„Красиво момче“ – бащи и синове в безусловна любов
Откривам филмите, които ще ме развълнуват случайно. Ако в плаката има нещо, което грабва вниманието ми, то започвам да издирвам филма с риск да завържа минимум два-три троянски коня за компютъра си. Тази страст да гледам е като зависимост, но поне е безопасна.
kinoto.bg 7 jan, 2019
„Красимо момче“ е филм за болезнените състояния в живота и за пристрастеността към дрогата. Заглавието на филма идва от думите на една песен на Джон Ленън, която Дейвид (великолепно изпълнение на Стив Карел) пее на своя син Ник (Тимъти Шаламе). „Красиво момче“ е филм по действителен случай с литературна предистория. Белгийският режисьор Феликс ван Хруниген е направил сценарий за филма по две книги, с автори Дейвид Шеф и Ник Шеф. Първата е книгата на родител, чийто син е зависим, а втората разкрива фрагментарно света на „красивото момче“ според кризите на зависимостта и опитите да се превъзмогне, да се надскочи последната.
„Красиво момче“ е първият англоезичен филм на Феликс ван Груниген, чийто „Краят на омагьосания кръг“ с вещината на хирург ни въвлече в трагедията на семейство, което трябва да се бори за живота на своето неизлечимо болно момиченце. През 2014 г. „Краят на омагьосания кръг“ и „Великата красота“ на Сорентино бяха най-интересните европейски претенденти за чуждоезичен Оскар и независимо, че „Великата красота“ спечели съревнованието, то „Краят на омагьосания кръг“ си остава едно от най-разтърсващите фламандски кинематографични постижения.
През 90-те години един журналист, живеещ близо до Сан Франциско, Калифорния, открива, че синът му е пристрастен към метамфетамини. Лекарството, което може да се инхалира, погълне, пуши или инжектира, е толкова пристрастяващо, колкото и разрушително. „Това е...“, пише журналистът Дейвид Шеф, „уникално, ужасяващо нещо“.
През 2008 г. Дейвид - вече известен фрийлансър за някои от най-големите американски национални вестници и списания, включително The New York Times и Wired, както и автор на последното интервю с Джон Ленън и публикува „Красиво момче-пътешествието на един баща в метадоновата зависимост на своя син“. Холивуд закупува правата на книгата и от фирмата „Plan B“ се свързват с Феликс, за да му предложат да заснеме своя първи англоезичен филм.
Семейството на Ник се запознава с Феликс и след като гледат „Краят на омагьосания кръг“ имат пълно доверие на режисьора, че той няма да превърне тяхната история в сантиментална, комерсиална патетична шарада. Предизвикателствата пред режисьора са повече от едно, защото чрез сценария си, той прави адаптации на две гледни точки от два литературни източника.
“Адаптирането на книга усложнява всеки филмов процес, защото винаги има куп сцени, които наистина обичате, а не можете да използвате. С две книги проблемът се удвоява.Обаче това е супер обстоятелство, защото прави превръщането на тези истории във филм в уникално приключение. Осъзнах, че ние разказваме за баща, който се опитва да спаси сина си, а формата, която използвахме бе твърде неочаквана за нас. На всичко отгоре, ако можете да включите гледната точка на човека, който преминава през зависимостта, и да го разкажете отвътре и като влизате главата му, попадате в сложността от дилеми, в цикъла от срам, който ви дърпа по-дълбоко, или ако сте били трезви за дълго вие се борите, защото изкушението винаги се крие зад ъгъла – изключителна е борбата, повярвайте ми и от това трябва да се направи филм, мисля, че успешно си усложних живота.“ – споделя Феликс ван Груниген.
„Красиво момче“ е поетична, деликатно и дълбоко емоционална история за безусловната любов между малките и големите, когато животът се осъзнава като единственият смисъл и събитие. На финала на филма се изписва статистиката, че предозирането с наркотици е основна причина за смъртността на хората на възраст до 50 години в Америка. Тъжна статистика, защото използването на наркотици е наш съзнателен избор. Борбата с тази зависимост също е предмет на лични намерения.
