„Голямото плискане“: Любов и омраза по италиански

„Голямото плискане“: Любов и омраза по италиански

12 magazine

Италианският режисьор Лука Гуаданино е най-ревностният почитател на извънземното създание Тилда Суинтън. Няма друг пример за сътрудничество между режисьор и актриса поне през последните десет – петнайсет години, стартирали с мечтата на млад кинематографист да направи филм по творчеството на Уилям Бъроуз и преследването на неговото вдъхновение до край. След като ѝ изпраща покана за участие, на която не получава отговор, Лука среща случайно в Рим своята муза Тилда Суинтън и предприема решителна крачка — без да му трепне окото се представя така убедително пред шотландската звезда, че тя е очарована от идеите на младия артист и казва „Да”. Вероятно емоционалният огън между Тилда и Лука не е спирал да гори, защото тя продължава да се снима в екзотични, излъчващи визуална грация и еротика кино фантазии със запазения знак на Гуаданино.

Текст от Елица Матеева

Лука Гуаданино е роден в Палермо през 1971. Пълнометражният му режисьорският му дебют е с „Протагонистите” (1999), представен на фестивала във Венеция, в който участва Тилда Суинтън. След това снима основно документални и късометражни филми. В два от документалните му филми герои са Тилда Суинтън и италианският актьор и режисьор Пипо Делбоно, който през 2015 гостува в София и във Варна със спектакъла си „Орхидеи“. През 2009 Лука Гуаданино прави удар с филма си „Аз съм любовта“, показан на най-престижните световни фестивали. В централните роли участват Тилда Суинтън, Пипо Делбоно и младото италианско дарование Алба Рохвахер – сестра на режисьорката Алис Рохвахер, която покори журито в Кан през 2014 с „Чудесата“.

Отношението на Лука към тъмните кътчета на желанието обаче не е постижение само на последните му два филма „Аз съм любовта“ и „Голямото плискане“ (2015). Още през 2005 той екранизира „100 сресвания преди сън”, бестселър четиво за тегобите на една подрастваща Лолитка – Мелиса П, описваща върху страниците на личния си дневник своите първи сексуални опити. Филмът се превръща в хит, а в него участват Джералдин Чаплин като баба на Мелиса и Мария Валверде в ролята на търсещата еротични предизвикателства Мелиса. В тези филми, наситени със страст, сексуални откровения има и басейн. В „Мелиса П“ басейнът е място за младежки забавления и заиграване с физиката, в „ Аз съм любовта“ и „ Голямото плискане“ басейнът променя предназначението си от пространство за релакс в прегръдка на смъртта.    

„Голямото плискане“ е римейк на „Басейнът“ от 1969, психологическа любовна драма, режисирана от Жак Дере с Ален Делон, Роми Шнайдер, Морис Роне и Джейн Бъркин. Но когато гледате „Голямото плискане“ едва ли ще изпитате досадата на лятната жега и скука, която чувстват персонажите на Дере, защото Тилда Суинтън, Ралф Файнс, Матиас Шьонертс и Дакота Джонсън са неотразими с енергията си в римейка. Дали протягат морни трътки край басейна или похапват на открито, от тях струи особена светлина и енергия. За съжаление днес героите на Дере не са това, което бяха – времето, очакванията, идеалите и дори клишетата изискват от тялото демонстрация на живот, сексапил, енергия и динамични обрати. Днес Ален Делон и Роми Шнайдер са вехти секс символи от една друга епоха.

Разнищвайки смислите на заглавието „Голямото плискане“ (А Bigger Splash), вероятно от персонажите се очаква да се поизцапат с кал и други емоционални екстри. Калта като част от лечебна баня присъства буквално. Имената на героите са досущ като на прототипите от преди 45 години, но занятията им са ултра модерни – Мариан на Тилда Суинтън е рок звезда, която прилича на Дейвид Бауи, но не говори, защото лекува изчезналия си глас (изключително добре омбислена символика с оглед драматургичните развръзки). Вторият важен персонаж е чаровникът-интригант Хари (Ралф Файнс), бившо гадже на Мариан, продуцент на всички роклегенди, дори и Ролинг Стоунс. Той се появява на слънчевия остров Пантелерия уж да „ваканцува” и запознае любовниците Мариан и Пол (Матиас Шьонертс) с дъщеря си Пенелопе (Дакота Джонсън). Новината, че Хари има дъщеря е бомба за отдалите се на духовна аскеза певица и фотограф. С появата му, одухотвореното любовно гнезденце се превръща в Антимовския хан – постоянно пристигат непознати приятелки, организират се партита и афтърпартита, а кулинарният дявол Хари приготвя чудни благинки и дразнители за небцето и окото, заради които повечето зрители в салона отделят обилно количество слюнка.

