ИЗКУСТВОТО ДА ОБИЧАШ
Елица Матеева: Филм, въздействащ като микстура от фънк, мартини, бибоп, аранжирани с баня
МАРГИНАЛИЯ 18.09
Вие от къде идвате?
От Варшава
Не от вагината. А за вас съм сигурна, че щъркел ви е донесъл?
Това е диалог от третия пълнометражен филм на полската режисьорка Мария Садовска „Изкуството на любовта“ Историята на Михалина Вислоцка“ (2017). Репликите иронично демонстрират времето на соц-а в Полша и отношението на обществото към секса. Истината е, че в годините на моето тихо любопитство към еротиката, т.е. в годините от средата на 80-те вкъщи се разлистваше една до болка позната книга на всички домакинства „Мъжът и жената интимно“ от Зигфрид Шнабъл, а подзаглавието на тази настолна библия, красноречиво намигваше за случаите на употреба на ГДР продукта при „Проблеми на нормалния и смутения полов живот“. Струва ми се, че ако тогава в България бе преведена книгата на сексоложката Михалина Вислоцка, посветена на доволството на жените от секса, някои тайни за това какво харесваме ние, жените в секса, щяха да бъдат достъпни на другата балканска половинка, която винаги се припознава като лъвското сърце на секса, но уви единственото лъвско нещо е голият мерак (за секс).
И ако за първи път чувате за тази полска майка-кураж в сексуалната просвета, то направете едно усилие и изгледайте филма от конкурсната програма на международния фестивал „Любовта е лудост“ във Варна на 29 август. Ще се забавлявате в различни посоки- чудесен монтаж на Ярослав Камински, който е онзи същият магьосник в монтажа на култовите „Студена война“ и „Ида“ (реж.П.Павликовски)., изключително добър саундтрак на Радзимир Дебски (Jimek), чудесна възстановка на времето с пъстрота от изразни средства на художници и костюмографи и не на последно място-палав диалог, който дори в някои тъжни моменти от филма въздейства като бриз с леката си добронамерена фраза. А актрисата Магдалена Бочарска като Вислоцка е лято-фурия, но от онези игривите, които дори и в самотата си приличат на слънчоглед, посрещащ с усмивка всеки ден.
„Sztuka kochania Historia Michaliny Wisłockiej“ започва ударно: две жени, причакват пиян съпруг, за когото съпругата в тази фаза на опияненост е просто боксова круша, налитайки да я шамароса, жените с тиган укротяват опърничавостта му. През цялото време те се притесняват, защото сценката с тигана им е дебют, но все пак на домашното насилие трябва да се сложи край, макар и с кухненски инструмент. „С какво се занимавате?“, пита милиционерката, докато записва данните на Вислоцка,-„лекар съм“, а „по-точно“- Вислоцка отговаря „по женските проблеми“, „и как да се оправим с женските проблеми?“- намръщено се вторачва капитанката-отговорът е семпъл „с любов“. Следва един безумен кадър, на който са способни само в полската кинематография, той е въздействащ като микстура от фънк, мартини, бибоб, аранжирани с баня, вана, мокри плочки, мощна водна струя, които са здравословни за духа и тялото, защото всичко е любов! А за тези, които не вярват в любовта и в голотиите, т.е. са от по-нисък еволюционен вид, препоръчвам полския фантастичен соц филм „Сексмисия“ (1984)-сексуалното кинематографично кръщене на всички родени в края на 70-те, преди разбира се да се запознаят с „Емануела“.
Автобиографичната кино история на Вислоцка препуска между годините 1939, 1948, 1972, 1976. Филмът ритмично ни въвежда в периода на нейното запознанство с бъдещия й съпруг, който е биолог по професия. Нейната най-добра приятелка Ванда спасява младата съпружеска двойка от лагер и Гестапо, благодарение на женския си чар, а по-късно се превръща в част от семейството, което е доказателство, че т.нар. шведска тройка може да се реализира и по социалистически. Мишка и Ванда забременяват от главата на семейството и децата им растат заедно, но след време приказката на социалистическата тройка приключва и децата са разделени по инициатива на бащата. Вислоцка отглежда дъщеря си сама.
Какво е според вас оргазмът? Оказва се, че за повечето полски жени той е непостижима цел. Вислоцка има пациентки, които й споделят, че не получават удоволствие от секса, защото съпрузите са като месари-действат механично без да се интересуват от това, какво искат жените в спалнята.
Оргазмът е освобождаване от негативните енергии. Една от възможните пътеки към свободата е мастурбацията. „Мастурбацията е любов към самия себе си.“- казва Вислоцка и е абсолютно права-след като няма кой да те направи щастлива, нормално е да преминеш на ръчна. Ако все пак се притеснявате, рецептата на Вислоцка е приложима и в наши дни: пуснете си джаз и следвайте с пръстите ритъма и мелодията на духовия инструмент, най-добре се получава със саксофон. Барабанете върху онази част, която се родее с вашата G-точка и все някога ще харесате джаза и … ще се получи екстатичното, но и разхлабващо възклицание на срещата с твоя ОМ.
Когато Вислоцка написва „Изкуството на любовта“ не е подозирала, че с години ще получава отказ от деятелите на културното министерство в Полша за издаването му. В Полша започва да се разпространяват циклостилни копия на писанието и коридорите на първата клиника по планиране на семейството, създадена от Вислоцка към Института по майчинство във Варшава се превръщат в нещо като Червения площад на жените, търсещи помощ от Михалина.
Официалното отношение на властта и църквата в Полша спрямо книгата на Вислоцка е негативно, но всички правят секс, дори и другарите от институциите го вършат със секретарките си в складовете на властта, при това се трудят неуморно – всеки ден.
Вислоцка преживява още една любов. С прекрасен, силен мъж, но вече зает, а и скоро любовната авантюра приключва със смъртта му. Тя получава ново познание за секса чрез тантрически практики и тогава сякаш се ражда отново за живот, Михалина постига пълнота и единение със себе си.
„Изкуството на любовта“ не е типична комедия, той е своеобразна комбинация между романтичното и мелодраматичното, във всеки кадър ни посреща крехката фигура на Мишка, която никога не се предава. Пациентките й създават клуб на изкуството на любовта и успяват да въздействат с чар и манипулация върху силните на деня, за да я има книгата без съкращения-това може би е художествена интерпретация, но пък с импровизация всичко се постига.
През 1997 г. Михалина Вислоцка е наградена с рицарски кръст на Ордена за възраждане на Полша. Книгата й се превръща в бестселър с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Вислоцка умира на 11 февруари 2005 г. във Варшава след като прекарва инфаркт на миокарда. 40 години след първия тираж на „Изкуството на любовта“, изкуството е преиздадено за триданесети път в Полша.
Възможно е всичко до тук да звучи невероятно за сетивата, препоръчвам ви да гледате клиповете на съвременната „звезда на любовта“ – Наталия Кобилкина. Разликата между нея и Вислоцка е от земята до небето, но ако нямате пари за сатирично шоу или кино с пуканки – Наталия се вписва тотално с коментарите си по темите „секс и любов“ в сектор „хумор и забава“.