Защото Тавита те обича, очаквай щедростта си…
Защото Тавита те обича, очаквай щедростта си…
В поредния си текст от новата рубрика “Следобедът на един фавн” Елица Матеева ни предлага коментар за спектакъла “Щедростта на Тавита” на белгиеца Ян Фабър. За разлика от словото, в което се съдържат подсказващи маркери какво е съдържанието, същността, за какво става дума, танцът е онази зона, в която всеки разбира и се идентифицира с ТАНЦА в зависимост от потребностите си и интерпретационния си потенциал. И ако не си щедър към себе си, ако не контролираш рациото си, ако си спокоен при срещата с танца, то той ще ти се отблагодари с чиста форма на екстаз! Достатъчно е да го поискаш! И това също е „Щедростта на Тавита“, казва тя.
Историята за възкресената от апостол Петър Тавита от Йопия е поучителна: когато някой обича безвъзмездно другите (Тавита правила много добрини на вдовиците), Бог помни и знае какво да въздаде за обичащия в нужда.
В солото на Матео Седда, под режисурата на 60 годишния белгиец Ян Фабър „Щедростта на Тавита“ има от всичко и по много: има история, има хореография, има хумор, има и предизвикателства, има естетика, екзотика, и най-вече, един прекрасен мъж, който като факир си играе с иглите на Тавита, за да разкъса метафорично всички окови на оплетено ни в скука съзнание.
Идеята за тоталната свобода на артиста и опитът да излезе от най-големия затвор – собственото си тяло, е водеща в артистичната кариера на Ян Фабър, който в края на 70-те и началото на 80-те години нашумява с уличните си изпълнения, театрални постановки и няколко незабравими пърформанса, които остават в историята на изкуството
През 1986 г. Ян Фабър основава театралната компания Troubleyn/Jan Fabre, която предоставя сцена на много дебютиращи артисти, сред които са и българите Християн Бакалов и Иво Димчев, както и белгийският актьор Матиас Шонартс. Петдесет и осем театрални постановки, множество участия на световни театрални фестивали и активно работеща организация, която подкрепя и до днес талантливи хора на изкуството от цял свят. Компанията Troubleyn/Jan Fabre е артистична фабрика, в която мечтаят да попаднат мнозина. Самият Фабър е имал късмета да прекара време във фабриката на Анди Уорхол. Когато се връща в Белгия и споделя възторга и радостта си от преживяното в Америка, баща му го попарва с думите: “Истинската фабрика, младежо, се крие в изкуството на Рубенс.”
В рамките на МТФ „Варненско лято“ 2019, варненската публика бе очарована и оставена без дъх от щедрия на изживявания спектакъл на Фабър-Седда.
Актьорът Седда е безподобен в солото си и може би съпоставяйки работата му с предложените заглавия от спектакли с пърфомативен телесен изказ по време на фестивала, неговата тотална свобода и самота на сцената бе най-актуалният израз на себеотдаването и себевъзхитата от това, което се случва в залата. Един магьосник, един фокусник, един почти герой от историите на Серджо Леоне, един дервиш с игла в ръка вместо с револвер съживи, одухотвори празното пространство на сцената. Дали Седда и Фабър са чели писанията на Брук за бедния театър няма никакво значение, но колкото по-беден и по-истински на енергия е театърът днес, толкова по-добре, защото зрителят има нужда от емоционална възбуда, от емоционален шок, за да излезе от консумативното си вцепенение, където за всеки въпрос получава отговори.
Матео, докато ни вкарва във филма за щедрата шивачка Тавита, ни припомня магията на жестовете с ръце
Ченият костюм на Седда плавно се разпада, за да се разопакова, при всяко въведение към екстремната игра. Преди да се свали от небето поредната игла на шивачката Тавита, артистът сваля част от костюма си, а на финала остава…в телесността си, не е гол, макар че има няколко минути, в които Тавита уж набожда вместо игленик своя фалос, и тогава естествено няколко зрители демонстративно напускат салона. Да, и това е Варна! Pure Варна, неосквернената, чистата от подобни бесове, в които мъже се събличат голи на сцената и техните полови атрибути се развяват като пране на вятър в храма на Мелпомена! Много ми се иска да попитам тази Pure варненска публика следното: протестирате като ви се покаже един гол член на сцената, при това стилизирано в единомислие с концепцията на спектакъл, а защо не протестирате, че Варна се владее от политически и икономически демони с десетилетия? Но няма да питам, защото аз съм един неясен субект на желанията, с неясно отношение към политиката, живота, изкуството и всичко останало. Има един детайл, който обаче в нито един текст за този спектакъл или репортаж не бе оценен по достойнсто, а именно: авторската музика с непредсказуемия почерк на белгиеца Даг Телдеман. Благодарение на хипнотичния му саунд, изпълнинението на Матео ни поглъща и хвърля във водовъртежа на танца. Даг е роден през 1968 г. Учи композиране и китара в Джаз Студио-Антверпен. През 2002 основава бандата „Бранд“, чийто ярък рок стил се откроява в албумите им, издадени в Канада, Америка и естествено в Европа. Телдеман пише музика за филми, а с Ян Фабър работи по музиката на 5 негови представления. Както Матео, така и Даг участва в предходната творба на Ян Фабър, придобила голяма популярност „Планината Олимп“, а ако искате да се уедините със звуците на „Планината Олимп“ и музикалните провокации на Даг – интернет е на ваше разположение.
Преди почти 30 години Мадона покори света с танца си от „Vogue“, днес Матео, докато ни вкарва във филма за щедрата шивачка Тавита, ни припомня магията на жестовете с ръце, защото ръцете са медия, език, движенията на пръстите не са единствено екстатична покана за красиво съблазняване. Зрителят трябва да е щедър към себе си, да се освободи от натрупванията си и предварителните си очаквания и да се отпусне, да повярва, да пожелае да бъде част от тържеството на Тавита, като отвори сърцето си към другия (възможен) свят.
За разлика от словото, в което се съдържат подсказващи маркери какво е съдържанието, същността, за какво става дума, танцът е онази зона, в която всеки разбира и се идентифицира с ТАНЦА в зависимост от потребностите си и интерпретационния си потенциал. И ако не си щедър към себе си, ако не контролираш рациото си, ако си спокоен при срещата с танца, то той ще ти се отблагодари с чиста форма на екстаз! Достатъчно е да го поискаш! И това също е „Щедростта на Тавита“.