„Идвам заради моя син. Гледам го и се чудя, кой е той?“ – така започва „Красиво момче“ – от момента, в който Дейвид Шеф търси консултация с изтъкнат специалист по зависимостите, след като Ник е изпробвал различни опции, да бъде трезвен. Следва ретроспекция и връщане в миналото, за да може зрителят да подреди пъзела. Семейството на Ник, въпреки развод и поява на нови деца е пример за баланс, хармония и обич. Дейвид запазва респекта и доброто си отношение към бившата съпруга, двамата общуват прекрасно. Ник живее с Дейвид и новата му съпруга, приет е в 6 колежа, има страхотно бъдеще като художник и създател на интересна словесност. И изведнъж посяга към хапчетата, които предлагат илюзорна сигурност, след това към хероина, а постепенно се пристрастява към метафетамините. Защо, кое го тласка? Понякога в живота се случва всичко така - без да искаме, без причина, без намесата на логиката.
Във филма присъства и фрагмент от поезията на Чарлс Буковски, който по време на финалните надписи сякаш дописва историята на Дейвид и Ник. Стихотворението от Буковски „Let It Enfold You“ е коментар върху разкъсания свят, в който сме натикани по собствено желание, свят в който нещата губят ясни очертания, свят, който живеем на ръка разстояние, без да се познаваме, гледаме се, но обитаваме различни планети, свят на фалш и липси.
Струва ми се, че щях да подмина с лекота „Красиво момче“, ако не беше страхотният актьорски дует между Стив Карел и Тимоти Шаламе. Вероятно за почитателите на комедията е изненадващо присъствието на Стив Карел, но повярвайте ми, ако аз давах награди за изпълнението му, със сигурност щях да му подаря един Златен Глобус или Оскар. За Тимоти е ясно, всички, които сме обсебени от изпълнението му в „Призови ме с твоето име“, продължаваме да го следим неотлъчно в настоящите му проекти - невероятният му чар и ангелско озарение, винаги приковават вниманието на зрителя. За ролята на Ник, Тимоти нарочно отслабва с цели 15 килограма. След като Феликс гледа „Ловец на лисици“ със Стив Карел е напълно убеден, че това ще бъде неговият Дейвид.
Другото основно качество на филма е великолепният саундтрак - подбрани са страхотни изпълнения на Дейвид Бауи, Нирвана, Афекс Туин, Амон Тобин, Пан Соник, Масив Атак, Тим Бъкли, Ленън и пр., едно съчетание между различни творчески генерации и традиции. „Песните бяха вдъхновени от изходния материал и може би са били част от това, което ме привлече на първо място. И Дейвид, и Ник имат много еклектичен вкус и много често споменават музиката в мемоарите си. Тъй като Дейвид е интервюирал музиканти в работата си като журналист, Ник е израснал с осъзнаване на това, което звучи от радиото и развива интересен вкус. Тази тема органично стана част от сценария - виждате ги да говорят за музика, виждате плакатите, които са в стаята на Ник, дори в диалога има момент, в който родител и дете пеят песен на Nirvana - винаги съм знаел, че искам да използвам музика, която да е като капките кръв, които се стичат от онази игла на опасното изкушение.“ – казва режисьорът.
„Животът е това, което се случва с вас, докато сте зает с други планове“ – пишеше Джон Ленън и ние като родители, които имаме планове за нашите деца, често попадаме под ударите на Съдбата-плановете се сгромолясват, когато загубим контрол. Обичаме да мислим, че имаме контрол. Но животът е по-странен и по- по-голям от нас и трябва да се справим с неочакваното. Трябва да приемем, че животът не е черен и бял, а и с нюанси. Затова искаме или не, по-добре е да прегърнем живота и да го заобичаме такъв, какъвто е. През 2000 г. Излезе „Реквием за една мечта“ на режисьора Дарън Аронофски – филм, който винаги ме държи в немощ, когато говорим за наркозависимост, ето че днес Феликс ван Груниген ни кани в другия филм - за безусловната любов между бащи и синове, когато децата объркат мечтата с реквием...
„Красиво момче“ е номиниран за Златен глобус 2019 – за изпълнението (поддържаща роля) на Тимоти Шаламе, филмът е носител на пет международни отличия от: Аспен Филмфест (Колорадо), от Международния фестивал в Чикаго, носител е на две награди от Hollywood Film Awards, от Асоциацията на филмовите критици в Сан Диего. „Красиво момче“ е номиниран със седемнадесет награди от различни престижни форуми.
