Мария Магдалена“- царството небесно не може да се купи и продаде
Мария Магдалена“- царството небесно не може да се купи и продаде
Елица МатееваЦарството небесно не може да се купи и продаде, възкликва Исус във филма на австралиеца Гарт Дейвис „Мария Магдалена“, който ще бъде показан на Кинамания 2018. „Мария Магдалена“ може би няма да предизвика онзи възторг и зрителско любопитство както бе с една от най-коментираните творби от последните десет- петнадесет години, посветени на Спасителя „Страсти Христови“ на Мел Гибсън. Но втората пълнометражна творба на 44 годишния Гарт Дейвис след награждавания му дебют „Лъв“ (2016) развива с усет специфично наблюдение върху битието на Мария Магдалена. Някои биха определели изграждането на образа й като феминистична авантюра, но нека да сме честни: и в миналото, и в настоящето позицията на жената в света на силните мъже трудно може да се категоризира като светла, сигурна или пък равна на околния пейзаж.
В „Последното изкушение на Христос“ на Мартин Скорсезе, Мария Магдалена се появи на екрана благодарение на актрисата Елизабет Хърши. При Мел Гибсън Мария Магдалена бе Моника Белучи, в телевизионния филм „Разследване“ Орнела Мути изигра жената, която посреща Възкресението на своя учител. Френската актриса Жулиет Бинош също е влизала под кожата на Мария Магдалена във филма на Абел Ферарара „Мария“. През 2018 г. Руни Мара е актрисата, която трябва да бъде обявената през 591 г. от Папа Григорий Велики за блудница. Руни Мара винаги е излъчвала нещо тайнствено, достатъчно е само да се концентрирате върху погледа й, за да се усети силата на мистериозната й енергия.
Православната традиция в сравнение с католическата не категоризира Мария Магдалена като безименна евангелска грешница, а я почита като равностоен персонаж-мироносец, който заедно с другите ученици на Исус разпространява вестта за настъпването на Царството небесно на Земята.
„Лъв“ бе екранизация на мемоарите на Сару Брайърли „Дългият път към дома“, която донесе на своите автори 6 номинации за Оскар, грандиозни приходи от киносалоните на Австралия, презареждане на кариерата на Дев Пател, която след „ Беднякът милионер“ (2008) се очакваше да се развие във възходяща посока, но уви. Руни Мара пък изпълняваше ролята на любимата- грижовната половинка, осигуряваща спокойствието и обичта, от които Сару имаше нужда в търсене на истината за корените му в Индия. С „Лъв“ австралиецът Гарт Дейвис се превърна в интересен и многообещаващ режисьор.
През 1850 г. в Гърция и в Египет се откриват ръкописи, наречени „Евангелие на Мария“. След век те са публикувани и от съдържанието им става ясно, че Мария е най-прилежната и вярна последователка на Исус. Тя единствена от апостолите е свидетел на разпъването на Исус и е единственият ученик, разговарял с възкръсналия Исус. Филмът „Мария Магдалена“ не е каноническа версия на библейската история, а визуален разказ, изпълнен с човеколюбие.
Според художествената интерпретация на режисьора апостолите Петър и Андрей са афроамериканци. Британските актьори, които изпълняват ролите им Чиветел Еджиофор като Петър и Чарлс Бабалола като Андрей са много добра находка, особено Чиветел Еджиофор, който изиграва тотално ревнив ученик и последовател на Исус. След едно пътуване с Мария в Самара, където откриват опожарено село и умиращи хора, Петър разбира, защо Исус се доверява на Мария. Тя не бяга от болката и раните на умиращите, утешава ги, опитва се бъде мост към другия свят, като предлага покой на страдащите. Петър е този, който иска да си тръгне от смъртта в Самара и като че ли най-после осъзнава смисъла на думите: „защото милостта му е вечна.“
Таар Раим се справя успешно с ролята на Юда. „Мария Магдалена“ предлага различна версия за решението на Юда да предаде Исус- Юда е баща на починало момиченце и вярва, че Исус ще го свърже завинаги с детето. Той е с Учителят заради настъпването на онзи миг, в който небето ще се отвори и слее със земната шир. Разочарован от невъзможността да бъде с детето си, Юда се разделя с приятелите си – не се обесва според обичайната трактовка – зрителят попада на тих кадър и едно тяло, което виси пред прага на дома.
