5 и ½ скандинавски визии за култура - 2019
Вече пета година съществува бутиковият формат,
посветен на скандинавското кино. Инициаторът на събитието продължава упорито да търси
истинските партньори и потенциалните меценати, за да балансира добрата програма
с външни участници. Уви, градът и хората му не проявяват любопитство към този
род проблеми. Варненската публика е като разглезено дете, което предпочита
шоколадови вафли пред богат на витамини плод. Зрителите искат, но забравят, че
всяка осъществена идея е вид усилие, за което се плаща висока цена. Моята цена
е материалното благополучие, но пък вярвам, че все още има смисъл, защото
общуването с адекватната публика е истинско обогатяване.
Филмите на
Ларс фон Триер са тръбата на Ерихон, с
която един мечтател, превърнал се в ироничен циник, успя да преодолее
крепостите на ума, за да ни въведе с трясък в хаоса от емоции, разкъсващи
наследниците на Адам и Ева.
Реших да се гмурнем в суровия свят на Ларс
фон Триер, провокирана от текст, който трябваше да напиша за едно списание.
Докато гледах отново филмите на датския
режисьор, имах чувството, че чук ме е ударил по главата. Тогава си казах, „нищо
не трябва да се спестява на зрителите“, иначе съзнанието им ще е в перманентен сън.
С Ларс сме родени през април, изданието на този малък, но ангажиран с важни
послания формат – също. Тогава нека заедно да видим най-доброто от филмите на щурия
датчанин!
И ако някой яде пуканки в салона, или пък,
ако телефонът му звъни, то нека крикът, чукът , лопатата „проговорят“ в тъмното!
Елица
Матеева – артистичен директор на „5 и 1|2 скандинавски визии за култура”
30 март,
10:00
Отдел
„Изкуство“ – РБ „Пенчо Славейков“
СКЪПА УЕНДИ
2005, 105 мин.
Място на
действието е причудливо стилизиран традиционен миньорски град. Дик е самотно
момче, за което се грижи домашната прислужница - афроамериканката Кларабел. Дик
се влюбва в пистолет и го кръщава Уенди. Присъединява се към тайно общество,
наречено Дендитата, в което членовете носят смешни шапки, стрелят по мишени и
гледат филми за раните, нанесени от куршумите върху човешката плът. Когато
местният шериф Кръгсби поверява на Дик внука на Кларабел – Себастиан, бандата
се разпада по неочакван начин.
Награди: Москва - Сребърен Св. Георгий за режисура -
2005.
Режисьор:
Томас Винтерберг
Сценарист:
Ларс фон Триер
В ролите:
Дансо Гордън, Бил Пулман, Нелсън Новела, Джейми Бел, Майкъл Ангарано, Крис
Оуен, Томас Бо Ларсен.
31 март,
18:00
АНТИХРИСТ
КНИЖАРНИЦА
„ПАРАГРАФ“ 22
2009, 108
мин.
Антихрист“
(2009) е първият филм от неформално депресивната трилогия на Триер. Можем да
определим този филм, а и събратята му от трилогията като арт-хорор, в който
вместо обичайните средства за плашене се използват други, предизвикщи същия
спектър на емоции, характерен за хорор -филмите. Ларс фон Триер посвещава
„Антихрист“ на Андрей Тарковски. Дуетът Шарлот Генсбур и Уилям Дефо изиграват
едни от най-трудните си роли, но пък са така съвършени в тях, че спокойно могат
да влязат в учебниците по актьорско майсторство. След смъртта на своето дете,
Той и Тя се опитват да съберат счупените парчета, да намерят път към себе си.
Съпрузите се превръщат в чудовища. Нито Той, нито Тя са Антихристите,
истинският Антихрист е съвременната душа, защото се самоизяжда от покварата и
липсата на светлина в екзистенциалния й тунел.
Режисьор:
Ларс фон Триер
Сценарист:
Ларс фон Триер
В ролите:
Шарлот Генсбур, Уилям Дефо, Сторм Ачече Салстрьом
Награди: Кан
- за най-добра
киноактриса - 2009, Bodil - за най-добър датски филм, за най-добра кино актриса и за
най-добър кино актьор - 2009. Европейска филмова награда за
операторско майсторство - 2009 и др.
Записване за
прожекцията - на ФБ страницата на изданието. Ограничен брой на места!!!
1 април, 18:00
ЕВРОПА
TEREZA ART GALLERY
1991, 114 мин.
