ПРЕГРЪДКАТА НА ЗМИЯТА”: МЕЖДУ БОГОВЕ И ХОРА-СЕНКИ
„ПРЕГРЪДКАТА
НА ЗМИЯТА”: МЕЖДУ БОГОВЕ И ХОРА-СЕНКИ
12 magazine
както в тийнейджърските ми години го постигаха книжките от
Карлос Кастанеда с учението на Дон Хуан. Тогава си внушавах, че билките, които
отглеждах на балкона ще ме озарят със сънища и прозрения за света, досущ като
виденията, причинени от свещения кактус пейоте в съприкосновение с мъдрия
поглед на шамана. Романтичните години и пристрастия към магическото отминаха,
станах корав прагматик, който само на Коледа и Великден се сеща, че има Космос
отвъд реалността и той е много по-истински от прозата на прашния делник.
Текст от
Елица Матеева
„Прегръдката
на Змията”: между богове и хора-сенки
„НЕ ЗНАЯ
ДАЛИ ТАЗИ ДЖУНГЛА Е ЗАПОЧНАЛА ПРОЦЕСА, ДОВЕЛ ТОЛКОВА ДРУГИ ДО НЕИЗЛИЧИМА
ЛУДОСТ. АКО Е ТАКА, МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИШ И РАЗБЕРЕШ, ЗАЩОТО НЕ МОГА ДА ТИ ОПИША
НЕЩАТА, НА КОИТО СТАНАХ СВИДЕТЕЛ ПРЕЗ ТЕЗИ ОЧАРОВАТЕЛНИ ЧАСОВЕ. САМО ЗНАЯ, ЧЕ
СЕ ВЪРНАХ ДРУГ ЧОВЕК.”
— ТЕОДОР ФОН
МАРТИУС, АМАЗОНИЯ, 1909
Черно-бялата
„Прегръдка на змията” е третият филм на младия режисьор Сиро Гера след „Сянката
на пешеходеца” (2004) и „Пътешествието на вятъра” (2009). Невероятна светлина
струи от тази приказка за отминали светове, в която белият човек прилича на
малко дете – великата джунгла е сурова и както казва главният персонаж, шаманът
Карамакате: “Джунглата не прощава, ако я нападнеш си отмъщава!”
„Според
местната митология, извънземни същества произлезли от Млечния път, пристигат на
Земята върху гигантска змия анаконда. Змията се приземява в океана. От тялото
на змията слизат пилоти, които трябва да обяснят правилата как да се живее на
Земята: как хората да ловят риба, да лолуват, да обичат… Следите от тялото на
анакондата създават река Амазонка. Най-набръчкана кожа на змията образува
водопадите. Съществата-пилоти оставят подаръци на хората: тютюн, кока, различни
свещени растения, чрез които в случай на въпроси към Боговете, хората могат да
се свържат с тях. Свидетелствата на отвъдния свят, подаръците на пилотите,
представляват прегръдка, която отвежда разума към началото, когато животът дори
не е съществувал. На това място всичко е различно. Надявам се, че публиката ще
възприеме тази история без съпротива, разказана именно по този специфичен
начин”, разказва Сиро Гера.
Белите
колонизират, те експлоатириат природата. Каучуковите барони поробват местните и
убиват всяко същество, което се съпротивлява на жестокостта им. Настава друг
ред и друг свят определя правилата на битието. Белите постоянно преследват
безсмислени цели, а мъдрият Карамакате („който движи световете”) зловещо се
смее на романтичните им спомени за дома, любимата и семейството. Неговият кикот
е единственият знак за живот в дълбоките и непроходими гори: „Белите
впечатляващо изяждат всичко, докато не експлодират.”
Близо четири
десетилетия делят Карамакате от двете му срещи с учени-изследователи. През 1909
немският изследовател Тиодор Кох-Грюнберг пристига с кану при индианеца, за да
получи рядко лековито растение, което да го спаси от неизлечима болест. Карамакате
не иска да помага на белите, но научава от Тиодор, че древният му народ не е
изчезнал напълно и се съгласява да предприеме едно пътуване, с което ще открият
мисия на капуцините, обитавана от сирачета и жесток монах. Когато Карамакате
вече е стар при него отново идва бял учен — Ричард Ивънс Шулт. Той търси същото
магическо цвете, за да се научи да сънува. Карамакате разкрива тайните на
живота и смъртта, но дали всичко не е просто сън, приказна фантазия?