Целта на пристигането на Хари е ясна: той се опитва да разруши връзката между Мариан и Пол като подтикне и двамата да съгрешат. Пол трябва да бъде изкушен от Пенелопе, а за Хари остава черешката на тортата — Мариан. Така постепенно приятелските взаимоотношения се превръщат в „Опасни връзки”, аранжирани с рок, чудни пейзажи, необятна синева и прекрасни тела. В „Голямото плискане” всичко е красиво, дори и най-грозното видение (мъртвото тяло на Хари) е запечатано операторски по изключителен начин – за киното на Лука Гуаданино винаги е било характерно прецизното позициониране на всеки детайл от кадъра.

„Щастлива съм, Хари, нима не можеш да го понесеш?“ Реторичен въпрос, в който се крият всички възможни развъзки на сюжета. Да, Хари не може да понесе, че са минали шест години, откакто той не причинява на Мариан страдания и болка с противоречивия си нрав. Днес той не може да я впечатли с алкохол и дрога, сега тя и Пол се опитват да бъдат чисти, да живеят според обикновените си нужди, да не се изгубват в мимолетността на славата. Хари се появява, за да разклати, да внесе хаос, да съсипе чужд живот, а за да си върне Мариан всякакви средства са позволени — ласки, очарование, импровизации, караоке бар, ресторанти. И Пенелопе – съблазнителката, която е като совите на Дейвид Линч: визитната ѝ картичка и реалността са взаимно изключващи се категории.
Хари на Ралф Файнс е нарцистичен егоист, чието поведение се доближава до характеристиките на би-полярно разстройство. Ревнивецът не приема отказите на Мариан и прави всичко възможно да се пробудят отново искри между него и бившата му любовница. Интелигентната игра на Матиас Шьонертс ни представя делигантния интроверт Пол, който въпреки вътрешните си съпротиви предава Мариан. Във въздуха витае призракът на изневярата и наистина Мариан и Пол стават жертви на своя „приятел“.  

В „Голямото плискане“ присъства и мигрантската тема – бежанците от трагедията край Лампедуза изненадващо се появяват в някои кътчета на острова. Наличието им е добре дошло, за да се обясни убийство и съвсем естествено казусът придобива друга светлина. В тази посока филмът повдига важен въпрос: дали пък за всички проблеми в битието на държавите не е по-лесно да обвиним като причина мигриращите пришълци. „Нашият филм е за съзряването, за поемането на отговорни решения. Моята Мариан се опитва да бъде честна със себе си и с другите. Тя страда от смъртта на майка си, страда, че е загубила гласа си и разбира се осъзнава, че няма да може да го използва повече. Тя иска да продължи напред въпреки това – аз ѝ се възхищавам, защото ако мен ме споходи подобна съдба, няма да мога да реагирам с твърдостта на Мариан. Харесва ми, че тя знае какво иска от живота, харесва ми куража, твърдостта ѝ. Светът, в който ще живее е тишина“, споделя Тилда Суинтън по време на пресконференцията на „Голямото плискане“ на МФФ „Венеция“ 2015.

Според мен Лука Гуаданино е силно привързан към старото кино и неговото съживяване под формата на римейк, защото в момента работи над „Суспирия“ от 1977, чийто режисьор, сънародникът на Лука Дарио Ардженто, е емблематично име в хорър индустрията, а филмите му „Суспирия, „Ужас в операта“, „Четири мухи върху сиво кадифе“ и други, му донасят прозвището „Висконти на насилието“.

„Голямото плискане“ е филм-възбуда, артистично пиршество за сетивата. „Голямото плискане“ е психологическо пътуване към дълбините на душата, където бродят неподозирани сили. И докато обичаме едно е сигурно: „любовта е по-силна от всичко“, както пееше една българска звезда, надживяла всички митове и легенди за родната естрада.

”Голямото плискане” е по кината през юни.

30.05.2016 ·