петък, 28 октомври 2016 г.

„Небостъргач“ – бъдещето, което вече се сбъдна



„Небостъргач“ – бъдещето, което вече се сбъдна
един текст за новия сайт, свързан с несъществуващия вече 12 magazine



Животът в небостъргач изисква определен вид устойчивост. От опит си признавам, че подобна устойчивост и тренинг на нервите изисква полагането на правото на труд в подземие. Независимо дали живееш в луксозен архитектурен ансамбъл – плод на нечии болни фантазии над земята или пък се трудиш в подземието на архитектурен нефелен ансамбъл, винаги съществува разделение между човешките същества.
В древността първият автор на мисълта: „Човек за човека е вълк“е комедиографът Тит Макций Плавт в произведението му «Асинария». През 17 век Томас Хобс пише в посвещението към произведението си De Cive (1651): „Ако говорим безпристрастно, то и двете изказвания са верни; човек за човека е своего рода Бог, а също е вярно, че човек за човека е вълк, ако сравняваме отделните хора“.  Егоистичността на човека проличава и в социалната му пристрастност към групи, кланове, политическа принадлежност – човешко е да бъдеш там, където другите не са желани. През 1975 г. британски писател Джеймс Балард издава романа - антиутопия „Небостъргач“, в който е показано как завистта, социалното разслоение може да доведат до ужасен бунт (спътник на книгата е друг литературен трилър „Бетонният остров“). В продължение на почти три десетилетия, продуцентът Джеръми Томас се опитва да екранизира романа. На финала на тази мечта като с вълшебна пръчица се появява режисьорът Бен Уитли, който си пада по ироничния ужас и романа на Балард.
За да се разбере от какво точно се страхува писателят Балард, достатъчно е да се припомни, че през 1970 г. в Лондон се застроява площта на Барбикан, съсед на лондонското Сити. Мястото  е замислено като град на бъдещето - доминират материалите бетон и стъкло. Уникалността на Барбикан се дължи на факта, че много от неговите сгради обединени в една жива система и изглеждат като обща сграда. Жителите на района дори имат специални електронни карти, което им позволява свободно да пресичат през каменни тунели и футуристични ескалатори, за  да посетят магазини, детски градини, фризьорски салони и прочие заведения без да излизат на открито. Целият комплекс напободобява бункер. Подобно на бункер е и филмовият небостъргач, измислен от архитекта  Антъни Роял-40 етажна сграда с невероятни удобства (в Барбикан сградите са с височина 42 етажа).Небостъргачът на Балард има реален прототип.
През 1996  режисьорът Дейвид Кроненбърг, снима по роман на Балард еротичния трилър "Crash". Десет години по-рано Стивън Спилбърг е заснел „Империя на слънцето“ с участието на Крисчън Бейл, Джон Малкович, Миранда Ричардсън и Джо Пантолиано по произведение на Джеймс Балард.Различни режисьори преминават през проекта на Джеръми Томас, като последният тандем: съпругата на Бен Уитли-Еми Джъмп, която е сценаристка на екранизацията и режисьоръ т на сериала „Д-р Кой“ Бен Уитли успяват да създатат своя сюрреалистичен и  ироничен хорор „Небостъргач“. Романът на Балард „Небосъргач“ е класическа антиутопия-предупреждение за появата на Тачиризма. Няма нищо случайно, че филмът завършва с включването на известна реч на Желязната Лейди. Атмосферата на „Небостъргач“ носи нещо от духа на 70-те: широко скроени панталони, бакенбарди, ретро автомобили, в които се слуша АББА. Живущите обитават определен етаж според социалната им благонадеждност. Високите етажи принадлежат на хора с издути портфейли. Скоро разделението между обитателите ще ескалира в социален канибализъм и тотален хаос...
„Още в ранния следобед между съперничещите етажи се разрази нова серия провокации, задействайки дремещата машина на разкол и враждебност. Инцидентите бяха тривиални, но Лейнг вече знаеше, че те са само отражение на дълбоко вкоренените антагонизми, избиващи във все повече точки на живота в небостъргача. Поводите бяха обичайни – оплаквания относно шума, ползването на съоръженията в сградата, заяждания заради разположението на апартаментите (тези по-далеч от асансьорните шахти и въздуховодите бяха спасени от непрестанното им боботене). Съществуваше дори дребнава завист заради по-красивите жени, които се предполагаше, че обитават горните етажи – широко разпространено убеждение, което Лейнг често се забавляваше да проверява. По време на спирането на тока осемнайсетгодишната съпруга на един моден фотограф от 38-ия етаж бе нападната във фризьорския салон от непозната жена. Вероятно в акт на отмъщение три стюардеси от втория етаж пък бяха блъскани и малтретирани от група мародерстващи матрони от горните етажи, водени от плещестата съпруга на бижутера.“ – „Небостъргач“ - Джеймс Балард.
