„Хулиета“ – звукът на тишината

„Хулиета“ – звукът на тишината

„Роден съм в един период лош за Испания, но много добър за киното. Става въпрос за 50-те години. Бях невръстно дете, когато бутнах за първи път вратата на едно селско кино. С времето си дадох сметка, че споменът за филмите, които са ми направили впечатление, като цяло не отговарят на оригиналния филм, а на това, което е провокирала визията му в мен.“ Педро Алмодовар

Десителетия по-късно на прага на своя рожден ден (25 септември) все по-ускорено приближаващ се към двете шестици, Мадаторът на испанското кино Педро Алмодовар заслужено си е завоювал титлата на тотален крал на мелодрамата. Няма друг негов испански съвременник, който постоянно да търси промяна на емоционалния заряд във творчеството си. „Хулиета“ доказва, че Алмодовар може да прави вълнуващо кино, дори, когато героите му препускат през личните си кризи в трудно мълчание, в отказ да споделят по между си.

Последната творба на Алмодовар засенчва по острота на взаимоотношения родители – деца патетиката на неговите „Високи токчета“. В „Хулиета“ отсъства светлината на „Всичко за майка ми“, тук майчинството и произтичащите от него взаимотношения са в плен на непреодолимо чувство за вина. С „Хулиета“ Алмодовар утвърждава мнението на критиката, че той познава тъмните кътчета на душата, познава в детайли женската чувствителност и може би за първи път ювелирно е сътворил действен разказ, лишен от специфичната си ирония. Получила се е аскетична и сурова иносказателност. Зрителят е притиснат от тъгата на Хулиета (Ема Суарес – Адриана Угарте) и дори не забелязва музиката на Алберто Иглесиас (композиторът на оригиналната музика в киното на Алмодовар). Единствено финалната композиция на трогателната история за майка, търсеща среща с дъщеря си, откроява „грубият глас на нежността“- Чавела Варгас и  „Si no te vas- песента демонстрират категорично агонията на Хулиета - там отвъд планините едно момиче, превърнало се в майка, загубило най-голямото си дете ще открие тъжния поглед на своята майка, решила да разкрие болката си върху страниците на дневник за лъжата, вината и очакването в тягостна тишина.

Жените в киното на Алмодовар често наподобяват персонажи от драматургията на Тенеси Уилямс-те са уж силни, изглеждат така, сякаш имат винаги право, дори когато грешат.

„Хората смятат, че децата са временен ангажимент. Но той продължава. Дълго. Много дълго.“ Казал го е Лорка. Майките също не са временен ангажимент. И нямат нужда от нищо по-специално, за да бъдат съществени, важни, незабравими, поучителни. „ Педро Алмодовар

В „Хулиета“ ролята на централния персонаж Хулиета се изпълнява едновременно от две актриси. Нашумялата Адриана Угарте (българският зрител я познава от телевизионния сериал „Нишките на съдбата“) и актрисата от ранните филми на Хулио Медем Ема Суарес, която е била два пъти носител на награда Гоя се вмъкват в тъканта на Хулиета. Ако се чудите защо Алмодовар е избрал този принцип на игра - само отбелязваме, че великият Бунюел в своя „Този неясен обект на желанието“ от 1977 г. поверява ролята на жената едновременно на две актриси- Анхела Молина (за която става дума и в „Хулиета“) и  Карол Буке. Примерът красноречиво говори за усет и познаване на кино-традицията.

В основата на сценария е романът на канадката Алис Мънро „Бягство“, чиито права Алмодовар закупува през 2009 г. Три истории от него Алмодовар развива в своя киноразказ. Първоначално режисьорът е имал намерение да снима филма си в Канада, дори е имал идея снимките да бъдат във Ванкувър, а в главната роля да бъде Мерил Стрийп, която е трябвало да изиграе Хулиета на 20, 40 и 60 години. Мерил дава съгласие да участва във филма, но по-късно Алмодовар решава да премести историята в Мадрид, Пиренеите и да използва за снимки специфичната атмосфера на Галисия. Така учителката по литература Хулиета пътувайки във влак се запознава с рибаря Хуан, прекарва нощ на любовни страсти с него, а по-късно става негова съпруга. Но семейната идилия е помрачена от тайни, от злокобното присъствие на слугинята Мариян (Роси де Палма), от прикрит егоизъм. Нещастен случай и смъртта на Хуан стават причина Хулиета да изпадне в дълбока криза, а дъщеря й Антия е единственото същество-свидетел на разпадите в семейството. Всяка от жените се чувства по различен повод виновна за смъртта на рибаря Хуан.

