„ОСОБЕН ПОГЛЕД“ с филма на Тони Гатлиф „ТРАНСИЛВАНИЯ“
Любовни
страсти и етномузика в рубриката
Сред кино
изследователите на страстните музикални ритми и етноси попада и алжирският
режисьор с ромски корени Тони Гатлиф, който заедно с режисьори от ранга на Емир
Кустурица, Карлос Саура посвещава голяма част от тврочеството си на теми,
свързани с личната биография, характерни ритуали и обичаи. На 23 април от 10.00
ч. в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“- Варна,
почитателите на седмото изкуство ще имат възможност да се запознаят с
биографията на режисьора, както и да усетят умението му да разказва истории,
проследяващи местните нрави във филма му „Трансилвания“ 2006 – в главните роли
са италианската актриса Азия Арженто и турския актьор Бирол Юнел. Модератор и
водещ на лекторията: театралният критик и режисьор: Елица Матеева.
Кой е Тони Гатлиф? Френски кинорежисьор, роден
на 10 септември 1948 година в Алжир, със смесен произход и с рождено име Мишел Дахмани. Благодарение
на своя специфичен произход, режисьорът открива вдъхновение за творбите си.
С особено
развита чувствителност за маргинализираните хора, през 1985 Гатлиф снима
„Отправна точка: улицата“, а след него – „Не плачи, моя любов“ (1988), с Фани
Ардан в главната роля, в който разказва историята на една драматична страст
между тийнейджър, израснал с магията на киното, и филмова звезда. През 1990
режисира „Гаспар и Робизон“, след което посвещава няколко години на първия
прочул го навсякъде филм „Латчо дром“ (1993). Този документален филм, дълъг колкото игрален, се
вглежда в ромската култура по целия свят чрез темата за ромската музика и танц.
За него всички критици пишат, че е от филмите, които непременно трябва да се
гледат и които не би било лошо всеки да има в собствената си видеотека.
Голямата сполука на режисьора Тони Гатлиф фактически е в представянето без
никакъв диалог на една впечатляваща антология на ромската музика и танц от
десетките земи, през които ромите са преминали в хилядолетната си история –
Индия, Египет, Турция, Румъния, Унгария, Словакия, Франция и Испания. Година по-късно Гатлиф пренася на
екрана света на писателя Льо Клезио в „Свят“ (1994). А „Гаджо дило“ от 1997
вече завинаги го нарежда сред радващите се на световно признание съвременни
кинорежисьори с необикновения разказ за един млад французин, Стефан (Ромен
Дюрис), който тръгва да търси в Румъния голяма ромска певица, записана някога
от баща му. След този
филм Гатлиф прави още три; потвърждаващи класата му – „Роден съм от щъркел“
(1999), „Венго“ (2000) и „Суинг“ (2002).
За неговия
филм „Гаджо дило“ пишат в:
New York
Times, Анита Гейтс: „… великолепен като визия, пълен с живи герои, със
стоплящи сърцето сцени и деликатен хумор“.
Тони Гатлиф има
и други дарби – на писател, сам пише
сценариите за филмите си; на актьор, канен и от други френски режисьори
(„Лулу”, „Алдо”, „Гняв в юмруците”, „Агресията” и др.); на композитор на 5 от
своите филми, на продуцент и т.н.
Тони Гатлиф
продължава да обикаля из Европа, снимайки любимия си етнос в разни пози от
"Таборът отива към небето". След "Гаджо Дило" и
"Изгнаници"-2004 той доразвива темите си в "Трансилвания".
Както заглавието подсказва, действието се развива в румънската провинция,
известна на света с град Дракула. Няма да видим обаче никакви вампири, менюто е
типичното за Гатлиф - песни, страсти, чергарски живот, малко и понякога напълно
излишен диалог, пъстри фусти и природни прелести.
„Трансилвания“ е роуд муви, понякога страшно,
но винаги изпъстрено с невероятни приключения и неочаквани обрати. Придружена
от своята приятелка Мари и преводачката Луминица, Зингарина (Азия Ардженто)
оставя дома си във Франция и тръгва по бедните улици на Трансилвания, за да
търси мъжа, в когото е влюбена. Когато разбира, че той не желае повече да я
вижда, любовта й я довежда до безумие и тя потегля в произволна посока, като
потъва във водовъртеж от страсти, песни, танци и насилие.
Награди и номинации: Международен филмов
фестивал Гент 2006 (Белгия) – награда „Жорж Делеру” и номинация за Гран При.
Тони Гатлиф
е носител и на следните, особено авторитетни в света на киното награди:
• Награда на публиката за „Гаджо дило“ на
филмовия фестивал в Арктик, 1998
• Номинация за „Кристалната звезда“ на
Международния филмов фестивал в Брюксел за „Гаджо дило“, 1998
• Награда в Кан, в програмата „Особен
поглед“, за „Лачо дром“, 1993
• Наградата „Сезар“ за най-добра филмова
музика за филма „Венго“, 2001
• Наградата „Сезар“ за най-добра филмова
музика за „Гаджо дило“, 1999
• Номинация за Наградата „Сезар“ за най-добър
късометражен филм за „Коре, гитано“, 1983
• Специална награда на журито на
Международния филмов фестивал в Истанбул за „Венго“, 2001
• „Сребърен леопард“ и Наградата на
екуменичното жури в Локарно за „Гаджо дило“, 1997
• Наградата на публиката на Международния
кинофестивал в Сан Паоло за „Гаджо дило“, 1997
• Наградата на публиката на филмовия фестивал
в Париж за „Гаджо дило“, 1998.