Доктор Ленг (Том Хидълстън) иска да бъде бляскъв като своя апартамент, но сиянието на жилището, както и на личността изискват компромиси и са измамни. Неговият 25 етаж показва, че той заема златна средна позиция между световете на големите  и малките. Над апартамент 2505 се намира спа салон, под апартамент 2505 няколко етажа по-надолу чуден тенис корт. Нанасянето в тази модерна сграда отваря нова страница в живота, за съжаление твърде неприятна. Тук живеят странни и чудати същества: Шарлот (Сиена Милър), която не отказва секс на никого, освен на лудия кинаджия Ричард Уайлдър (Люк Еванс), бременната съпруга на Ричард (Елизабет Мос), великият философ на конструкциите –архитект Антъни Роял (Джеръми Айрънс)-всички те се движат по течението и се потапят в самоунищожителната инерция на хаоса, който завладява небостъргача. Факторът „електричество“, който се определя като количество според нивото на етажната собственост е вирусът-причинител на ескалиращото напрежение между съсобствениците. Правилата се нарушават, никой не зачита околните и унищожението започва.
  „Небостъргач“ започва с картина от съсипания интериор на сградата. Доктор Ленг не носи костюми, прави си барбекю на балкона като похапва кучешка плешка, известен телевизоинен водещ е вкаран в истински телевизор –лицето му е застинало в изкривена, кървава гримаса, навсякъде цари безпорядък и мръсотия. Три месеца по-рано един млад и преуспяващ медик, който всеки ден демонстрира пред докторанти тайните на мозъка, се настанява в ново жилище с намерението да намери покой след смъртта на сестра си. Филмът не обяснява причините за смъртта на сестрата на д-р Ленг, но това не трябва да ни безспокои, защото целият „Небостъргач“ повече наподобява сън-кошмар, лишен от логика, естетично решен в екстремен арт-хаус. В „Небостъргач“ всички обичат да танцуват: танцуват по време на безкрайни партита, танцуват, когато правят секс, танцуват, дори когато чувстват своето безсилие. Танците са развити в каданс, в който всички изглеждат красиви, независимо от степента на личното грехопадение. Отначало съседите са учтиви, лъскави и усмихнати, 3 месеца по-късно- ситуацията е надолу с главата.
Режисьорчето-кинаджия предизвиква първият пробив в системата, нарушава правилата й, по-късно богатите ще изискват от д-р Ленг да извърши лоботомия, за да изкорени лошото поведение на Ричард Уайлдър. Не  е по силите на Архитекта да се намеси (персонажът във филма не е изведен по категоричен начин и зрителят през цялото време се чуди чия позиция приема- на „добрите“ или на „лошите“ ).
Ленг също може да бъде зъл и предизвиква смъртта на колегата си Мънро, тялото му лети от балкона във въздуха и се разбива като сладоледена стъклена чашка върху автомобилите на съседите, докато последните пият в мълчаливо наблюдение на странния пейзаж. В „Небостъргач“ цари блясъка на разрухата, на която е способен човешкия род.
Кой е Робърт Ленг-представител на средната класа-мостът между световете на големите и малките. Във филма той се приспособява към правилата на играта, към навиците на различните касти. Оказва се, че успява да оцелее, въпреки катаклизмите. Кадрите в „Небостъргач“ са пищни, но във втората половина на филма тази тяхна сочност започва да се повтаря и да горчи, а зрителят поглежда с нетърпение към часовника си.
   „Небостъргач“ е идеалният начин да образовате наследниците си: несправедливостта е вечна, социалните проблеми и разделението между хората е необратим процес. „Небостъргач“ по подобие на „Ангелът унищожител“ на Бунюел, „Бразилия“ на Тери Гилиъм или пък „Алфавил“ на Годар е поредният филм, който ни подсказва, че всеки човек е адска машина, когато обществото отговаря на личните нужди с агресия. „Небостъргач“ е възможна илюстрация за бъдещето на Европа- част от нова Еврабия.
Елица Матеева