“Медея“ – сложи си бронята, сърце!
Елица Матеева за уникалния спектакъл в Античния театър “Медея“ – сложи си бронята, сърце!
Боговете ни целунаха с гръмотевична прегръдка на 28 юни по време на премиерата на “Медея” в Пловдив! Античният театър и дългоочаквания спектакъл на пиесата на Еврипид, 40 години по-късно след спектакъла под режисурата на Любен Гройс с Цветана Манева, тази премиера се случи! Преди 7 години, когато обичах да пътувам до Русе, заради театърът дал ми възможността да се дипломирам в дебрите на театралната практика, имах среща с Медея, изиграна от Мариана Крумова. Спомням си, че рецензията ми бе положителна. И понеже отдавна съм между киното и театъра, предварително се извинявам, че в този текст няма да правя съпоставки, няма да говоря патетично за интерпретации, за решения и прочити. Този текст е за сърцето без броня и за смисъла да правиш своя театър и да вярваш в него, казва Елица Матеева в поредния си текст от авторската й рубрика “Следобедът на един фавн”.
Отдавна не бях организирала с такъв ентусиазъм пътуването си, за да гледам театър извън родния ми град. Истината е, че от премиерите на Александър Морфов с „Полет над кукувиче гнездо“ и на Десислава Шпатова с „Ангели в Америка“ – спектакли от преди почти 9 години в Народен театър „Иван Вазов“, не бях правила списъци за багаж, каквито си подготвят истинските приключенци, когато напускат своето леговище при дълги разстояния. И зачаках с трепет в сърцето 28 юни!
Исках да се случи нещо необикновено, да бъде повече от спектакъл, да бъде случай – знамение! Защото Медея е специален случай, навлизайки в същността на избора й, той е лишен от спонтанност, макар че сърцето й гори от „насъбрана жлъч“. Медея е направила предварително своя избор да умъртви децата си и по този начин тя наказва Язон, заради греховността му, заради предателството му. Когато един мъж изневери на жена е предателство, а Медея, за да реализира любовта си, реализира лични отстъпления спрямо кръв и род. Дали унижението й вследствие на изневярата спрямо рода й е вид възмездие за нейните постъпки преди Язон да предпочете дъщерята на тиранина Креонт или не, това е друга история, но важното е, че Еврипид предлага своя версия за това как човешките същества подобно на боговете могат да променят природата, т.е. чужденката налага свой ред в иначе уредения свят на Коринт и тиранина Креонт, Медея посяга на рожбите си за да излекува сърдечната си рана и за да въздаде справедливост, а справедливостта е висш закон за древния човек-dura lex, sed lex! Но и тук има малка уловка – Медея не е обикновена жена, а магьосница, жрица, роднина на Слънцето, значи щом създава, тя може и да унищожава, има една реплика на Иван Грозни, отправена към сина му, която е много подходяща в този казус, макар, че Грозни се позовава на нея по друг подод: „Аз съм те създал, аз ще те убия!“ (вгледайте се в картината на Репин „Иван Грозни убива сина си“ и ще усетите нюанса на съждението ми). Медея се позовава на фактическата си правота – това, което е родила, но чийто смисъл е отровен, предаден, накърнен, тя решава да убие и го прави логически обосновано. Медея на Снежина Петрова категорично извървява този труден път на обосноваването, между демоните и рациото, които я преследват по време на акта.
Спектакълът „Медея“ на сцената на Античния театър вече е феномен. Втори път зрителят няма да премине през същата река и в преносен и в буквален смисъл по парадигмата на Хераклит. Втори път актьорите от „Медея“ няма да се крият в сини дъждобрани, а корабчетата, които Медея дърпа няма да се преобръщат във водата, няма да има детска глъч и пързаляне по сцената, когато студенти от НБУ и деца* заедно танцуват върху мокрия винил и разиграват своите малки, опасни игри с мечовете си.
Втори път няма да чуем вика „Мед…Медея!“, няма да има Педагог, който да си играе с деца преди началото на трагедията и да обяснява на прекрасните палавници от различни етноси (ромски, арменски, еврейски) кои са аргонавтите и как Язон се сдобива със Златното руно. Децата повтарят имената на гръцките богове, важни думи от историята на гръцкия театър и пр. Втори път няма да я има и същата публика, особено онази, която остана до финала на „Медея“. Тя бе любовница на Медея в дъжда, в силния вятър, бе вярна на трескавата бездомница Медея-съкрушена, но все пак опитваща да събере остатъците, парчетата от себе си. Тази публика страдаше и обичаше заедно с Медея, тази публика се отдаде на Медея – Снежина Петрова!
