Лукас Мудисон и неговите истории

Лукас Мудисон и неговите истории

Лектория в рамките на третото издание „5 и ½ скандинавски визии за култура”, 10-13 май, Варна 2017

KИНОТО.БГ

24 Apr 2017 От Елица Матеева Тагове:Лукас Мудисон, Скандинавско кино, 5 и ½ скандинавски визии за култура, Елица Матеева, Шведско кино

http://kinoto.bg/bg/articles/portreti/lukas-mudison-i-negovite-istorii

Шведският режисьор Лукас Мудисон (правилното произнасяне на фамилията му е Модюсон) е може би един от най-ангажираните съвременни скандинавски кинотворци с проблемите на младото поколение, но освен историите, посветени на подрастващите, неговите филми коментират теми свързани с глобализацията, с мястото на човека от Източна Европа в променящата се и вече по-малко сигурна Западна Европа. Дори в по-експеременталните си филми от рода на „Дупка в моето сърце“ от 2004 г., той е честен наблюдател, без да раздава присъди за хората в безпътност, в търсене на любовта, предизвикали хаос в душата си.

Кой е Лукас Мудисон? Карл Фредерик Лукас Мудисон е роден на 17 януари 1969 г. в южна Швеция-в Окарп. Неговата майка  Гул Окерблум е известна шведска детска писателка и вероятно режисьорът е наследил част от дарбата й да съчинява, защото едва на 18 годишна възраст той дебютира като автор на поезия със сборника от стихотворения „Не е важно къде ще удари мълнията“. Докато се занимава с поезия той е активен член на поетическия кръг „Малмелига“. Когато младият Лукас е 23 години има издадени пет книги с поезия. Завършва режисура в драматическия институт и там снима първите си три късометражни филма: „Тъмна ветровита нощ“ (1995), „ Обединение под земята“ (1996), „Просто поговори малко“ (1997).

Пълнометражният дебют на Мудисон е филмът „Покажи ми любовта“ (1998) - оригиналното заглавие на филма е „Fucking Amal“. Елин и Агнес учат в общо училище. Елин е празноглавка, която скучае в малкото, забравено от Бог градче, а Агнес е влюбена отдавна в ... Елин. Агнес няма приятели, родителите й са на светлинни години разстояние от нея. Майка й не разбира проблемите й, опитва се да клонира момичето – едно малко копие на майчините амбиции, баща й разбира, че Агнес преминава през труден период, но е толкова неспособен да й помогне, та чак изглежда като безпомощен охлюв, свил се в черупката си. Агнес и Елин се събират, филмът ни въвлича с лекота и ирония в техните преживявания, които са сурови и далеч от жизнерадостността. Елин живее със сестра си и майка си, а баща им ги е напуснал отдавна. Но и тук околните отказват да се концентрират в проблемите на Елин – всички смятат, че тя е капризно дете, което изобщо не е осъзнало света около себе си. Филмът има огромен успех и става носител на множество награди, в това число и на голямата награда „Теди“ от Берлинале. За филма си Мудисон получава националната награда „Златен бръмбър“ за най-добър режисьор- по приходи филмът в Швеция се изравнява с тези на „Титаник“.

"НИЕ СМЕ НАЙ-ДОБРИТЕ!"

Всички почитатели на скандинавското кино харесват последната творба на един друг прекрасен скандинавец  Томас Винтерберг „Комуната“ (2015), но преди тази история за превърнал се в традиция метод на живеене през 70-те, а именно няколко семейства под един покрив - 15 години преди „Комуната“, Лукас Мудисон поставя важни въпроси за битуването под един покрив на хора с различни възгледи и сексуална ориентация в комедията си „Заедно“. „Заедно“ е трогателна история за шведски хипита, които губят почва под краката си, ръководени от идеята за революция, комунизъм и любовни приключения. Посланието на филма е ясно: хората не могат да живеят един без друг. Няколко пъти във филма се преплита в кулминационни ситуации и композицията на  ABBA – SOS. Популярната песничка, може и да изглежда изтъркана, но филмът и композицията са сякаш създадени един за друг. Една жена напуска съпруга си насилник и отива да живее при брат си в комуната „Заедно“- тази малка общност включва семейство, което не иска децата им да четат „Пипи Дългото чорапче“, защото „Пипи е материалистка и вечно гони някакви вещи“, комуната е обитавана от марксист, от гей, от жена,осъзнала се като лесбийка и бившият й мъж. Мъжете в комуната по-често са кротки и прилежни хорица, които все пак не е добре да ядосваш. Драми, самота, сълзи, депресии, обич-персонажите преминават заедно през различни ситуации и разбират, че естествената нужда от топлина и разбиране е необходимост. „Заедно“ е наситен със сладка тъга, болка от самота и силата на близостта и приятелството между човешките същества.

Третият филм  на Мудисон „Лиля завинаги“ (2002)  е зловеща приказка за младо руско момиче, чийто живот се разбива на малки парченца, така както се случва с повечето обикновени хора от бившия СССР. Филмът е лишен от оптимизъм, в него жестокостта е безкомпромисна. Филмът е толкова гол, че сякаш те подканва да се скриеш под ангелското крило на Лиля (прекрасна е Оксана Акиншина в главната роля).  Отличен избор на тема за сексуалното малтретиране на децата, метафора на идеята за експлоатация между държавите-богатите държави експлоатират бедните. Първото, което чувстваме след този филм е скръб, после вина. Филмът е по действителен случай - съдбата на 16 годишна литовка. Мудисон избира руския език за основа на филма, разбира се езикът може да бъде всякакъв, защото проблемите на малките държави от бившия социалистически блок са общи.

„Дупка в моето сърце“ (2004) преобръща биографията на Мудисон, той търси нов хоризонт за изразяване. С експериментални средства, които понякога предизвикват визуален шок, той разказва история за 4 аутсайдери, живеещи в общ апартамент, обсебени от идеята да снимат порнокино - и наистина те снимат буквално пред зрителите порно филм. За да предизвика  реакция сред публиката, Мудисон използва различни шумове и видеокартини, включително и кадри от хирургическа операция на женски гениталии. Заради радикалния характер на филма, Мудисон получава негативни оценки, граничещи с нападки. „Контейнер“ от 2006 е продължение на т.нар.авангардни радикални експерименти. През 2009 г. филмът „Мамут“ с участието на звездите: мексиканският актьор Гаел Гарсия Бернал и американската актриса Мишел Уилямс развива темата за света на кръстопът-всеки от нас се намира на кръстопът след като осъзнае, че единственото, което има значение в този живот е връзката между хората. Една сделка за милиони долари и едно пътешествие в Тайланд ще  подтикне към различни решения, понякога граничещи с абсурда, но на финала всеки от персонажите намира истината за себе си.

„Ние сме най-добрите“ (2014) е може би най-забавният и оптимистичен филм на Мудисон. Три момичета от средата на 80-те, ситуирани в Стокхолм искат да изразят своята бунтарска природа като правят пънк банда, въпреки че не могат да свирят, а пънкът отдавна е умрял. Тяхната наивност, спонтанност и парадоксалните ситуации, които им предлага битието предизвикват смях и много симпатии. Филмът утвърждава идеята, че макар понякога приятелството да е обременено с предателства, то е истинско, ако съумеем да простим грешките на околните и вътрешната си несигурност. С „Ние сме най-добрите“ Лукас Мудисон заема позицията на режисьор хуманист и може би няма нищо случайно, че той е едновременно вярващ християнин, феминист и ляв в политическата си идея за света, типично по скандинавски...