Проект „Флорида“ – Алиса без броня

Проект „Флорида“ – Алиса без броня 

• Създаден: 28 Feb 2018 http://kinoto.bg/bg/articles/filmi/proekt-florida-alisa-bez-bronya

Така се случи, че професионалният ми път се кръстоса с грижата за деца. Често научавам за ситуации, свързани с раздялата на деца от биологичните им родители, статусът приемни родители все по-често бълбука в ежедневието ми, а проблемиете около образованието на децата наистина са сериозни. Днес малките не си играят на игрите, които помним от любимите филми „Рицар без броня“, „Таралежите се раждат без бодли“ – днес агресията и насилието са рефрен sine qua non.

Харесвам начина, по който режисьорът Шон Бейкър е разказал за децата в новия си филм Проектът „Флорида“. Децата са лутащи се аутсайдери в объркан свят от глупави телевизионни програми, селфита, игра с айподи и хапването на бургери с чипс. Те често стават жертва на родителския дефицит на отговорност. Всеки социален работник и детски психолог задължително трябва да гледат  този филм, който съчетава традицията със стандартите на независимото американско кино и  разказва истории за децата така вещо, както са го правили: Кен Лоуч, Франсоа Трюфо, Братя Дарден. Проектът „Флорида“ кореспондира с „Американски мед“ на Андреа Арнолд, защото малките Мууни, Скути, Дженси от Проектът „Флорида“ са бъдещите тийнейджъри-търговци на абонаменти за списания от „Американски мед“.

Ако днес бе показан в български кино салон предпоследния филм на Шон Бейкър „Мандарина“ със сигурност  щеше да предизвика шум и анатема сред противниците на Истанбулската конвенция. Но понеже „Мандарина“ е американски филм от 2015, заснет с ай фон, в който Син- Ди и Александра са мъже - представители на маргинална суб култура в Лос Анджелис, а България е далеч от тази поквара според пуританите, то „Мандарина“ си остава филм за почитателите на арт хауса, които априори се интересуват от крайностите в живота.

Първоначалната идея е филмът за живота на Муни, Скути и Дженси да се нарича „Дисниуърлд“, защото те живеят в близост до  магическия Дисниленд, но постепенно посоката на разказа се изменя- сюжетът е  за деца, които прекарват своята лятна ваканция, обитавайки хотелски стаи, вместо нормален дом. Установява се, че бедната част от социума живее така- работи, за да си плати наетите хотелски стаи. Хейли (Бриа Винейт)- майката на Муни (Бруклин Кимбърли Принс) постоянно сменя стаите в Маджестик Кесъл  и добре е, че хотелът има човечен мениджър Боби (Уилям Дефо), за да им се осигури покрив, стая, баня или екзистенц минимум.
Хотелът „Магическият замък“ е от онези евтини места, които едва ли ще ви впечатлят приятно-типично свърталище на наркомани, социопати и проститутки. Той е разположен по пътя към страната на чудесата-Дисни.  Тук живее Мууни-шестгодишно дете, което прави пакости, заедно с други бандитчета по съдба-плюе от балкони,проси пари за сладолед, подпалва пожари, шпионира възрастна нудистка и пр. Майката на Муни продава парфюми по хотелите, проституира, за да плати наетата стая, понякога измисля и други номера, за да осигури прехраната на дъщеря си, сякаш Хейли е по-голямо дете от малката Мууни. С времето заснетия на 35 мм лента филм придобива по – плътни тоналности, небето не е така небрежно синьо, а под дъгата вместо чудеса за Мууни се сгъстяват страшни облаци, защото след всяка ситуация, в която попада Хейли, зрителят се пита-„няма ли някой нормален, който да се погрижи за детето й?“ И наистина появяват се социалните работници, на чиято грижа Мууни отговаря с бягство. Бягството е заснето отново с ай фон, но жестът на организирането му е като ритуал, като протест на детето. То предпочита биологичния си родител, защото го обича, защото му вярва, въпреки абсурдността, в която живее.

Невероятна е режисьорската работа на Шон Бейкър с актьори професионалисти и натурчици. Бруклин Принс и Бриа Винейт са намерени чрез социалната мрежа, но въпреки това мащаба им на игра по нищо не отстъпва на майсторството на Уилям Дефо.
Според Проектът „Флорида“ детството е най-светлият период от живота ни. Децата обаче в този филм не правят разлика между категориите „добро“ и „зло“, защото няма кой да им каже, нямат авторитет. Единственият човек, който ги наблюдава и е съпричастен на проблемите им е Боби, но той има задължение да отговаря за сигурността на хотела, нали затова му плащат. Ако се отчуждим от  конкретиката на филма може би ще усетим трагедията, в която живеят  съвременните американци, тази трагедия не е обаче американски патент, трагедията е глобална-всеки търси единствено леснодостъпната порция сладост и задоволяване на физическите потребности, а в това ли е смисълът на живота? Трагедията е отвъд кадъра. Шон Бейкър е заснел чист, искрен, човечен филм, а финалната сцена, в която Мууни и Дженси тичат през глава, за да избягат от лошите социални работници е трогателна. Животът на децата като разказ съчетава достоверна, почти документална нюансираност и художествен хуманизъм. Най-големи адмирации заслужава играта на малката Бруклин Принс, която като ловец на сърца от самото начало до последния кадър печели любовта на зрителя. Нейната Мууни е смела Алиса, заобиколена от възрастни-деца, която няма броня, за да се предпази от невежеството на света, но пък владее цялата прелест на живота да бъде любопитна, търсеща и играеща със света отвъд празното и сивотата.
Очаквайте  Проектът „Флорида“ на София филм фест 2018!