неделя, 17 април 2016 г.

“ВИЛ-МАРИЯ”: ЗА БОРБАТА С ДЕМОНИТЕ В НАС


“ВИЛ-МАРИЯ”: ЗА БОРБАТА С ДЕМОНИТЕ В НАС

12 magazine
Казват, че канадският режисьор Ги Едоан е едно от най-новите обещаващи имена в съвременната канадска кинематография. Зад гърба си има едва два филма: „Блата“ (2011) и „Вил-Мария“ (2015), но начинът, по който Едоан развива сюжетите заслужава адмирация, заради изисканата натуралност на интерпретирания материал и заради качеството да изведе ярко и до краен предел ударите в отношенията между майки и синове.
Текст от Елица Матеева
52-годишната Моника Белучи съчетава едновременно двата полюса на игра във „Вил-Мария“ — нейната Софи, известна европейска филмова актриса, пристига в Монреал, за да участва в нов филм. Тя излъчва студенина, но и ранимост. В миговете на интимност със сина си Тома (Альоша Шнайдер) Софи е объркана, уморена от лъжи и тайни, търсеща помощ и утеха дори сред абсолютно непознати, какъвто е случаят ѝ с медицинската сестра Мари (Паскал Бусиер).
„Вил-Мария“ е болница, където парамедикът Пиер (Патрик Ивон) и Мари се опитват да забравят за миг своето минало. Докато полага грижи за живота на непознати странници, всеки от тях лекува собствената си крехкост и залепва счупените частици живот. Тома търси истината за своя баща, но майка му упорито отказва да разкрие името му, Мари общува със сина с телефонни секретари, а Пиер постоянно чува шумове в главата си и ги прогонва с антидепресанти. Всеки се е вакуумирал в личното си пространство и не позволява чуждо присъствие. Във „Вил-Мария“, по подобие на „Всичко за майка ми“, синът не познава бащата и почти като в мелодрамата на Алмодовар става жертва на катастрофа. Катастрофите излизат на преден план все едно са част от „Катастрофа” на Дейвид Кроненбърг. Ги Едоан се възползва от физическите сътресения, за да отключи залостени в душата травми. Всичко започва от една спирка: непозната жена с невръстно дете се хвърля в насрещното движение, Тома е свидетел на кошмарния акт, а в ръцете му трепери невинна детска плът. Съдбата и още една катастрофа „уреждат“ среща на Тома, Пиер, Софи и Мари в болница „Вил-Мария“.
Във „Вил-Мария“ мелодраматичното разширява хоризонта си с обстоятелството, че филмът, който се снима в носи автобиографични нотки от живота на Софи. Няколко снимачни откъса се преплитат с реалността, а Моника Белучи, като изкусителната блонди от петдесетте Лана Търнър, се впуска в страстите на „Булевард Рай“, за да се въплъти в образа на майка. Майчинството като възможен провал или несъстояла се фикс-идея е акцент в срещата на Мари и Софи — двете жени са напълно непознати, но „Вил-Мария“ е мястото, където те изговарят страховете си и взаимно си споделят раните от грешките на растежа и възпитанието на синовете им.
В сериозния дебют на Ги Едоан, „Блата“, се разказва за фермерско семейство, в което отново главен персонаж е с името Мари, отново изигран от Паскал Бусиер. Тя не успява да се справи с внезапната нещастна смърт на съпруга си и обвинява своя син за разпада на семейството. В „Блата“ и във „Вил-Мария“, паралелно с основния сюжет, се развиват теми за сексуалното съзряване на синовете. Не е случайност, че и в двата филма има еротични заигравания с ориентацията на режисьора. Някои критици търсят допирни точки между Едоан и Ксавие Долан. Познавачите на творчеството на Долан вероятно ще забележат, че ролята на Тома се изпълнява от по-малкия брат на Нилс Шнайдер, изиграл една от централните роли във „Въображаеми любовници“. Разликата между изпълненията на Нилс и Альоша Шнайдер, обаче, е полюсна, защото Тома е жертва на мълчанието. Едоан, за разлика от Долан, създава характери, които не се бунтуват срещу реалността с протестни манифести и инат. При него персонажите преодоляват тихо и в недоизказаност своите проблеми.
Едоан се среща в Париж с Моника Белучи, за да ѝ предложи сценария на „Вил-Мария“, а тя го харесва заради драмата, която, според нея, в някои епизоди въздейства с мащабите на древногръцка трагедия. Съпоставяйки канадските актьори с изпълнението на Моника Белучи, трябва да се отбележи, че във „Вил-Мария“ актьорите равностойно си партнират, защото сценарият е развил плътно образите. Между персонажите Мари от „Блата“ и Софи от „Вил-Мария“ се открива връзка — те са майки, които не съумяват да се справят със синовете си. Те крият своите болки в душите си, а се нуждаят от сила, която да им позволи да се разтворят навън, да изкрещят несподеленото.
„Ролята на Софи ми струваше много усилия. Хубаво е, че тя се появи в период, когато имах нужния опит за нея. Беше интересен процес, но си признавам, че бях изплашена, когато навлизах в нея. Ролята е съблазнителна, защото предлага на актьора фокусиране в главен план, но от друга страна работата по нея е напрегната. Признавам си, че ако преди петнайсет години ме бяха поканили да изиграя Софи, със сигурност щях да откажа, а ако пък тогава я бях приела, със сигурност онази Софи нямаше да има нищо общо с днешната Софи“, споделя Моника Белучи.
Рано или късно настъпва денят, в който трябва да останеш насаме със своите демони и да се справиш с тях. „Вил-Мария“ е филм за борбата с демоните, надвесили се зловещо над нас. „Вил-Мария“ е силна мелодрама със сложни, запомнящи се персонажи, които въпреки своите тайни, въпреки премълчаното, научават важен урок — човек трябва да бъде благодарен на това, което има, независимо определени емоции и обстоятелства.
„Вил-Мария“ е носител на наградата на журито от Международния филмов фестивал в Санта Барбара 2016 и вече е по кината в България.


15.04.2016 · Поп
Филтри: Елица Матеева, Кино


- See more at: http://12mag.net/pop/vil-mariya-za-borbata-s-demonite-v-nas/#sthash.0plmijnV.dpuf