събота, 6 октомври 2018 г.

„Живи комини“ – шарена фантасмагория за живота и смъртта

На фестивала "Златна роза" новият филм на Радослав Спасов получи наградите за най-добра второстепенна женска и мъжка роля и музика

Според някои кино теоретици вече е ретро да определяме изтънченото кино с качества и авторски замах като „арт хаус“, но тъй като си оставам ретро пътешественик в света на киното, за мен новият филм на Радослав Спасов „Живи комини“ е светъл арт хаус, ухаещ на балканси гозби, изпъстрен с народни умотворения и вълнуващи актьорски изпълнения. Ако се опитаме да сравним енергията на филмите, режисирани от Радослав Спасов, то „Живи комини“ е именно онази негова творба, в която радостта от живота е като екстаз.

Всяка сутрин Владо (Ивайло Христов) - странен, но много симпатичен чешит наблюдава хълма, който прилича на спяща жена, чиито овални форми нявяват спомени и пълнят душата му с чувства. Той пише сценарий за своето погребение, който в един неочакван за съселяните му момент трябва да се осъществи. И ето настава фантасмагорията! Владо иска от своите приятели да го погребат на едно определено място, знае, че там е скалисто, но държи дори и мъртъв с поглед да гали кръчмата и родната стряха.
Тук всички приказливи баби са имали любовен роман с даскала на селото, който ги е омайвал с поезията на Шандьор Петьофи. Това село е особено, защото е обитавано от хора на науката и изкуството. Селото си има своя успешен писател (Валентин Ганев), има си Боян (Никола Додов), който реставрира стари къщи, има си не един, а цели двама Мунчовци, като по-големият си търси момичка, за да не е самичък – удивителен Димитър Коцев – Шошо. В селото живее и Василка (Ангелина Славова) - тя прави чудни сокове от домати, прилежно съхранени за зимата. Селото си има кмет (Иван Савов) и секретарка на кмета (Бистра Кечеджиева-Кунчева), които посрещат деня с вдъхновени танци и преброяване на пушещите коминчета. Щом коминът пуши-нищо лошо няма да се случи!
Съседите на Владо гледат своя приятел на видео запис, той им разказва за себе си, за света около него, понякога в кадъра се появява и друг чешит като него, с който двамината играят на специален шах. Когато парньорът на Владо по шах (Христо Бойчев) открива мъртвият Владо всички са тъжни, но приемат загубата му с усмивка, с онази същата усмивка, която е заседнала върху устните на Владо, положен в ковчег. Оказва се, че Владо има дъщери близначки, появили се на бял свят също при странни обстоятелства. Ако трябва да се обобщи мястото, обитавано от Владо и другарите му по съдба е особено,тук хората са особени, защото всичко, което е живо в селото, другаде отдавна се е превърнало в носталгичен спомен по младостта.
„Живи комини“ си има и кулминация-летяща гумена секс булка, вероятно артикул от Китай, която като онази риба на Кустурица от „Аризонска мечта“ е красив блян, но мечтите по-често се случват, докато сънуваме.
Черно-бели и цветни кадри (оператори са Кирил Проданов и Делян Георгиев) се вплитат в забавен калейдоскоп, в който персонажите сякаш са напуснали за минута действие от пиеса на Радичков или разказ на Чудомир.
Село Ковачевица е мястото, където се снима филмът „Живи комини“. Някои дори наричат вълшебното кътче – българският Холивуд. В основата на сценария, Радослав Спасов включва действително съществуващи личности, за които режисьорът си спомня с умиление, с идеята чрез тях да разкаже за едно време, в което е имало ценности, морал, истински взаимоотношения, истинско приятелство и силна любов.
Вероятно искреността, с която режисьорът тръгва към тази история е неподправена, действителна, защото филмът „Живи комини“ притежава очарование, излъчва неповторима виталност, дори и в някои свои по-бъбриви сюжетни линии, режисьорът е постигнал присъщата единствено на децата чистота и светлина. Първата прожекция на „Живи комини“ в рамките на „Златна роза“ 2018 потвърди, че публиката има нужда от подобно творческо усилие и копнеж. Зрителите се радваха, ръкопляскаха на силни актьорски интерпретации.
Ние сме живи комини! Когато всеки от нас променя за добро или пък в обратна посока света около себе си, светът също като нас преоткрива смисъла на своето битие. Докато има промяна, докато нещо се случва около нас и в нас, животът е гарантирана реалност. Всеки ден е безценен дар-затова да празнуваме, да празнуваме, че сме живи!