„Тони Ердман“ и най-важните мигове от живота

 http://kinoto.bg/bg/articles/toni-erdman-i-nay-vazhnite-migove-ot-zhivota

Какъв е смисълът на живота и дали сме щастливи от него? Вечните въпроси, които по навик предпочитаме да заобикаляме сякаш са черна котка внезапно изпречила се пред краката ни. Каквито и ритуали да правим, за да избегнем магическата сила на котката, едно е ясно: по-голяма магия от семейството не съществува! Можем да спорим с нашите родители, да се караме на децата си, защото са ознаменували деня ни с пакост, но на финала на всяко спречкване с буреносните облаци, тайничко се усмихваме, защото всички те (големите и малките) са около нас и не сме сами.

Наскоро приключилата 2016 г. вероятно е най-успешната за 39 годишната Марен Аде, която разби на пух и прах мнението, че комедията в германското кино е нон сенс. Исторически и народопсихологически тази географска част от кълбото може би не ни предлага изобилие от подобни филмови заглавия, но именно последният филм на Марен Аде „Тони Ердман“ е красноречив пример, че комедия и трагедия умело вплетени в хармонична сплав могат да направят чудеса и да приласкаят зрителя да стои мирно без да се върти близо 2 ч. и 42 минути в салона, наблюдавайки отношенията между баща и дъщеря, които търсят или пък отричат близостта по между си. Дълъг е списъкът от награди, с които се сдоби „Тони Ердман“, адмирации от Кан и наградата на критиката, награда „LUX“ на Европейския парламент, Европейската филмова академия отличи „Тони Ердман“ за най-добър филм, режисура, сценарий, женска роля (Сандра Хюлер) и най-добър актьор ( Петер Симонишек). Същият бе номиниран за най-добър чуждоезичен филм за „Златен глобус“ 2017  и макар че друг европейски филм отмъкна приза на „Тони Ердман“, се надяваме, че умното и забавно приключение на Марен Аде ще се представи достойно в надпреварата за чуждоезичен „Оскар“ 2017 .

„Тони Ердман“ е третият филм на Марен Аде (р.1976), която е сценаристка и режисьорка и на предишните си две пълнометражни  истории (“Гората от дърветата” и “Всички останали”). Марен  живее в Берлин, има собствена продуцентска компания („Комплицен“) и две палави деца, заради които е приключила монтажа на “Тони Ердман” едва пет дни преди премиерата му през май 2016.
Кой е Тони Ердман? Тони е пенсионер, учител преподаващ пиано на младежи, в свободното си време дирижира ученически хор и е голям шегаджия. Тони не е истинското име на стария учител, а измислен образ, чиято екзотичност се обогатява с чифт изкуствени горни зъби и черна фънки перука. Уинфрид Конради живее сам заедно със своето престаряло кученце в спокойния Аахен. Рядко общува с дъщеря си Инес-амбициозна консултантка на бизнес проекти, успешно градяща кариера извън Германия, работеща за нефтения бизнес в Букурещ. Баща и дъщеря  рядко са искрени в диалогичността си. Ето защо Уинфрид решава да посети своята Инес в Букурещ, за да посрещнат заедно предстоящия й рожден ден. Уинфрид се чувства сам след смъртта на верния си домашен любимец и може би иска да разтвори сърцето си за Инес. Но го прави по своя обичаен начин-чрез закачливи шеги, без да се съобразява със сериозните професионални ангажименти на Инес. За Инес внезапната му поява в Букурещ е изблик на „неосъзната криза“, за нея г-н Конради е досадно вмешателство в изградения й строг режим на битуване. Ето защо, когато Уинфрид се закача с клиентите на Инес, че е намерил заместничка на дъщеря си в Аахен, на която плаща, за да играе ролята на любещо дете, а в замяна получава  грижи и изрязване на ноктите, Инес изпитва неудобство и постепенно се изнервя. Заради баща си тя пропуска важна среща и на ръба на нервно торнадо го изпраща за летището. Оказва се, че Уинфрид остава в Букурещ и започва да се появява на всеки бизнес коктейл, преследвайки Инес под името Тони Ердман-известен бизнес консултант. Отначало Инес се прави, че не го познава, но после започва да играе по правилата на Тони, включва го в различни вечеринки и консултантски събития. Тони се представя за консул в немското посолство и заедно с Инес отиват на обяд, където се учат на местни традиции в боядисването на великденски яйца и подаряват на любезните домакини изпълнение на песен от репертоара на Уитни Хюстън („Greatest Love Of All“).  Любопитството на Тони-Уинфрид го дарява с чуден кукерски костюм и маска, благодарение на които той се опитва да прогони злите сили, облъчили главата на Инес с концепции за сближаване на колектива и успешен аутсорсинг. А Инес разпознава под голямото космато тяло на кукера, своя баща, прегръща го и може би разбира  най-важното за живота-докато кроим планове за бъдещето, ние пропускаме най-истинските и важни мигове в живота-пропускаме да бъдем спонтанни, забравяме за хората, които ни обичат и са винаги до нас.

Очарователен е Тони-Уинфрид, но не по-малко харизматична е Инес в своята педантичност и типична по немски аналитичност. Дуетът показва полюсните характеристики във възприемането на живота: като индивидуално приключение и като социално следствие от икономическата глобализацията на света. Филмът изящно се разтваря в съзнанието ни, за да бъде запомнен с няколко трогателни ситуации: макар и ядосана на баща си Инес се разревава на балкона, когато той си тръгва, когато тя пее, а Тони-Уинфрид свири пред гостите на Великденското парти-двамата намират своето единение  и най-силната сцена е по време на рождения ден на Инес, бащата облечен като кукер, прегърнат от дъщеря си, която сякаш за първи път се обръща към него с: „татко“. Обикновени, но разтърсващи сцени, в които персонажите откриват пътеката към другия, но и разкриват недоизказаното за себе си и смисъла на живота.

„Тони Ердман” е съкровен, интимен, важен филм, в който актьорите покоряват с играта си, а ставащото пред публиката е като водопад от нестихващи емоции.“Тони Ердман“ е филм за хората, които забравят да бъдат щастливи в преследване на имагинарни цели. Марен Аде с много хумор и парадоксални детайли ни показва едно съвсем различно германско кино-смело, изненадващо и авантюристично. Тук Германия е разтворена прегръдка, приятелско потупване по рамото или малка сълза, плъзнала се тихо върху бузата. Може би заради това критиката и публиката в Кан обикна „Тони Ердман“! Ред е на Академията с „Оскар"-ите”!