността на романа. Струва ми се, че във филма представянето на сюжета е по-логично — Джак открива Мам в банята, докато в романа всичко се случва в клинична среда. Във филма много по-силно е показано и как малкият бог събужда Мам към нов живот — детето реже косите си, за да може Мам „да получи от неговата сила”. Джак открива света, а Мам се опитва да се завърне към него.
Филмът и романът имат обща финална сцена: Джак пожелава отново да види с Мам „Стая“, двамата като че ли попадат там за първи път и той осъзнава, че светът “Стая” е много по-различен, когато е свързан с отворена врата. Той се сбогува със „Стая“, за да остане завинаги извън нея. Знаците „стая“ и „врата“ диалогизират утвърдително митичната история за пещерата от Платон. Според нея, ние хората не познаваме истинската природа на нещата. Подобно на затворници в пещера, които са приковани с тежки вериги с гръб към светлината, ние никога не можем да видим как изглежда светът извън пещерата. Това, което можем да видим, са отраженията на отраженията и затова можем само да гадаем какво всъщност виждат очите ни. Петгодишният малък бог открива не само очертанията на вратата, но той успява да премине през нея, спасявайки своята майка.
 Премиерата на филма „Стая“ беше през септември 2015 на фестивала в Телюрайд, Колорадо. „Стая” беше показан и на фестивала в Торонто през същата година. За актьорското си изпълнение канадчето Джейкъб Трембли беше номинирано от различни критически общества и журналистически гилдии в Америка и Канада, а актрисата Бри Ларсън („Събудих се на 30“, “Комарджията“, „Тотал щета“), която в „Стая“ е енергийно торнадо от чувства, заслужено спечели „Златен глобус“ 2016 и е номинирана за „Оскар“ 2016 за главна женска роля. Тя посрещна новината съвсем спокойно: “Когато съм в леглото нощно време, знам коя е тази Бри. Не познавам обаче добре онази Бри на високи токчета, която се разхожда по някакъв червен килим, заобиколена от непознати, които крещят името ѝ. Но си имам страхотен психолог, семейство и две кучета, така че ще се справя с всичко.“
„Да режисираш дете е изпитание — то трябва да се чувства защитено по време на снимките, обичано и спокойно. Към децата в киното не трябва да се отнасяш като към кукли на конци, те веднага ще те разкрият и ще разберат, че си мошеник. Избрах Джейкъб заради импулсивността му, спонтанността му и заради силната му интуиция. По подобие на Джейкъб, Бри също притежава магическа интуиция за нещата, така че връзката между Мам и Джак се случи светкавично. Сериозно изпитание бе да накарам Джейкъб да бъде изплашен, затова го помолих да ми разкаже за своите кошмари нощем. Джейкъб ги нарисува и после си представихме като на игра какво е да си заключен в нещо много малко, като например в Гардеробчо (локация от „Стая“- бел. авт)“, споделя режисьорът.
„В света съм от 37 часа, виждам стълби, прозорци, птици, баба и дядо. Светът е различен, има миризми, има много врати и зад всяка врата има нова врата. Когато бях малък познавах малко неща, но сега съм на пет и зная много. Зная например, че от сладоледа боли.“ Мислите на петгодишният бог за другата планета извън „Стая“ са меки, топли и леки като пантофестите му обувки. Те са всичко, от което имаш нужда, за да разбереш, че личните стени и прегради са преодолими и отвъд тях те очакват чудесата на света.

„Стая“ e на „София Филм Фест“ 2016


28.02.2016 · Поп
Филтри: Елица Матеева, Кино

- See more at: http://12mag.net/pop/vstayav-madrostta-na-malkite-bogove/#sthash.vr3a0MQ2.dpuf