събота, 2 април 2016 г.

„ОСОБЕН ПОГЛЕД“ с филма на Тони Гатлиф „ТРАНСИЛВАНИЯ“

                            Любовни страсти и етномузика в рубриката

„ОСОБЕН ПОГЛЕД“ с филма на Тони Гатлиф „ТРАНСИЛВАНИЯ“

Сред кино изследователите на страстните музикални ритми и етноси попада и алжирският режисьор с ромски корени Тони Гатлиф, който заедно с режисьори от ранга на Емир Кустурица, Карлос Саура посвещава голяма част от тврочеството си на теми, свързани с личната биография, характерни ритуали и обичаи. На 23 април от 10.00 ч. в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“- Варна, почитателите на седмото изкуство ще имат възможност да се запознаят с биографията на режисьора, както и да усетят умението му да разказва истории, проследяващи местните нрави във филма му „Трансилвания“ 2006 – в главните роли са италианската актриса Азия Арженто и турския актьор Бирол Юнел. Модератор и водещ на лекторията: театралният критик и режисьор: Елица Матеева.
 Кой е Тони Гатлиф? Френски кинорежисьор, роден на 10 септември 1948 година в Алжир, със смесен произход  и с рождено име Мишел Дахмани. Благодарение на своя специфичен произход, режисьорът открива вдъхновение за творбите си.
С особено развита чувствителност за маргинализираните хора, през 1985 Гатлиф снима „Отправна точка: улицата“, а след него – „Не плачи, моя любов“ (1988), с Фани Ардан в главната роля, в който разказва историята на една драматична страст между тийнейджър, израснал с магията на киното, и филмова звезда. През 1990 режисира „Гаспар и Робизон“, след което посвещава няколко години на първия прочул го навсякъде филм „Латчо дром“ (1993). Този документален филм, дълъг колкото игрален, се вглежда в ромската култура по целия свят чрез темата за ромската музика и танц. За него всички критици пишат, че е от филмите, които непременно трябва да се гледат и които не би било лошо всеки да има в собствената си видеотека. Голямата сполука на режисьора Тони Гатлиф фактически е в представянето без никакъв диалог на една впечатляваща антология на ромската музика и танц от десетките земи, през които ромите са преминали в хилядолетната си история – Индия, Египет, Турция, Румъния, Унгария, Словакия, Франция и Испания. Година по-късно Гатлиф пренася на екрана света на писателя Льо Клезио в „Свят“ (1994). А „Гаджо дило“ от 1997 вече завинаги го нарежда сред радващите се на световно признание съвременни кинорежисьори с необикновения разказ за един млад французин, Стефан (Ромен Дюрис), който тръгва да търси в Румъния голяма ромска певица, записана някога от баща му. След този филм Гатлиф прави още три; потвърждаващи класата му – „Роден съм от щъркел“ (1999), „Венго“ (2000) и „Суинг“ (2002).
За неговия филм „Гаджо дило“ пишат в:
New York Times, Анита Гейтс: „… велико­лепен като визия, пълен с живи герои, със стоплящи сърцето сцени и деликатен хумор“.
Тони Гатлиф има и  други дарби – на писател, сам пише сценариите за филмите си; на актьор, канен и от други френски режисьори („Лулу”, „Алдо”, „Гняв в юмруците”, „Агресията” и др.); на композитор на 5 от своите филми, на продуцент и т.н.
Тони Гатлиф продължава да обикаля из Европа, снимайки любимия си етнос в разни пози от "Таборът отива към небето". След "Гаджо Дило" и "Изгнаници"-2004 той доразвива темите си в "Трансилвания". Както заглавието подсказва, действието се развива в румънската провинция, известна на света с град Дракула. Няма да видим обаче никакви вампири, менюто е типичното за Гатлиф - песни, страсти, чергарски живот, малко и понякога напълно излишен диалог, пъстри фусти и природни прелести.
 „Трансилвания“ е роуд муви, понякога страшно, но винаги изпъстрено с невероятни приключения и неочаквани обрати. Придружена от своята приятелка Мари и преводачката Луминица, Зингарина (Азия Ардженто) оставя дома си във Франция и тръгва по бедните улици на Трансилвания, за да търси мъжа, в когото е влюбена. Когато разбира, че той не желае повече да я вижда, любовта й я довежда до безумие и тя потегля в произволна посока, като потъва във водовъртеж от страсти, песни, танци и насилие.
 Награди и номинации: Международен филмов фестивал Гент 2006 (Белгия) – награда „Жорж Делеру” и номинация за Гран При.

Тони Гатлиф е носител и на следните, особено авторитетни в света на киното награди:
•    Награда на публиката за „Гаджо дило“ на филмовия фестивал в Арктик, 1998
•    Номинация за „Кристалната звезда“ на Международния филмов фестивал в Брюксел за „Гаджо дило“, 1998
•    Награда в Кан, в програмата „Особен поглед“, за „Лачо дром“, 1993
•    Наградата „Сезар“ за най-добра филмова музика за филма „Венго“, 2001
•    Наградата „Сезар“ за най-добра филмова музика за „Гаджо дило“, 1999
•    Номинация за Наградата „Сезар“ за най-добър късометражен филм за „Коре, гитано“, 1983
•    Специална награда на журито на Международния филмов фестивал в Истанбул за „Венго“, 2001
•    „Сребърен леопард“ и Наградата на екуменичното жури в Локарно за „Гаджо дило“, 1997
•    Наградата на публиката на Международния кинофестивал в Сан Паоло за „Гаджо дило“, 1997

•    Наградата на публиката на филмовия фестивал в Париж за „Гаджо дило“, 1998.