„Пътуващо кино“ – за последните романтици с любов!
„Пътуващо
кино“ – за последните романтици с любов!
kinoto.bg 25 август
Най-новият
филм на режисьора Илия Костов премина с радостни възклицания от страна на
публиката по време на 27 издание на МФФ „Любовта е лудост“. Това е филм за
хората, които създават кино и живеят в света на любими герои от класическите
образци на киното. Филм, който събира в едно проблемите на съвременното ни
общество и културата му, заиграва се с навиците на управниците, с битието на
българина в малките населени места, където киното е лукс поради липса на кино салони. Великолепното
трио на Катерина Евро, Любен Чаталов, Юри Ангелов събра овациите на зрителите,
а младият актьор Кристиан Макаров не им отстъпва по ентусиазъм и харизматичност
в играта си.
„Пътуващо кино“ е историята на трима кинаджии
и един овехтял кемпер, с който те предприемат авантюра, осигурена им от млад,
начеващ кино-режисьор, завърнал се от Америка с проект да покаже в дълбокия
Прованс образците на българското и световно кино. По пътя всеки от тях разголва
душата си, за да подреди разпиляните парчета любов и да започне начисто.
Ако обичате киното с такава сила, както е на екрана, непременно ще си припомните знакови кино образци като „Великолепната седморка“, „Птиците“, „Апокалипсис сега“, „Ново кино Парадизо“, „Любовта е лудост“, „Козият рог“, а някои дори ще си припяват заедно с чудните старчета от един дом за стари хора рефрена от „На всеки километър“.
Илия Костов винаги е бил верен на своя афенитет към историята на киното, нека само си припомним заглавия, в които той в качеството на сценарист или сценарист и режисьор е навлизал в душевността на артиста с кауза: „Мадам Бовари от Сливен“, „Асистентът“, „Васил Гендов-мит и реалност“ и най-новият му документален филм, посветен на изкуството „Колелото Балкански“ ще има премиера на МФФ „Любовта е лудост“ на 30 август във Варна. Историята на киното е вплетена в сюжета на „Пътуващо кино“, защото уви, съвременникът, докато хрупа пуканки в МОЛ-а не си дава сметка, че преди всичко киното е изкуство, разгадаващо смисъла на важният въпрос „Защо сме тук?“
Ако обичате киното с такава сила, както е на екрана, непременно ще си припомните знакови кино образци като „Великолепната седморка“, „Птиците“, „Апокалипсис сега“, „Ново кино Парадизо“, „Любовта е лудост“, „Козият рог“, а някои дори ще си припяват заедно с чудните старчета от един дом за стари хора рефрена от „На всеки километър“.
Илия Костов винаги е бил верен на своя афенитет към историята на киното, нека само си припомним заглавия, в които той в качеството на сценарист или сценарист и режисьор е навлизал в душевността на артиста с кауза: „Мадам Бовари от Сливен“, „Асистентът“, „Васил Гендов-мит и реалност“ и най-новият му документален филм, посветен на изкуството „Колелото Балкански“ ще има премиера на МФФ „Любовта е лудост“ на 30 август във Варна. Историята на киното е вплетена в сюжета на „Пътуващо кино“, защото уви, съвременникът, докато хрупа пуканки в МОЛ-а не си дава сметка, че преди всичко киното е изкуство, разгадаващо смисъла на важният въпрос „Защо сме тук?“

На вашето внимание предлагаме размислите на режисьора, свързани с процеса по заснимането на „Пътуващо кино“ по време на пресконференцията на МФФ „Любовта е лудост“ 2019 г.
Илия Костов
„ Наскоро завърших книгата на Иржи Менцел, който казва, че всеки, който посегне
към комедията от самото начало държи в ръката си картата на Черен Петър. Никога
не можеш да бъдеш печеливш, защото този жанр е вече профаниран и ти трябва
добре изчислена драматургия. Времето предполага същността на комедията, „Мадам
Бовари от Сливен“ го снимахме в края на 80-те и усещанията и сетивата на
обществото бяха други, различни. Времето променя стилистиката на комедията като
жанр. Нашият филм разказва за неща, които в друг драматичен и трагедиен филм
биха изглеждали по-лесно, ако се вторачим в драмата на един човек, който живее
трудно, който преодолява времето. При нас сатирата и наличието на определена
мелодраматичност трябваше да бъдат организирани на подсъзнателно ниво.
Историята трябва да бъде забавна и интересна и ако социалното послание е
разпознато, значи сме си свършили работата добре. Комедията не може да бъде
печеливша в съревнованието с тежката драма. Успехът на един филм е в кастингът,
друг герой във филма казва, че успехът е в сценария. В началото всеки режисьор
се лута в изборите си за актьор. Но на финала всичко се основава на интуицията,
комбинацията между Любо, Юри, Катето и малкият Крис е режисьорско попадение. Аз
и моят оператор Яшата направихме подобни 20 – 30 прожекции с пътувания преди
години с „Време за жени“. Ходихме в читалища, в Твърдица, в Сливен, в Нова
Загора, по селата. Загубих година и половина – две, но никога няма да повторя
това нещо, не заради бюджетите за разпространение на българското кино, които са
смешни, а повече заради онова унижение, което изпитва екипът в подобна
инициатива, доста е тъжничко. Филмът има някаква препратка от „Трака-трак“ и
много харесвам „Мис Слънчице“, който носи своята социална провокация. Но ние
търсим една бруталност, която идва от нашето живеене, за разлика от
стилистиката на „Мис Слънчице“. Всеки път, когато гледам „Пътуващо кино“
изпитвам притиснения, защото бих направил промяна на някой епизод, но вече
„край“ всичко остава в този вариант.