 В „Хулиета“ мъжете изневеряват на своите съпруги-бащата на Хулиета изневерява на болната й майка с домашната помощница. Хуан изневерява на съпругата си с Хулиета. По-късно съдбата се намесва и раздава правосъдие. Антия изоставя майка си Хулиета, защото през цялото време майка й сякаш я манипулира с депресията си.

 Вирусът на вината от минали прегрешения се вкопчва в живота на Хулиета. В своята самота, в търсене на дъщерята, която я напуска без да остави знак и вест за намеренията си, Хулиета оцелява в мълчание, в писане на дневници, в тъжни, понякога твърде гневни размисли. Когато Хулиета решава да напусне Мадрид и да започне всичко отначало с Лоренцо, призракът на Антия се появява. 12 години Хулиета е очаквала писмо от своето дете, тортите от рождените дни на Антия се изхвърлят, защото майката празнува в мълчание рождението на отсъстващото най-близко същество и изведнъж, отказалата се от личен живот Хулиета получава писмо с подател и думите: „Който не е преживял смъртта, не може да обясни страданието...“. Писмото възвръща идеята за живот...

„Хулиета“ е трети филм на Алмодовар по чуждоезичен роман след „Жива плът“ 1997 г. и „Кожата, в която живея“ 2011.г.

"Водих голяма битка със сълзите на актрисите, които смятаха, че така ще изразят физическата болка на своите героини. Нямах нужда от сълзи, а от униние. То е особено състояние, създало пропаст в личността, в резултат на трупана  болка, сдържана дълго. Обожавам мелодрамата,  този път я постигнах чрез един много сух и суров филм.“ Педро Алмодовар.

Режисьорът подхожда към Суарес и Угарте по различен начин. Първата чете специален списък от книги, подбрани от Алмодовар, гледа препоръчания й от Алмодовар шедьовър на Луи Мал „Асансьор към ешафода“, също така си припомня отново по препоръка на Педро и филма „Часовете“ на режисьора Стивън Долдри. Към Адриана Угарте Алмодовар се опитва да извади онази свобода на 80-те. За него тези години синтезират посланието за силната,свободна жена, която може да избира своята кариера, да бъде равна на мъжа, такава увереност трябва да излъчва младата Хулиета.

„В „Хулиета“ няма песни, липсва хумор. Външният свят вече не може да ме развълнува, така, както когато бях млад и затова днес, за да измисля някава картина, аз се потапям дълбоко в душата на своя дом. По време на репетициите актрисите се опитваха да развият някоя нотка на веселост, но аз изтривах всяка заявка, защото осъзнах, че правилният път към разказа ни е: да бъдем достатъчно верни на чувствата, които изпитва Хулиета. Снимам 20 – ти филм и е прекрасно усещането, че мога да направя рязка промяна, да изненадам зрителя с подхода, по който развивам историята си.“ Педро Алмодовар.

Макар че във „Хулиета“  участва изключителната Роси де Палма и Дарио Грандинети от „Говори с нея“, не е случайно обстоятелството, че режисьорът поверява главните роли на актриси, с които не се е срещал досега в съвместен проект. Изборът е продиктуван от идеята да се  създаде свят, в който енергиите на нови тела ще се съчетаят в невероятно приключение навътре към звука на тишината, разрязваща душата, тъгуваща по отсъстващото любимото същество.

„Зрителят е пасивен, от него не трябва да се изискват усилия. Да извади 8 евро от джоба си е всичко, което може да се очаква, да седне в салона, да не хърка и да не шуми с пуканките!“ Педро Алмодовар

Очаквайте последната творба на Педро Алмодовар „Хулиета“ на „Киномания“ 2016!

Елица Матеева