„Киноюбилей“ с актьора Тони Сервило и „Изумителният“

„Киноюбилей“ с актьора Тони Сервило и „Изумителният“

Верни на традицията да се събужда зрителският усет към стойностното кино, отдел „Изкуство“ при Регионална библиотека „ Пенчо Славейков“ – Варна заедно с модератора на събитията Елица Матеева са подготвили среща с майсторството на актьора Тони Сервило. На 5 януари от 10.00 ч. в рубриката „Киноюбилей“ ще се представи биографията на италианския актьор Тони Сервило по повод 60 годишнината му и ще се прожектира филма „Изумителният“ на режисьора Паоло Сорентино.

Марко Антонио Сервило е италиански актьор и театрален режисьор, роден на 25-ти януари 1959 г. в Неапол.В  младостта  си Тони Сервило се увлича от драматичното изкуство. През 1977 г. той основава училище за драматично изкуство в град Касерта, където се премества от родния си Афрагола. Там поставя редица спектакли. През 1987 г. става един от основателите на Teatri Uniti и продължава да работи като актьор и режисьор. От началото на 90-те години Сервило започва да се снима в киното, но извън Италия е малко известен. Международна слава му носят : "Изумителният" ( « Il divo: La spettacolare vita di Giulio Andreotti»), "Гомора" («Gomorra») и "Момичето от езерото" (« La ragazza del lago").От края на 90-те Сервило успешно работи и като режисьор на оперни постановки. През 1999 г. той поставя операта La cosa rara в La Fenice във Венеция, Сватбата на Фигаро във Венеция, Борис Годунов и Ariadne auf Naxos в театър "Сан Карлос" в Лисабон, Il marito disperato и Fidelio в Неапол.Сервило е носител на три италиански национални награди "Давид ди Донатело", европейската филмова награда (European Film Awards), италианския "Златен глобус", Купата на Пазинети за най-добър актьор ,специала диплома от филмовия фестивал във Венеция и други престижни награди в областта на киното.Като актьор е работил с режисьорите Меме Перлини, Марио Мартоне, Лео Де Берардинис и Елио Де Капитани.Тони Сервило е самоук, той няма професионално актьорско или режисьорско образование.Филмът "Великата красота" на Сорентино получи "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм, не само за режисурата на Паоло Сорентино, майсторската операторска работа и брилянтната игра на Тони Сервило (както и безупречните му костюми), но също така и за изключителните диалози и отделни фрази, които точно представят духа на времето.

„Обвиняват ме за всичко, което се е случило с Италия от Пуническите войни насам“, възклива Андреоти във филма на Сорентино „Изумителният“, а магьосникът – актьор Тони Сервило до такава степен се е слял с този старец-гърбушко, с прилепнали уши, че веднага в съзнанието ни се появява Клаус Кински от „Носферату“ на Вернер Херцог. Зрителят е свидетел на процеса на века, в който Андреоти и главен герой-заради обвиненията за топлите му отношения с мафията и заради участието му в множеството убийства на конкуренти и неудобни за кариерата му на политик свидетели. Когато Андреоти разбира, че Сорентино започва да снима филм за живота му, възкликва: „можеше поне да отложи снимките за след смъртта ми…“

„Изумителният“ (2008) показва онази интересна част от всяка съдба на политическия лидер: пропадането. Андреоти винаги ще съжалява,че не е успял да спаси от „Червените бригади“ Алдо Моро, дори във филма прави невероятен облог с Господ: ако Моро остане жив, той – Андреоти ще се откаже от любимия си десерт сладолед. Дали Андреоти наистина е обичал сладолед, няма значение, оригинален е обаче погледът на режисьора, защото Сорентино именно в този филм подсказва, че следващият герой, който ще бъде омагьосан от камера, цвят и форми е именно Берлускони – според специалният речник на термините от съвременната история на Италия в началото на филма. В речника е упоменато, че Берлускони по подобие на хората около кръга на Андреоти е част от антикомунистическата масонска ложа „П2“ (пропаганда 2) с основна цел: установяване на диктароски режим в Италия.

В началото на 90-те лидерът на християндемократическата партия Джулио Андреоти за седми път е избран за премиер. Този изключителен професионалист в политиката е наричан от електората с различни имена: Божественият Юлий, Първата буква от азбуката, Лисицата, Молох, Гърбушкото, Черният Папа, Саламандър, Човек на тъмнината, Велзевул. Всяка неделя по стар обичай Андреоти посреща  съсипаните от живота италианци, за да им вдъхне кураж – на някои в по-тежко положение освен пакетите с кафе, храна, играчки за децата… мушва в ръката и пари, за да се справят с битието. Андреоти постоянно страда от мигрена, а в случаи на невротичен пристъп и паника обикаля коридорите и стаите на дома си.

За първи път Андреоти е избран да бъде член на парламента през 1946 г. и почти 50 години като вещ кукловод  си играе с Италия. „Изумителният“ прилича на криминален трилър, но в същността си е рок енд рол комедия, в която жестокото е смешно и обратно. В типичния за Сорентино сатиричен стил можем да определим „Изумителният“ като католическа меса, аранжирана с пищен коктейл, на който освен партийни плъхчета има и красиви проститутки. В чудатостта на дивния вътрешен свят на Андреоти и компания се открива зародишът на Сорентино като модерен хореограф на кадъра. „Изумителният“ предвещава последните три прекрасни творби на Сорентино „Великата красота“, „Младост“ и „Те“. Режисьорът досущ като Пина Бауш играе с езика на движението в кадрите. При Сорентино киното е колорит, визуално разпределение на телата в дълбочината на кадъра. Сорентино наистина владее движенчески цвета и плътта. Разгадал е и същността на политическия лидер – Андреоти е аскет, невротик, компенсиращ комплексите си с интелектуалното си акробатство. Другата крайност е Берлускони – той е бохем, с размах на харизматичността си, саможив почитател на красивите жени, домашния сладолед, добрата храна и  местните канцонети. Андреоти е прилеп, който обича да се разхожда нощем по безлюдните улици на Рим под зоркия поглед на личната си охрана, а Берлускони е неговата противоположност.

Властта е болест, от която човек няма желание да се излекува, казва Андреоти и наистина, когато властта е търсена и предпочитана форма за себереализация, тя се трансформира в заразно зло.

Апелативният съд в Перуджа осъжда бившия италиански премиер и пожизнен сенатор Джулио Андреоти на 24 г. затвор,. Андреоти е признат за виновен в съучастие за убийството през 1979 г. на журналиста Мино Пекорели, разследващ престъпленията на мафията.

Делото срещу Андреоти, който 7 пъти е министър-председател на Италия, е заведено в средата на 90-те г. от съда в Перуджа. През септември 1999 г. той получава оправдателна присъда, но обвинението я обжалва. Андреоти не влиза в затвора, защото е вече над 80 г., като пожизнен сенатор се ползва с имунитет. Андреоти умира на 6 май 2013 г. на 94 г., италианците си шушукат, че от Гърбушкото дори Смъртта се страхува, щом така дълго отказва да си го прибере.

Сорентино направи дълбока, но и нагла визуална версия за Андреоти. Засне филм с мярка, без да интимничи с комерсиалността като същевременно създаде многопластов и оригинален образ, който ни пленява с  поразителния си мащаб.