вторник, 4 септември 2018 г.

С филма „Каквито бяхме“ и представяне на новата биографична книга за Барбра Стрейзанд започва седмата година от кино лектории в Отдел „Изкуство“


С филма Каквито бяхме и представяне на новата биографична книга за Барбра Стрейзанд  започва седмата година от кино лектории в Отдел „Изкуство“ – Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна. На 15 септември от 10.00ч., варненската публика ще има възможност да присъства на представянето на новата книга за живота на Барбра Стрейзанд и също така да си припомни един от прекрасните кино дуети Барбра Стрейзанд и Робърт Редфорд във филма на Синдни Полак „Каквито бяхме“ (1973). Модератор на събитието е Елица Матеева-критик и театрален режисьор.
Сценаристът Артър Лоренс използва своите спомени и впечатления от университета Корнел, когато създава героите. Филмът е романтична драма и разказва за любовта между мъж и жена, които са много различни във всяко едно отношение. Получава Оскар за песента с едноименно заглавие. На повърхността сюжетът изглежда като поредната любовна история, но има и много скрит замисъл и морално послание – за истинската красота. Това е историята на Кейти Мороски и Хъбъл Гарднър, които се срещат за първи път докато учат в университета в края на 1930-те. Те са от два различни свята. Тя е политически активист, против войната, разпространява позиви, организира стачки, член е на американската младежка комунистическа лига и е еврейка. Той е типичният изключително красив и богат аристократ от англосаксонски произход без политическа принадлежност. Според него всичко му се удава лесно. Тя се влюбва в него заради изключителната му външност и таланта му да пише добре. В началото той е в компанията на момичета от неговата среда, но постепенно е заинтригуван от енергията и последователността с които Кейти преследва идеалите си. Те се срещат отново в края на Втората световна война и се женят въпреки различията помежду им. От една страна Кейти трудно се адаптира към неговите приятели, които тя намира за повърхностни и безчувствени, от друга страна нейната политическа активност и понякога избухлив характер заплашват неговата кариера на преуспял, макар и второкласен холивудски сценарист. Колкото и да опитват да изгладят противоречията си и да запазят брака си, раздялата е неизбежна. Кейти е бременна, когато Хъбъл започва да ѝ изневерява и след раждането на тяхната дъщеря Рейчъл те се разделят.  Краят на филма е едновременно тъжен и трогателен. Те се срещат случайно в Ню Йорк след години. Кейти е женена за друг, но е сама на площада, когато среща Хъбъл с нова, красива и стилна девойка, но очевидно не много интелигентна. Той продължава да пише сценарии за второразредни постановки в Холивуд, а тя е отново на улиците, ангажирана с поредното политическо събитие. И двамата осъзнават, че не могат да върнат миналото и единственото нещо, което ги свързва (освен дъщеря им) са спомените за това какви са били.
„Срейзанд е феномен, жена, която показва на света, че различното привлича, че грозното патенце се превръща в изящен лебед не само в приказките на Андерсен. Има нещо много общо между нея и безспорния невротичен гений в киното Уди Алън – и двамата са евреи от Бруклин, и двамата тръгват от нулата, за да докажат таланта си, всеки е страдал от семейни травми, натрупани в детството. Разликата между Барбра Стейзънд и Уди Алън е огромна – докато Алън живее и играе винаги един и същи персонаж: самоненавиждащ се дребосък, който мазохистично се отдава на комплексите си, иронизирайки ги, то Барбра Стрейзънд е жената, която утвърди своя еврейски произход като запазена марка на борбата да бъдеш себе си, въпреки силните на деня.  Едно момиче се озовава с 150 долара в необятния Ню Йорк, за да учи актьорско майсторство. Нито майка й, нито пастрокът й подкрепят  начинанието и. Началото е трудно, постоянната липса на сигурно жилище изгражда дисциплина и подреденост – веселото момиче винаги е в милитари готовност – мобилен дюшек и няколко торби са изтънчената мебелировката за всеки нов дом. Колкото повече отричат качествата на бъдещата звезда, толкова тя става по-силна, по-уверена. Макар да се омаловажава красотата й, която е специфична, да се вторачват в контура на носа й, който е прекалено еврейски, да критикуват облеклото й – момичето предпочита дрехите „секънд хенд“, Барбара като трениран алпинист се изкачва сигурно и обръща светлината на прожекторите към себе си, защото госпожа Стрейзанд владее изкуството, да пее и играе така, сякаш разговаря насаме с всеки зрител. В пеенето Стрейзанд е постигнала нещо невероятно, което надскача обикновеното интерпретиране, характерно за гилдията на оперните изпълнители – оперните изпълнители работят с т.нар. „глас в главата“ – техника, която им помага да постигат високите до стратосферата ноти. С годините гласът й се променя, става по-плътен и не флиртува с високите тонове. Истината е, че в началото на своята кариера критиците възприемат Стрейзанд като странно „хахо“, шеметно чудо, цапната в устата еврейка, която заради упоритото си присъствие и борба да бъде разпозната като артист е предпочитана от хомосексуалистите, евреите и женското съсловие. Но обстоятелството, което превръща това чудо в звезда се нарича „индивидуалност“. Стрейзанд е истинска, Стрейзанд владее публиката, тя иска да доминира над сетивата й, да ги плени, да ги разтърси и успява! Като всеки силен творец – индивидуалист, тя е егоцентрична, обича да контролира процеса. Може би затова започва да се занимава с режисура и продуценство, но винаги си остава жената хит и ненадминат пример – тя е един от малкото артисти, печелили всичките четири най-престижни награди „Оскар“ (за кино), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика) и „Тони“ (за театър). Стрейзанд се превръща в символ на всеотдадеността, на себеутвърждаването. Тя ни демонстрира перфектния урок как да живеем с вкопчилото зъби в нас отхвърляне и как да надделеем над всеки препъникамък. Тя ни научи как да превърнем несигурността си в сила и как маргиналността може да бъде оръжие, чрез което да живеем в хармония със себе си! “Защото зад всеки аутсайдер се крие сърцето на добър герой!” – пише за книгата Елица Матеева в lira.bg