Любовта е ... НЕПОДЧИНЕНИЕ

Носителят на "Оскар" 2018 за „Една фантастична жена“ показа за първи път „Неподчинение“ на фестивала в Торонто и CineLibri!

„Неподчинение“ е първата англоезична филмова изява на чилиеца Себастиян Лелио. „Неподчинение“ е екранизация на дебютния роман на Наоми Алдърман, издаден през 2006 г. Тепърва Лелио ще изненада феновете си с римейка си на „Глория“, в новата английска версия на латиноамериканския му филм от 2013 г. централната роля се пада на Джулиън Мур. 

kinoto.bg

Носителят на "Оскар" 2018 за „Една фантастична жена“ показа за първи път „Неподчинение“ на фестивала в Торонто миналата есен. 44- годишният режисьор отново изследва забранената любов или по-точно изследва аутсайдерите в любовта, доколкото консуматорите й извън сферата на хетеросексуалността могат да се определят като общност, подложена на забрана. Оказва се, че има забрани, ако си част от общество, силно повлияно и обвързано с обичаите и ритуалите на религиозното самоопределяне. Там, където думата на религиозния водач – равинът е закон, любовта е форма на почит, но не и на желание, любовта е навик, но не и катарзис.
Преди много години Ронит Крушка (Рейчъл Уайз) не се подчинява на строгия режим на ортодоксалната еврейска общност от Северен Лондон и напуска семейството си. Тя заминава за Америка - в Ню Йорк става фотограф. Известието за смъртта на баща й – Равин Крушка я принуждава да се завърне, но с отегчение разбира, че баща й завещава дома им на еврейската синагога. Подслонена от приятелите Довид (Алесандро Нивола) и съпругата му Ести (Рейчъл Макадамс), Ронит става жертва на странни чувства от миналото към..
Актрисата Рейчъл Уайз е причина филмът да се появи на бял свят. Тя е един от продуцентите му, след като прочита романа, решава, че трябва на всяка цена да закупи правата за екранизация. Търсенето на финанси и екип й сложен три годишен процес.

С.Лелио

Лелио продължава да снима с характерната си чувствителност, да създава вълнуващи конфликти, в които мнозинството обругава, хули и назидателно сочи с пръст поведение, отклонило се от традиционността. Ести и Ронит са изпитвали чувства в младостта. Ести винаги е била привличана от жени, докато Ронит е имала единствено връзка с Ести. Довид е опит да се изтрият следите на спомена за силната зависимост от човека, към когото изпитваш чувства. Ронит напуска мястото, Ести се разболява и решава да намери заместител-тя се омъжва и се превръща в послушна съпруга. Ронит е бунтарката, която се прибира у дома, но без да се съобразява с правилата на общността. Не носи перука, както правят другите жени, не се облича старомодно, пуши по улиците, държи се свободно и нищо не подсказва, че съжалява, че не си е общувала с баща си. Макар и интересен и привлекателен заради забранения плод и секс между Ести и Ронит, филмът на Лелио не надскача рамките на обикновената мелодрама. Дори смелата любовта линия не съумява да се справи с някои баналности и щампи. Диалог от рода на „знаеш, че те обичам, но не можем да сме заедно“ бързо ни уморява, а възклицанието „моля те, не заминавай“, въпреки сериозната ситуация предизвиква смях.
Безспорно Рейчъл Уайз играе дълбоко, с нюанси, както само тя умее и съпоставяйки изпълнението й с това на Макадамс, ще констатираме, че макар старанието на Макадамс, то Уайз е наистина по-добрата, по-убедителната, по-силната актриса.
Ести прави по предписания в петък любов с Довид, преподава в девическо училище, носи перука, облича се в черно, с дълги и скучни рокли. В света на строги правила няма място за личен избор. Музикалният отговор на избора, на идеята за любовта е една композиция, която звучи като акцент в средата на филма, „Неподчинение“ завършва отново с нея „Любовна песен“ на The Cure. Дори между Ести и Ровит има един възвишен миг на единение след като по радиото звучи композицията, а рефренът й обобщава тяхната съдба:
Whenever I`m alone with you
You make me feel like I am home again
Whenever I`m alone with you
You make me feel like I am whole again.
Ести и Ровит се усмихват, тихо си тананикат и сякаш забравят за миг света на забраните, свещените книги и суровия поглед на Довид. А след това Ровит напуска от бащения дом, последвана от Ести –целувки съживяват неизживяната страст. Възбудата намира отговор в една хотелска стая, където двете жени говорят с телата си, с въздишки, с любов. Тази хотелска стая съхранява във всеки свой ъгъл любовния ритуал на неподчинението им.
По-късно Ести ще поиска свободата си от Довид, макар и трудно той е готов да я дари с нея, но след като разбира, че Ести е бременна, Довид все по-силно се вкопчва в съпругата си.
Лелио иска да събори стария свят и върху основите му да се съгради свят, в който всеки ще се чувства добре в кожата си, с тялото си, това обаче е свят- утопия. Но въпреки някои слабости в „Неподчинение“ за пореден път Лелио убедително доказва, че единственият глас, който има значение за нас е гласът на сърцето.
Неподчинение може да гледате в рамките на фестивала Cinelibri