КИНОУИКЕНДИ В ГАЛЕРИЯТА НА ТЕРАЗА 19 и 25 май

Киноуикенд в галерията на Тереза

„Европейско кино за нетрадиционалисти“, за книгата, която не издадох с филмите: „Всичко за майка ми“ и „На прага на Рая“

„ЕВРОПЕЙСКО КИНО ЗА НЕТРАДИЦИОНАЛИСТИ – кино режисьорите „ЗА“ дъгата
ПРЕДСТАВЯНЕ на критически анализи, включени в неиздадена книга и показ на филми от книгата.

Тази книга не е за фоби. Тя е за... както пееше в „People“ Барбра Стрейзанд ... за хора, които имат нужда от човек до себе си, за да са заедно. Тази книга е за специалните, за чудатите, за различните според определени социални нагласи и нравствени императиви. Тя е за теб и мен, които понякога се страхуваме да покажем чувствата си, защото общественият договор е лицемерен и ако си такъв, какъвто си - оставаш често без работа, встрани от успеха, оставаш самотен според изискванията на договора. Тази книга разказва за европейски филми и кино режисьори, които обръщат внимание на хората със специална идентичност и нетипична сексуална ориентация. Защото и те са ХОРА! Ние сме като тях и те са като нас!“
Елица Матеева
В две вечери в Галерията на Тереза Зиковска ще представим текстовете на Елица от книгата й за режисьорите Педро Алмодовар и Фатих Акин, ще поговорим и ще си припомним филмите им „Всичко за майка ми“ и на „Прага на Рая“, а ти, уважаеми зрителю, ако искаш стани част от един проект като му пададеш ръка. Вход: 6.00 лв.

19 май, 19.00 ч.
„Всичко за майка ми“ (1999), 101 минути
Режисьор: Педро Алмодовар
В ролите: Сесилия Рот, Антония Сан Хуан, Тони Канто, Мариса Паредес, Пенелопе Крус, Елой Азорин, Кандела Пеня

„Педро Алмодовар винаги ще си остане онзи добронамерен чудак, който успява да бъде себе си в историите, които разказва.
Във филма се интерпретират няколко сюжетни линии за персонажи, които са избрали именно тази позиция – на честта, гордостта, самотата и достойнството да се себеизразяват като жени. Елипсовидно проектиран разказ, в който се „гонят“ географски ширини между Аржентина, Испания, Франция и най-вече Мадрид - Барселона - Мадрид.
„Всичко за майка ми“ общува с цитати от киното и театъра, във филмите на Алмодовар подплътяването с допълнителни подобни артефакти е характерност. Тук откриваме съжителство с филма „Всичко за Ева“ на режисьора Джоузеф Манкевич, с филма „Премиера“ на режисьора Джон Касаветис и пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай желание“. Режисьорът с прецизност и ненатрапчивост ги вмъква в тъканта на сюжета на филма.
„Литературата, театърът, любовта на две жени, ранената майка, която се бори, светът на травестите, Аградо и проституцията са теми, които съм вече третирал, то този път подходих към тях по много различен начин. Мисля, че със същите елементи и герои могат да се направят множество различни филми.“ (Педро Алмодовар „ Киното на желанията“, ИК „Колибри“)
До този момент филмите на Алмодовар анализират любовната болка, но във „Всичко за майка ми“ първенство има болката от загубата на дете. Тази болка подлудява Мануела, но преосмисля живота й. В своето отчаяние тя е готова да помогне на другите, защото повече няма какво да губи. Подобно състояние на духа предполага създаването на възможности от ситуации, различни поведенчески реакции – всичко може да се случи.“
Елица Матеева из „Европейско кино за нетрадиционалисти“


25 май, 19.00 ч.
„На прага на Рая“ (2007), 122 мин.
Режисьор: Фатих Акин
В ролите: Баки Даврак, Патриция Зиолковска, Тунцел Къртиз, Хана Шигула

В родната кино разпространителска мрежа, филмът е със заглавието „На прага на Рая“ (вероятно се ползва английския еквивалент), но по-точното вникване в смисъла на филма идва от немския оригинал Auf der anderen Seite – „От другата страна“.
Полюсните позиции, конфронтиращи хората, могат да се възприемат „от другата страна“. Взаимотношенията родители-деца имат своята друга страна, те не са само проблеми на малките или големите, от другата страна на политическите конфликти, конфликтите между хора с нетрадиционна и традиционна ориентация стои „друга страна“.
Филмът третира проблемите на миграцията като позиция на духовността и поколенията. Сценарият, създаден от Акин е невероятна спирала, пъзел от натрупване на обстоятелства, в които между персонажите се утвърждава паралелност, но поради ограничеността на възприятията им, те не забелязват паралелното случване на живота им извън техния свят.
За този филм Акин споделя: „С всеки метър лента, който заснимам в Турция, се опитвам да разбера повече тази страна. Но колкото повече я разбирам, толкова повече се натъжавам. Мразя политическите страсти, национализма. А тази страна повтаря отново и отново едни и същи грешки. Обичам Турция, но снимките там ми костват много енергия, сълзи и кръв.“ – все по-актуално звучат думите на режисьора след десетилетие от реализацията на филма.“
Елица Матеева из „Европейско кино за нетрадиционалисти“

Всеки, който иска да подпомогне издаването на книгата, може да се срещне с автора и да обмени мнения и впечатления


тления за филмите. „Европейско кино за нетрадиционалисти“ не получи подкрепа на първата сесия на Фонд „Култура“ 2019.

Популярни публикации