Дискретният поглед към сърцетo
Жулиет Бинош – прекрасна, ранима, влюбена на МФФ „Любовта е лудост“ 2018 със „Слънцето в нас“
 |
| ЖУЛИЕТ БИНОШ |
http://kinoto.bg/bg/articles/novini-i-sabitiya/diskretniyat-pogled-kam-sartseto
31 юли
 |
| КЛЕР ДЕНИ |
Ако бях журналист, който иска да прикове вниманието на читателите, щях да напиша следното заглавие: „Жулиет Бинош пристига на МФФ „Любовта е лудост“ 2018. Не искам да ме четат на всяка цена, а и Жулиет Бинош няма да се появи от плът и кръв, въпреки че през последните години я видяхме в програмата на фестивала във филми на режисьорките Малгожата Шумовска и Изабел Коишет, без да получи почетен диплом или пък някоя Златна Венера за перфектното изпълнение.
Ето защо този път режисьорката Клер Дени ще се опита да изпробва високия вкус на журито на фестивала с последния си филмов разказ „Слънцето в нас“ (2017). Бях чела, че филмът е адаптация на онзи великолепен текст „Фрагменти на любовния дискурс“ от Ролан Барт. Има нещо много общо в чувствителността на филма и четивото на Барт, но истината е следната според Клер Дени: „Това не е адаптация, веднъж продуцентът ми ме попита: „Клер, не искаш ли да направиш филм върху втората глава от любовния дискурс на Барт?“. Замислих се, защото, когато бях омъжена тази книга бе като настолната ми библия. Навсякъде ходех с нея, цялата бе с бележките ми и сълзите ми. Винаги съм плачела, докато я чета. Казах му: „Трябва да ти е ясно едно. Ако искам някога да работя върху нея, то това, което е останало в мен ще бъде агония. Едва ли си падаш по агонично кино. След това добавих, че ще работя не върху адаптация, а нов сценарий за филм с френската писателка Кристин Анго.“Тази малка, крехка Клер Дени, изключително силна в убежденията е заснела най-лекия си филм, защото, ако следите страстта й към пътешествия и Африка, творческата й биография, работата й с Изабел Юпер, Киара Мастрояни, Натали Бай и още диви на френското кино, ще откриете приятна мекота в „Слънцето е в нас“. Клер Дени е ексцентрична, вероятно затова е успяла да снима обаятелния интроверт Винсен Гало. Нейното кино не е за всеки, а е имала и истински учители - преди да започне собствена кариера, Дени е била асистент режисьор на Джим Джармъш, Джон Касаветис, Вим Вендерс. Швейцарската режисьорка Клер Дени още с дебюта си „Шоколад“ (1988) грабва "Златната палма". Наричат я режисьор-нихилист, а творбите й се определят като „плашещи и недостъпни“. Тя е много силна и целеустремена натура. На 70 години е в перфекна форма, въпреки че пуши като комин, прекалява с кафетата и не обича шоколад.
В „Слънцето в нас“ Изабел (Жулиет Бинош) е на 50, разведена, с дете, което не може да вижда, заради бившия си съпруг, емоционална артистка - постоянно попада във водовъртежа на връзки с егоцинтрични или неуравновесени мъже, които объркват още повече представата й за същността на любовта. Разбира се идеалът е вечният паметник на патетичното и Изабел вярва в онази голяма любов, въпреки непостижимостта й. Тази непостоянност я уморява, а когато говори с мъжете зад думите й се крият абсолютно противоположни желания. В „Слънцето в нас“ Клер Дени за първи път работи с Бинош. В момента снима нов филм с космически сюжет, в който сред звездния екип са Робърт Патисън и... Жулиет Бинош. Това ще бъде дебюта й в света на англоговорящото кино, но всички очакваме с нетърпение „High life“ – един фантастичен арт хаус.
Когато се подготвят за ролята на Изабел, Клер Дени и Жулиет Бинош избират основната линия на костюма й: изрязано деколте, червено облекло, къса пола и непременно сексапилни дамски чизми. Идеята им е да следват емоцията от песента на Ета Джеймс „Аt last“. Тази композиция е едно от открояващите се заглавия сред брилянтната джазова компилация, която звучи от екрана. „Най-накрая моята любов се появява на хоризонта“ – пее Ета Джеймс, дългото очакване е възнаградено, но при Изабел е точно обратното и точно този контрапункт е много добре проведен като чувствителност и душевност в играта на Бинош. Тя е ту лъчезарна, ту като гневно дете, ту меланхолична и витаеща в облаците.
„Не, моята Изабел не е оптимистка. Обратното – тя е шокирана от хаоса, настъпил в живота й след развода й. Но ето-среща мъж, в когото провижда своята истинска любов! Толкова ми е познато това – бях се омъжила млада и целият ми живот се крепеше на любовта. И когато станах на 35, разбрах, че всичко е илюзия, любовта е нещо съкровено и различно. Да се влюбиш в човек, който ще ти предостави всичко, от което имаш нужда – това е нонсенс. Това е мечта.“ – казва Клер Дени.
Когато гледах за първи път „Слънцето в нас“ интерпретирах филма като една френска трагикомедия. Все пак френското общество обича да анализира, буржоазно да се разполага върху екзистенциалните си проблеми и да ги преекспонира. След втората ми среща с филма на Дени съм убедена, че всеки носи своята трагикомедия в стремежа си да бъде щастлив в любовта.
Във финалата част на „Слънцето в нас“ Изабел отива при екстрасенс (Жерад Депардийо), за да й гледа на фотографии - мъжете, които тя е избрала. Екстрасенсът преди тази среща е прекъснал любовна връзка и преодолява раздялата с думите: „Как успях да повярвам, че е всичко е възможно, как успях да се излъжа?“
Когато мъжът се запознава с клиентката по време на сеанса, той открива срещу себе си една привлекателна, пламенна, артистична жена - той решава да работи в името на бъдеща връзка с нея. Тя го пита за различните мъже, той й отговаря кой евентуално ще се върне при нея, какво да очаква в бъдеще, но винаги допуска възможността, тези стари познати да не са истинските мъже. „На вас ви трябва нещо по-силно, по-сигурно, по-голяма опора.“, като деликатно визуализира себе си. Но Изабел не схаща намека, тя така се е залепила за фикс идеята, че любвта е на снимката и не разпознава смисъла на думите му. Заглавието на филма е в една важна фраза, която е и есенцията му, но и възможна философия за избора на човека: „Бъдете отворена към света, най-главното съм АЗ, друго не ме вълнува, аз се опиянявам от своята професия, от своите чувства и пускам слънцето в себе си!“
„Слънцето в нас“ е още един дискретен поглед към сърцето, аранжиран с елегантен джаз, дълбоките деколтета на Бинош и красивата, леко меланхолична усмивка на романтичната Изабел.
Светлите дни предстоят!
Награди и номинации:
Награда на SACD на Клер Дени в секция Directors' Fortnight - Кан 2017
Номинация Сезар за най-добра актриса на Жулиет Бинош - Награди Сезар, Франция 2018
Номинация за "Европейска актриса" на Жулиет Бинош - Европейски филмови награди 2017
Номинация за най-добра актриса на Жулиет Бинош – Награди Кристален глобус, Франция 2018
Номинация за най-добра актриса за Жулиет Бинош - Награди Люмиер, Франция 2018
Очаквайте „Слънцето в нас“
26 август - зала 1 - 20:30 ч.