„Прегръдката
на Змията”: между богове и хора-сенки
След толкова
години на самота, Карамакате е забравил как да използва „мамбе” (кока), как да
общува с боговете. Той се е превърнал в празен човек-чулачаки. Чулачаки са и
всички други, които отказват да си спомнят, че някога мъдрите небесни пилоти са
дали своите указания за праведен живот. Втората среща с белите подсказва на
Карамакате, че местните са взели най-лошото от двата свята.
„Първоначално
Карамакате не иска да сподели своето знание, за него белите са опасни. Но после
осъзнава, че белите могат да бъдат полезни, защото техните представи за
индианците ще бъдат разпространени извън пределите на континента. Ролята на
стария Карамакате се изпълнява от Антонио Боливар – той е един от последните от
своето племе, наброяващо около 60 души. Неговият език е на път да изчезне.
Племето му се състои от много специални хора. Очите им са сини. Бил е използван
при добива на каучук, но се е спасил и е оцелял. Личната му история поразително
се доближава до съдбата на героя му. Убедих Нилбио Торес да изиграе младия Карамакате
и той ми каза: „Мисля, че мога да ти се доверя, нека да опитаме.” Антонио и
Нилбио не се познаваха преди филма, защото бяха от различни села, но после
станаха приятели. Нилбио не бе гледал никога преди това филми. След прожекцията
на „Прегръдката на змията”, каза, че киното е страшно нещо. Не беше виждал
ягуар отблизо, а във филма има кадър с ягуар. За местните е невероятно
приключение да наблюдават картина, възпроизвеждаща движещи се хора, които
говорят родния им език. В района на снимките се говорят 17 различни диалекта.
Целият свят се е приютил в Амазонка. Всеки търси богатство или ресурси край
реката, нашата история е била разказана от германци, французи, австрийци,
американци. Тук се говори испански, португалски, Амазонка е Вавилонска кула. За
три месеца научихме нашите участници да бъдат актьори във филм, те обаче знаят
как да слушат, което е трудно при съвременните актьори, които винаги спорят,
дават мнение независимо волята на режисьора. Аз бях заинтересован да направя
филм, надскачащ идеята за геноцида на каучуковата промишленост, погубила
хората, исках да направя филм за полета на съзнанието” споделя Гера и
продължава: „Не съществуват фотоапарат или фотофилтър, които биха позволили да
покажем джунглата в цялостния ѝ блясък. Затова реших да се отърва от цветовете
и да активирам въображението на зрителя като заснех филма си в черно и бяло.
Публиката ще добави цветовете в съзнанието си и те ще бъдат по-реални,
отколкото действителността може да ги възпроизведе.”
„Прегръдката
на змията” е поетичен филм, с елементи на магически реализъм. В някои кадри не
се спестява жестокостта между хората, има и сцени, в които чрез езика на киното
е изведена с тотална яснота дефиницията за религиозен фанатизъм – достатъчно е
да се отбиете в мисията на капуцините. Въпреки екзотиката, която преследва
зрителя, Амазонската джунгла прилича на гигантска змия — тя всеки момент ще
разкъса, ще сграбчи човешките същества. „Прегръдката на змията” е хорър
приказка за изчезналите богове и техните деца: хората-сенки. „Прегръдката на
змията” е задължително приключение за всички, които вярват в силата на
животворната вода и сънищата. Филм с повече от една душа.
НАГРАДИ И
НОМИНАЦИИ – ИЗБРАНО:
Оскар ’16 –
Номинация за най-добър чуждоезичен филм; Кан ’15 – Наградата C.I.C.A.E. в
„Петнайсетдневката на режисьорите”; Sundance ’16 – Награда „Алфред П. Слоан” за
игрален филм; Ереван ’15 – „Златна праскова”; Хемптънс ’15 – „Почетен диплом” в
категорията „Най-добър филм”; Мар дел Плата ’15 – Най-добър филм; Одеса ’15 –
Специалната награда на Международното жури.
„Прегръдката
на змията” е по кината.
10.06.2016 ·
Поп