Значението на проектът „Медея“ може да се осъзнае в контекста на Пловдив-Европейска столица на културата-2019, в контекста на идеята за култура, за общение чрез многообразието на другостта. Работата с деца, които разиграват по свой начин ситуативно историята на Медея, избирайки ролята Медея, опознавайки проблема на Медея е чудесен начин да въведеш детето чрез различни социални практики в света на възрастния. Почти две години децата от различните етноси са създавали чрез ролеви модели и с рисунки своите мисли и преживявания по сюжета на „Медея“.
Подобни модули са полезни за всяко дете, защото чрез изкуството децата опознават другия, себе си, нещата вън и вътре от себе си, учат се да ги назовават, да изричат емоциите си, да ги споделят с другите и да не се страхуват от другите и най-важното според мен – да не се страхуват да бъдат себе си. Ето в това е смисълът на изкуството и в частност на театъра-да приобщиш, да поканиш другия да усети, да сподели с теб ритъма на живота. И в този аспект проектът „Медея“ е изпълнил мисията си. Може би оттук насетне би трябвало да се продължи работата на децата в тази посока-„Медея“ показа параметрите, очерта хоризонта, а сега нейните последователи трябва да продължат, непременно!
Спектакълът „Медея“ е израз на тотално управление на компонентите си в пространството.
Звук, музика, темпоритъм на фразата, хореография са едно цяло, което те върхлита като цунами и не ти оставя време за размисъл – улавяш се, че нещо те е размазало и захвърлило на острова на Цирцея, където загубваме себе си в очакване някой да развали магията на древната нимфа. Предложената театрална действителност е като екзотична еклектика с пърфомативен характер, но за разлика от хепънинга, представлението се опира на традиционното разбиране за категориите време, персонаж, актьорски коментар и т.н. Струва ми се, че „Медея“ по свой път демонстрира именно онова разбиране на Ж.Ф. Лиотар от манифеста му „Зъбът, дланта“ за театъра като непрекъсната проекция на събития с енергетичен характер, в която не може да се открои първенството на режисурата, музиката, хореографията, сценографията, доминацията на фигурата е заменена от всеобща отдаденост на един отбор съмишленици, творящи, ръководени от обща цел – да създадат ЗАЕДНО спектакъл. Напускайки корените на теорията за театър, моето емоционално скиталчество е пленено завинаги от Снежина Петрова и когато паметта ми постепенно загуби контурите на спектакъла, във възприятията ми за „Медея“ – 2019 съм убедена, че ще се архивира завинаги присъствието на Снежина Петрова!
Другото постижение на проекта „Медея“ е новият превод на трагедията от Георги Гочев и Петя Хайнрих с прекрасната корица на Ива Сашева. В предговора на новия превод „Децата на Медея. Социален, митологически и психологически прочит на Еврипидовата трагедия“ се съдържа ценен организационен -подход към разбирането на казуса „МЕДЕЯ“, този текст е като наръчник, като посвещение за най-новите приятели на древногръцката трагедия, за онези, които за първи път се докосват до „Медея“ на Еврипид. За изследователите на древногръцкия театър, предговорът е полезен компас в сложния свят на богове, хора и страсти, а за зрителите на „Медея“ е необходимост!
