сряда, 21 юни 2017 г.

„Песен за песен“ или един неочаквано романтичен Теранс Малик


  • Създаден: 19 Jun 2017
  • От Елица Матеева
  •  
Преди 6 години Теранс Малик заснима за около 40 дни „Песен за песен“, но дълго работи върху монтажните връзки и едва през 2017 „Песен за песен“ се среща с публиката.
Повечето от снимките са реализирани по време на музикалния фестивал  Austin City Limits в Остин, Тексас. За първи път експерементаторът в използването на камерата Малик се гмурва в музикалния свят и събира на едно място  иконите Пати Смит, Иги Поп „Ред Хот Чили Пепърс“ и още много интересни изпълнители, за да създаде музикална мелодрама за любовен триъгълник, за двама мъже и една жена, които са избрали музиката като  отправна точка за минали и бъдещи събития. Времето на разказа събира в едно различни периоди от живота на Фей (Руни Мара), БиВи (Раян Гослинг) и Кук (Майкъл Фасбиндер). По-късно продуцентът Кук ще обсеби непозната сервитьорка (Натали Портман), а след много провали ще бъде като сексуален вампир с множество непознати, с което Кук  напомня на Брендън, изигран от Майкъл Фасбендер в филма „Срам“ (реж. Стив Макуин). Вероятно не е случайно и указанието на Малик – Фасбендер трябва да бъде харизматичен палавник като Сатаната в „Изгубения Рай“ от Джон Милтън.

Спомените и размислите на Фей обединяват отделните фрагменти от историята - „Песен за песен“ е съвкупност от монолози на персонажите зад кадър, чрез които се коментира емоционалния заряд на събитията.

Често като повтарящ рефрен чуваме въпроса: „Кой съм аз?“- подобни загадки за смисъла на човека и битието му, Малик задава и в предишните си филми „До чудото“ (2012), „Рицар чаши“ (2015) и „Пътуване във времето“ (2016).
Терънс Малик е романтичен идеалист. Неговите филми възпяват добродетелите, красотата, истината и справедливостта. Персонажите се задъхват от едновременния бяг на личните си истории- запазанета марка  трансцедентален светоглед на режисьора, заради който Малик привлича мнозина критици.
В последния си филм "Песен за песен", Малик прави нещо ново със своята позната техника: поставя ясна рамка - семпла история на двойки в съмнение и конфликт. Но в  развититето на любовния триъгълник той показва сурова емоционална мрежа от взаимоотношения, представя разнообразие от визуални преживявания.  Те са интерпретирани със специфичния колорит на Малик - кинематографичен импресионизъм, който от всевъзможни ракурси улавя сърцевината на любовния дискурс.

Срещата между Фей, Кук и БиВи и амплитудата на страстите в триъгълника се доближава до тази на персонажите от филма „Жул и Жим“ (1962).

Фей и БиВи в различни периоди са имали сделка с Кук, който ги въвежда в света на музикалния бизнес. В някакви отблясъци от миналото Фей е била заедно с Кук, а БиВи с Аманда (Кейт Бланшет) и Лике ( скандинавската певица Лике Ли). Докато се лутаме из лабиринта на обвързвания и раздели, Фей си спомня и за връзката си с прекрасната Зои (Беренис Марло).  Фей анализира своите любовни неуспехи и внезапно се появява нейният музикален ментор Пати Смит, чията естественост е  неотразима. Между разходките с човека, когото обичаш и страха да не останеш предаден, от вътрешността на душата,зрителят внезапно попада във водовъртежите на концертния живот, където публиката се чувства свободна, дива и дава воля на чувствата си.
Ако Терънс Малик не беше режисьор, то със сигурност щеше да бъде професор по философия и да изследва творчеството на Мартин Хайдегер. Разбира се, имало е къде и кога да се случи, но Малик се разделя по субективни причини с Оксфорд и любимата наука. И въпреки, че той е бил учител по философия и е публикувал в различни издания свои статии, Малик избира киното, за да преподава света, в който вярва, да го преподава чрез образи, чрез поезията на образа.

В киното на Малик специално място заема операторът Еманюел Любецки, който за пореден път застава зад камерата и рисува връхлитащи, хипнотични видения като провокативно разполага в светлина и движение любовта. Актьорите репетират без текст, импровизират върху зададени теми, а Малик ги следи неотлъчно със своята вярна спътница – камерата.

Картините се сменят, камерата наднича през сгради, стаи, в спалните на персонажите, пейзажи се редуват-вода, небе, земя и зрителят остава с впечатлението, че тази фрагментарност, която изглежда  хаотична, в структурата си притежава някаква своя невидима логика, а повтарящият  се образ на прегръдката между Фей – Кук-БиВи  подсказва какъв би трябвало да е финалът на историята: смисълът е в единението на душите ни. Когато Той и Тя са заедно настъпва баланс. Фей споделя „ Не искам да спирам да те обичам. Мисля, че няма да мога да го направя!“, а някъде като ехо остава фраза от монолога на  Той: „ Ти си единствената любов, въпреки че не успяхме тотално да преминем през нея!“. 
„Песен за песен“ е вид повторение на всичко, което досега ни е предлагал Терънс Малик, но някъде в тъканта на това сладко повторение живее нещо ново, този път Малик е оставил вратата отворена за любовта, любовта, която озарява, пленява, разбива и осмисля съществуването. Любовта, без която не можем!