Лошо момиче“ – трип хоп за изгубените нощни пеперуди
kinoto.bg 17 apr
„Един черен ангел тази вечер ще се сбогува с теб, ще ти каже, че те обича завинаги и ще взриви душата ти без бомба с часовников механизъм, без мелодрама, ще го направи с целувка за лека нощ, нежно вместо „сбогом“. Ще го направи с бавен и дълбок меланхоличен бийт, със семпли и шум, с женски вокал и чувство за обреченост, ще го направи както го правеха „Масив Атак“ през 1998 с албума си Mezzanine, от който ти слушаш „Ангел“, докато върви трейлърът на „Лошо момиче“. А „Лошо момиче“ е онзи филм, която може би си чакал да те шамароса цял живот или поне през времето, докато сте си крещeли у дома с бащите и майките, които са те вкарвали в своя амбициозен филм, а ти не си падаш по патетичните им жанрове и чуждия монтаж. Защото твоят филм е за лошите, за отчуждените, за онези, които влизат в тъмния тунел на нощта, за да се изгубят нарочно, докато успеят да намерят себе си отново. Някои успяват, но повечето се изгубват завинаги, защото животът не прощава.
 |
| кадър от "Лошо момиче" |
 |
| Мариан Вълев с Елица Матеева и нейните ученици |
„Лошо момиче“ – режисьорският дебют на Мариан Вълев е филм, позоваващ се на ноара, но плува смело без спасителен пояс в „екзотичността“ на родния криминален ъндърграунд. За да направиш подобен филм се изисква специфична наглост, граничеща до разтварянето на душата без предразсъдъци, защото Мариан е откровен и истински, толкова истински, та чак ти причинява болка. Неговото „Лошо момиче“ не може да ти спести тази болка, но ако си родител или искаш да бъдеш достоен приятел, достоен спаринг партньор на своето тийн отроче, задължително трябва да видиш „Лошо момиче“! И да говориш за филма след това-непременно! Не трябва думите да преминават през нас, сякаш са прозрачен шум.
Мариан Вълев има една любима история, която често споделя за това, че режисьорът Стенли Кубрик казвал така: ако успееш с няколко изречения да опишеш своя бъдещ филм върху самолетен билет, то ти си наясно със себе си и може би филмът ще ти се получи. Филмът на Мариан е за детето, което чувства вина, че не е оправдало амбициите на големите и търси спасение в света на хора, които се държат с него като семейство, но го тласкат към забранения плод на греха. Грехът е от всякакво естество-наркотици, проституция, изнудвания, рекет... След жестоко насилие, „лошото момиче“ се опитва да загърби миналото си, но за да започнеш отначало трябва да си простиш и да ти простят. Когато родителите ти отказват достъп до сърцето, не ти се доверяват, смятат те за провал, а човекът, който възприемаш за алтер его е полицай със синдром на Аспергер, животът се превръща в очаквано фиаско, но дали?
Както казваше Куката в „Под прикритие“: „Пътят не е хубав, но пейзажът е красив“, така и героинята на Любомира Башева попада в плен на красивите неонови светлини в стрйптийз клуба на Йоана Василева (Елена Телбис). Тази примамлива, захаросано-евтина красота е приятна, достъпна, мека, не се интересува от мнението на хората, защото всички прескачат закона, макар и да не си го признават публично. Всяко престъпление заслужава възмездие, така и героинята на дебютантката Любомира Башева предлага своя отговор за наказание на онези, които са предизвикали пропастта в живота й. В „Лошо момиче“ всеки е самотник, вълк - единак, но всеки неистово копнее да прегърне и да бъде обичан. Има няколко великолепни епизода, в които камерата на Антон Бакарски и прекрасно подбраните музикални композиции от саундтрака на филма се съчетават така хармонично, че започвам да си представям цялата история без диалози, в меланхолична безсловесност, във вика на дъжда. Понякога ми се струва, че лошото момиче е своеобразна версия на героите на Райън Гослинг от филмите на Николас Рефн „Драйв:Живот на скорост“ и „Само Бог може да прости“, защото на финала на тази нео ноар урбан приказка, потрошената нощна красавица в битка с личните си демони е като премазаният шофьор на Гослинг. И въпреки всичко „лошото момиче“ успява да намери пътеката, посоката.“ Елица Матеева
Мария Иванова и Преслава Николова, които изучават тайните на седмата муза в кино школа „Братя Люмиер“ при ЦПРЛ – Общински детски комплекс - Варна се запознаха с Мариан Вълев по време на прожекцията на филма в морската столица. След предпремиерата на „Лошо момиче“, учениците обсъждат филма заедно с техния ръководител (Елица Матеева).
Мария Иванова: „ Добре е, когато гледате този филм, да бъдете заедно със своите родители, защото родителите ще открият какво липсва в поведението им спрямо децата, а също и ние трябва да разберем как е правилно да общуваме с тях. От друга страна, ако сме заедно с моята майка, тя със сигурност ще ме попита дали не й правя намеци за нещо, докато гледаме „Лошо момиче“. Хареса ми това, че двама отхъврлени от другите заради своята различност, която се определя от хората като „дефект“, искат да си помагат и всеки се опитва да запълни самотата на другия. Харесвам финала на „Лошо момиче“, защото истинските избори са дело на силни хора. Смятам, че финалът е реалистичен, макар че във филма „Лошо момиче“ имаше епизоди, които бяха направени доста кинаджийски като престрелката в клуба, тя бе типична като за кино. За мен момичетата в клуба бяха танцуващи нощни пеперуди, които по някакъв начин са тъмното продължение на красотата на деня, където всичко е спретнато и чисто като хореография по художествена гимнастика. Лошото момиче е крехката граница между тези два свята на нощните пеперуди и момичетата от отбора по художествена гимнастика, тя е един трети свят-чистилище.“
Преслава Николова: „Много се развълнувах на момента, в който главната героиня се раздели с майка си, когато родителят изрича жестоката присъда, че повече няма дъщеря. Раздялата между следователят и „лошото момиче“ също предизвика силна емоция в мен. Смятам, че филмът на Мариан Вълев е предал прекрасно живота ни, тук няма преструвка, няма неистина, дори и да става дума за вид художественост. „Лошо момиче“ трябва да се види и от родителите, всеки излиза със свой извод от филма, всеки получава своя урок. Филмът показва, че между нас и родителите има нещо прекъснато. Дали това е от годините, от различните ни възприятия? Родителите не искат да възприемат нашия свят и обратно, т.е. става дума за отказ от взаимно опознаване, а не трябва да е така!“
Харесваме филмите, които оставят вратата отворена за надеждата, които са като вода за зрителя – пречистват, предизвикват енергиен взрив. „Лошо момиче“ е един от тях, не само заради важната тема, дълбочината и остротата на интерпретация, не само заради естествеността в играта на Любимира Башева, Деян Донков, Елена Телбис, Дария Симеонова, а и заради мъдростта на Мариан да покаже нюансите в живота ни-ние не сме само добри и само лоши, и не трябва да забравяме, че всеки може да се превърне в жертва на собствената си идея за свобода. Ние сме пеперуди-танцуваме безгрижно и опасно върху пламъка на живота заради неописуемото чувство за полет, докато се изгубим и изгорим.
На снимката от ляво на дясно Мария Иванова, Преслава Николова, Мариан Вълев, Елица Матеева, Никола Петров-кино школа „Братя Люмиер“ – автор на снимката Емилиян Ялъмов