„Европа“
(1991) е психоза! „Европа“ започва с релси и навлизане в тунел на предизвестена
смърт. Един глас бавно, но с хладнокръвна убедителност диктува стъпките на
Леополд Кеслер. „На десет“ Леополд и публиката се озовават в Германия през 1945
г., а след още няколко преброявания Леополд Кеслер ще премине през любов,
омраза, предателство, лични терзания и ще умре, въпреки че достойно се бори за
живота си. Зловеща е тази следвоенна Европа на Ларс фон Триер, тук победителите
са агресори, а победените са марионетки, които участват в спектакъла
„оцеляване“. Диагнозата е ясна: “Вие искате да се събудите и да се освободите
от образа на Европа, но това е невъзможно!“ Европа не може да избяга от фалша
на печалния си образ.
Режисьор:
Ларс фон Триер
Сценарист: Ларс
фон Триер и Нилс Вьорсел
В ролите:
Жан – Марк Бар, Барбара Зукова, Удо Киер, Ларс фон Триер и др.
Награди:
специална награда на журито в Кан -1991, Най-добър режисьор – Гент 1991, Голямата награда Ситджес – Каталуния
-1991. Най-добър филм и оператор - Стокхолм - 1991. „Бронзов кон”, Bodil за най-добър датски филм, Робърт –
за монтаж, визуални ефекти, за операторско майсторство, саунд - 1992.
2 април, 18:00
ПОРЕЙКИ
ВЪЛНИТЕ
TEREZA ART
GALLERY
1996, 159
мин.
Триер много
добре е познавал творчеството на датчанина Карл Теодор Драйер, а един от
любимите му филми е „Страстите на Жана д’Арк“ (1928). „Порейки вълните“ поставя
началото на трибют, посветен на Орлеанската дева. Невероятното изпълнение на
Емили Уотсън като крехката Бес Маккнил готова на всичко в името на любовта и
изцелението на своя съпруг (Стелан Сгарсгард) предопределя и първата номинация
за Оскар във филмографията на Ларс фон Триер. Малката религиозна общност, която
редовно посещава местната църква не приема избора на Бес. За тях Ян и неговите
приятели са шумни пройдохи, които са греховен
свят. Но Бес обича своя Ян и го спасява, парализиран след трудова
злополука. Тя умира, жертвайки телесната си чистота, но с любовта си почти като
герой от „Пяната на дните“ успява да изцели Ян. Ян и приятелите му чуват
небесните камбани, които предвещават, че Бес е приета от Бог, въпреки
греховното й минало.
Режисьор:
Ларс фон Триер
Сценарист:
Ларс фон Триер
В ролите:
Емили Уотсън, Стелан Скарсгорд, Жан-Марк Бар, Удо Киер, Катрин Картлидж и др.
НАГРАДИ:
Европейска филмова награда за най-добър филм и актриса-1996, Сезар – за
най-добър чуждоезичен филм, Награда на филмовото критическо общество в Ню Йорк
за най-добър филм и актриса, Бодил за най-добра актриса и за най-добра
поддържаща актриса и за най-добър филм - 1997, Награда Робърт за най-добра
актриса и най-добра поддържаща актриса -1997 и др.
4 април, 18:00
ТАНЦЬОРКА В
МРАКА
TEREZA ART GALLERY
2000, 141
мин.
Селма
(Бьорк) от „Танцьорка в мрака“ обича мюзикълите, защото там всички са щастливи
и никой не умира. Но пък в музикалния „Танцьорка в мрака“ (2000) Селма умира,
защото нормалните я осъждат на смърт чрез обесване. Селма е виждала всичко, но
тя не отдава значение на сетивността, защото скоро ще загуби зрението си.
Спестява пари за операция на малкия си син. Съседът Бил посяга на най-свидното
- спестяванията й, за да спаси уютния си сламен свят от разпад. Тогава Селма е
принудена да се бори за своята последна надежда, но Бил умира, а тя е обвинена
за убийството му. Приятелката й Кати (Катрин Деньов) се опитва да ангажира
най-добрата адвокатска защита и да отмени изпълнението на смъртната й присъда,
но Селма избира живота на своя син. Въпреки наградите, взаимоотношенията между
Триер и Бьорк са откровено ужасни. Бьорк го обвинява в психически тормоз и
сексуално посегателство. С този скандал се поставя началото на веригата от
интересни обществени изяви, заради които имиджовото позициониране на Триер
страда от всеобщо порицание.
Режисьор:
Ларс фон Триер
Сценарист:
Ларс фон Триер
В ролите:
Бьорк, Катрин Деньов, Дейвид Морз и др.
НАГРАДИ:
Златен глобус за най-добра драматична актриса - 2001, Сезар - 2001 за най-добър
чуждоезичен филм. Сателит – 2001 за най-добър филм, най-добра актриса и най-добра поддържаща актриса. Bodil
– за най-добър датски
филм- 2001, Робърт - за най-добър филм, за най-добра актриса в поддържаща роля, за
най-добра режисура, операторско майсторство, грим и костюми – 2001.
Вход
свободен. Всеки, който иска може на място да направи дарение като по този начин
ще подпомогне организацията на следващото издание.
