Николай Волев: Киното вече не е обществен фактор

Николай Волев: Киното вече не е обществен фактор

 http://egoist.bg/nikolaj-volev-kinoto-veche-ne-e-obshtestven-faktor/

Елица Матеева 

Режисьорът на Господин за един ден, Козият рог, Да обичаш на инат и Маргарит и Маргарита – за новия си филм, киното и любовта

Любовта, без която не можем. Любовта е лудост (за)винаги, независимо от възрастта. Любовта може да бъде и на инат, ако тя е разказана от режисьора на Да обичаш на инат – Николай Волев. Еротиката на душевните терзания без буквалната физическа ни предлага режисьора Николай Волев с най-новия си филм Извън пътя. Някои познавачи на киното му дори откриват в последната творба на Волев дълбочината на Чайка от А. П. Чехов. Извън пътя бе показан за първи път на варненската публика по време на 35-ия фестивал на българския игрален филм Златна роза след неуспешния му „показ“ на МФФ Любовта е лудост 2017. Филмът предизвика интересна дискусия по време на специална пресконференция, осъществена в рамките на фестивала.

Вашият филм Извън пътя предизвиква интерес, защото се появява след дълго режисьорско мълчание. Естествен е интересът към него като новото произведение на автор, който с предишните си филми е казал много неща. Това според вас равносметка ли е или пък някаква изповед? Защо толкова дълго време мълчахте?

Предстои да излезе една моя книга и по повод нея си припомнях стари интервюта, та в едно видях: питат ме преди 1989 защо толкова рядко правя кино и аз отговарям, че да се правят филми не е задължително, а още повече, когато човек няма какво да каже. Явно нямало е какво да кажа 15 години.

Един от централните ви персонажи в Извън пътя е герой в творческа криза, но филмът ви има и друга посока-любовната връзка в стилистиката на Лолита от Набоков, този филм има и мотив за Пигмалион, за формирането на съзнанието под влияние на различна възраст, тук има и трансформация на бащината фигура и сексуалността. Могат да се открият паралели с други авторски мотиви във вашия филм и все пак кое бе най-важното за вас?

Исках да направя чисто любовен филм. Особено любопитно ми бе да направя любовен филм, в който да няма секс на екрана. Любовта е пряко свързана с вдъхновението, желанието за живот, това ми се е сторило любопитно, за да посегна към тази тема стара колкото света.

Имало ли е моменти, в който сте нагодили сюжета към непрофесионалната ви актриса (Сали Ибрахим)?

Имах сериозен проблем с намирането на непрофисонална актриса, имах представа за човек от улицата, със специална душевност и физика. Не ми трябваше някаква външна ефектност на лицето и физиката. Момичето беше открито една седмица преди снимките. Стори ми се подходящо като съчетание и единствено нагодих нейния танц, който бе като линди хоп по композиция на Джанго Райнхард, който се оказа сънародник на тази героиня. Пък аз не правя разлика между етническия произход. Зарадвах се, че единственият български студент приет в Кембридж е именно момченце от цигански произход. Аз възприемам това момиче като човек, а не като циганка.

С Деян Донков пък работихме върху психическото състаряване на персонажа, защото един 40 годишен човек трябва да изиграе по-възрастен с две-три десетилетия човек. И преди съм имал разлика между персонажи във възрастта като Ирини Жамбонас и Васил Михайлов в Маргарит и Маргарита. Актрисата ми завършва българска филология в момента, но има интерес към актьорската изява. Вътре в себе си имам намерение много да дълбая в любовната посока, намирам един от кусурите ми, че все още не се е намерил критик, да каже нещо толкова ужасно за филмите ми, дори за най-успешните ми, в сравнение с моята критична оценка, аз съм много жесток към себе си и може би затова и снимам рядко.

Каква е политиката на разпространение на Извън пътя, какъв ще бъде фестивалният му живот, защото последният не се показа на Любовта е лудост?

Бях дълбоко отвратен от постъпката на Александър Грозев по време на фестивала Любовта е лудост. Знаете, че имаше проблем с конкурсния характер на филма. Импулсивен съм и не притежавам железния самоконтрол на героя ми Деян Донков от филма. Ядосах се на себе си, че емоцията ми взе връх над рациото. Филмът Извън пътя ще бъде разпространен през зимата на нашия екран, с пълната яснота, че не можем да се преборим с хегемонията на американското кино.

Като преценявате филма си след пореден показ, какво бихте допълнили или пък редуцирали от него и бихте ли разказали повече за вашата автобиографична книга, която ще излезе през есента?
Ще Ви разочаровам, но явно съм опериран от това да променям филма си след свършена работа. Всичко е минало и заминало, аз съм си направил поуките и гледам напред. Дай Боже да го има това напред, защото това, което ще излезе в книгата е, моята огромна, страшна болка, че киното престана да бъде обществен факт. То се превърна в гилдиен, семеен факт, във вътрешни отношения. Животът на киното е само по фестивалите. В миналото Дворецът на спорта във Варна бе арената на киното и по време на първите ни фестивали имаше много публика. По време на тогавашната Златна ера зрителите не можеха да се доберат до залата, а сега залата ни е толкова празна и жалка. Казвам си, че бъдещите кинаджии вече ще се радват и на един човек в залата. Ето Слава се е показвал в един град пред един зрител. Театърът оцеля, а киното едва ли ще издържи още сто години, бъдещето е на виртуалната реалност. Книгата е изливане на душата ми, аз съм откровен човек. Книгата е със заглавие Девствената проститутка. Това е оксиморон, но смисловото значение на оксиморона идва от студентските ми години, тогава се запитах какво е да правиш филм? И отговорих, че това е да проституираме, без да позволяваме да ни обезчестят. Да се продаваме хитро, без да се наведем на вкуса на разпространителя и продуцента. През последните 30 години се дават парите за кино абсолютно даром, но пък парадоксът е, че нито един от тези новите филми не попадна в класацията на любимите български филми. Имаме пълна свобода да кажем каквото си искаме, има и безконтролно харчене на пари, сега няма цензура, но не се появи нещо специално.

Очаквай Извън пътя в киносалоните през зимата