В апокрифната литература за Мария се казва, че тя е била дразнител за учениците на Исус. Обстоятелството,че Исус й позволява да осъществява по подобие на останалите мъже ритуала на кръщение с вода, че се превръща в предпочитана компания за общуване с Учителя предизвиква ревност и гняв в сърцата на другите. Те не възприемат Мария насериозно, присъствието на жена в мъжките дела предизвиква съпротива. Но истината е, че именно верните му ученици(мъжете) изоставят Спасителя, а Мария единствена присъства на смъртта му по време на разпятието. Съвсем логично е тогава, той да й се яви възкраснал.
Мария се крие под воалите на своето бедно облекло, така и Руни Мара семпло, но изключително изразително вае образа на Мария. Христос на Хоакин Феникс е интересен като излъчване, особено в сцената при възкресението на Лазар. Учителят ляга до тялото на мъртвеца, поставя ръката си до сърцето му. В едър план профилите на Лазар и Исус в статичност задават напрегнато очакване. Една сълза гали лицето на Исус. Чудото се случва! Акцентите и изборът на режисьора при създаването на историята са в посока да ни покажат обикновеното, човешкото лице на персонажите, а не да се набляга на святостта. Всеки от тях е човешко същество със страхове, с негативни емоции-за да се достигне до истината всеки трябва първо да приеме зърното в себе си, да тръгне от промяната в личния свят.
В „Мария Магдалена“ липсват специални ефекти, всичко се гради на дълги планове, бавен ритъм, игра със светлината и натурата. Зрителят е свидетел на преображението на обикновения човек, то настъпва само след като постигнеш любовта към себе си и ближните си. С любов, а не с война се случват промените. Мария прониква отвъд думите на Исус, че борбата с Римската империя не е борба на физическото начало, тя не е политическа, а вътрешна, духовна. С една крачка е пред останалите последователи.
За „Мария Магдалена“ Йохан Йохансон пише прекрасна оригинална музика в сътрудничество с Хилдур Гуднадотир. Уви за талантливия исландец Йохансон филмът се оказва едно от последните му приключения заедно с филмите на Панос Косматос „Манди“ и „Милостта“ на Джеймс Марш- през февруари 2018, жизненият му път приключи, оставяйки ни приказни композиции за кино. Йохансон музикално превърна „Мария Магдалена“ в интимно откровение, в което зрителят потъва в онази дълбока синева, в която героинята на Руни Мара се чувства свободна-във филма има няколко интересно заснети подводни сцени, които са като метафора за сливането с Бог.
Някои зрители ще се отнесат снизходително към този филм, но според мен след като обществото не прелиства всеки ден Библията, дали пък не е по-добре чрез киното да се събуди любопитството към важните истории за личностите, които променят света с присъствието си?
Много ми се иска чрез този филм да поразсъждаваме за киносалоните като храм. Безспорно „Киномания“ е едно от най-важните събития в края на всяка календарна година, защото родният зрител може да открие своята съкровена кино среща-откровение. В София „Киномания“ се чувства у дома си. Какво е положението в другите извънстолични салони, където се разпространява част от програмата на „Киномания“?
Винаги пиша за кино през хоризонта на събитията в родния ми град-морската столица на България, която отдавна се сбогува с този мит. „Киномания“ гостува във Фестивален и конгресен център-Варна. През годините варненските домакини определят начина, по който да си сътрудничат с локалните медии за събитието. Тенденцията е да се изпрати до медиите списък на филмите, прессрещи не се правят- няма тесен експерт в екипа на домакините, който да познава кино ситуацията, но и ако имаше подобен, основният предмет на дейност на местния храм се състои главно в продажбата на билети – колкото повече-толкова по-добре за всеки. Отдавна си задавам въпроса, ако в столицата си медиен партньор на събититието, дали пък Фестивален и конгресен център-Варна се отнасят с тази категория труженици по същия начин както в столицата? Докато пиша тези размисли, с колеги журналисти от Варна се питаме, дали ще има акредитация за „Киномания“ 2018 от Фестивален и конгресен център? Вероятно ръководството на храма трябва да гледа „Мария Магдалена“ и да проумее , че „Царството небесно не може да се купи и продаде!“ Изкуството е отвъд бита ни, то стои над нас, ние сме временни посетители тук и винаги трябва да мислим за това, което ни предстои. Билетчетата, приходите, критиките, гневът … всичко е временно, а храмовете трябва да са чисти, за да е светло в душата на зрителя.
- Ден преди началото на КИНОМАНИЯ във Варна, представители на варненските медии, които имат авторски рубрики бяха акредитирани след консултация на локалния домакин с НДК. Най-после трудът ми бе забелязан, за което мога само да се радвам