Снежина Петрова – пресконференция 29 юни, Пловдив
„Много съм впечатлена от срещата на нашия екип с публиката. Създаде се една нова общност в рамките и на час и четиридесет минути. Това бе общност готова на всичко и това ме развълнува. За мен вчера беше най-тежкият ден в живота ми! Непрекъснато ми се обаждаха с молбата да отложа представлението или да закъснеем. Допуснахме някакви грешки, замислих се, какво трябва да се направи, ако зрителят е на Античен театър при тези условия – на първо място за всеки трябва да има осигурен дъждобран. Техниката не оцеля на сто процента, бих искала да отправя апел към спонсори, да подкрепят техническите щети и да поощрят усилията на фирмата, че прояви жест, че не изключи звука. Когато видях, че някои се въргалят в земята по време на дъжда, без да пазят микрофоните си казах, „не мога да им се сърдя-те са в друго измерение!“
Ще помислим за зрителите, които не успяха да видят спектакъла до край – ще опитаме чрез линк да предложим на зрителите запис на спектакъла-това събитие е документирано-студенти са снимали, Найо Тицин, екипът на „Умно село“ също е снимал, така че има достатъчно записи. Ще има и документален филм за целия проект. Така че, тези, които не успяха да догледат спектакъла ще имат един подарък-заключен линк, за да видят как се развиха нещата, за да ги компенсираме частично. Нямам кураж да направим „Медея“ за втори път на Античния театър. Задавах си въпроса след раздялата с децата, какво ли ще им се случи? Ще го прижевеят, работата свършва в един момент. Децата гледаха спектакъла от предишната вечер, бяха научили пози, коментираха реплики от него. Национален дворец на културата бе партньор на репетициите и от октомври месец спектакълът ще се играе в зала „Азарян“. По време на представлението чухте записи на гласове, те са от социодраматичните работилници с децата, проведени в София през миналата година. Не знам с какво съм заслужила да имам такива приятели и студенти, но те са прекрасни! Когато вчера видях какво направиха студентите, си казах: усилията проработиха. Благодаря на Ася Иванова, тя е истински корифей, освен, че играе Корифей на хора. Тя е мостът между нас и студентите. Обратът бе много голям, но подарък бе публиката. Мислех си да спра, забравих си текста, но видях колегите и публиката да ме окуражават и продължихме напред. Античният хор е народът, аз съм изумена от него, това е нашият народ с такъв невероятен потенциал. Това, което се случи вчера е подвиг и щом тези хора са способни на него, вероятно животът ни може да се промени! Моята „Медея“ извън дъжда е различна, много по-анималистична, по-вуду, с нюанси, тази вчера бе битничка, която нямаше, където да се подслони, това се случи заради дъжда, това няма как да се случи в София, там ще е друго.!“
Медея, която изми с тялото си греха на всички, Медея, която плачеше заедно с гневното небе, Медея, която обичаше, но и мразеше, Медея, която се опълчи на тирана Креонт и наказа Язон, Медея, която бе безащитна и затова уби, Медея-това е бесът на унизените, Медея: по-роб на сърцето си от робите по почин, Медея-огнената, Медея-болна от гняв, ние всички сме Медея, когато сме лишени от любов -„тук сега ти научи и този урок!“ **
МЕДЕЯ-ПЛОВДИВ-2019
Превод от старогръцки език: гл. ас. д-р Георги Гочев и Петя Хайнрих
Режисьор: Десислава Шпатова
Композитор: Асен Аврамов
Звук: Калин Николов
Сценография и костюми: Зина Генч
Асистент сценографи: Христина Дякова, студенти от НБУ и Анна Амадеа и Валентина Райес от Akademie der Bildenden Künste München
Хореограф: Анна Пампулова
Фотограф: Павел Червенков
Художник: Цветелина Спиридонова
Графичен дизайн: Теодора Симова
Психодрама асистент: Александра Гочева
Документалист: Найо Тицин и Васил Гарнизов
Консултант: Ивет Михелфелдeр – доцент в института по театрознание към Ludwig-Maximilians -Universität München – и студенти
АКТЬОРСКИ СЪСТАВ:
Медея – Снежина Петрова
Язон – Петър Дочев
Креонт – Владимир Пенев
Дойка – Станка Калчева
Корифей – Ася Иванова
Педагог – Ивайло Драгиев
Егей – Георги Гоцин
Вестител – Койна Русева
Античен хор – студенти от НБУ:
Александрина Илиева, Антон Димитрачков, Вероника Янакиева-Христова, Виолет Панчева, Габриела Георгиева, Димона Савчова, Ивана-Калина Добревска, Ивона Маврова, Илиян Канев, ,Кирил Милушев, Кристина Найденова, Кристиян Славов, Майа Тинкова, Михаела Матева, Тодор Атанасов, Станимир Михайлов, Ралица Нейкова, Теодора Петрова и Янита Даракова
Със специалното участие на деца от различните общности в Пловдив, преминали през обученията и съпътстващите събития на проект „Медея“.
Музика на живо: Стоян Караиванов /изпълнител на баян/ и група „ВАКАЛИ“
* Медея, Еврипид, превод от старогръцки език Георги Гочев и Петя Хайнрих, изд. НБУ, С.,2019
** Медея, Еврипид, превод от старогръцки език Георги Гочев и Петя Хайнрих, изд. НБУ, С.,2019
Снимки от представлението: авторът
