„БАЩАТА“ – за индришето в сладкото от дюли

02OCT

Аз все още трудно говоря за смъртта на родител. А уж мисля, че съм го преживяла. Но когато гледах „Бащата“ си спомних също една странна, а може би напълно логична случка от последното ми „сбогом“. Спомних си, че нямах сили да се разплача и започнах да броя карамфилите от венеца до ковчега на майка ми. Все обърквах с поглед посоката и това налагаше повторение на броилката. И така до края на церемонията-стигах до 64 и почвах отначало, защото все пропусках цвете.

Сетих се за тази случка, защото всяка история, свързана със загубата на любим човек от семейството е опит да възстановим липсите и копнежа ни по него. Разказването на истории за нашите починали родители или пък за любовните ни раздели винаги има терапевтичен ефект, дори и да не го осъзнаваме-с образите за тях, ние осмисляме битието си и може би ставаме малко по-смирени и по-благородни.

Казват, че първата година, когато родителят е напуснал нашето измерение е най-трудната, защото трябва да надскочим мисълта, че сме сами. И тогава подобно на бащата от „Бащата“ търсим вълшебното тиксо, с което да залепим нишката от премълчани истини, търсим неистово онова, което вече го няма, защото се страхуваме, че ще забравим образа на човека, а покрай образа изчезват и спомените.

Какви ли мисли се раждат в главите на тийнейджъри, когато гледат филма „Бащата“? Поставих задача на младежи от кино школа „Братя Люмиер“-при ОДК-Варна - да опишат своите впечатления по повод премиерата на „Бащата“ по време на 37-то издание на „Златна роза“. В тези опити откривам искреност и чистота, присъща на младостта и на най-светлите сезони от нашето ту тъжно, ту весело земно пътешествие.  Елица Матеева

Как се преживява смъртта на близък човек? Дали е по-добре да се справим със скръбта си и след това да продължим да живеем живота си? Или трябва да послушаме някакъв шарлатанин и да отидем да спим в гората до метеорит, за да се свържем с починал близък? Възможно ли е един мъж да изкара два дена път с изумително издръжлива батерия на телефона и чифт домашни чехли? И каква е важността на домашното приготвено сладко от дюли с индрише?

Това са въпроси, на които филмът „Бащата“ на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева ще ви отговори. Българската продукция проследява Павел (Иван Бърнев) и баща му Васил (Иван Савов), които след смъртта на майката се отправят на пътешествие в търсене на покой и завършек при един медиум, но накрая мистерията покрай звънящата починала ги сближава още повече. Това е един филм, който отлично съчетава драмата и комедията без да се усеща изкуствено или преувеличено. Актьорската игра на Иван Бърнев и Иван Савов успя да предаде отчаянието, скръбта, лудостта, но и надеждата. За пръв път гледам български филм, чийто край ме остави напълно удовлетворена, без да искам нищо повече от финалното изречение „Ще ставам баща.“ и звукът на рязането на дюли за приготвянето на сладкото – последното желание на починалата майка и съпруга.

„Бащата“ е филм, който показва реалността на едно разпокъсано семейство и как понякога само смъртта на много близък, един медиум и едно сладко от дюли може да поправи разбитото.

Кристина Стефанова – 4-та ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ „Фредерик Жолио Кюри“-11 клас

,Бащата’’ е филм, в който има и смях, но и много тъга. Отначало като си кажеш „Бащата“, може да си помислиш, че филмът се отнася за главата на семейството. Но не, филмът е за нещата, които пропускаме, независимо дали сме бащи или деца. Филмът „Бащата“ е щуро пътуване към себе си, в което бащи и синове се научават да се гледат в очите-честно. Пътуване, в което има екстрасенс, лудница, лекари, измерващи човешкия живот с парите на болните, гора на чудеса и сънища и син, който непрекъснато иска да избяга от своя баща, но е готов да му прости ВЪПРЕКИ шантавите му идеи за свързване с отвъдното. А всичко започва със сладко от дюли. Или не-всичко започва с пропуснато съобщение, което пък е ново начало за друга история.

на Доротея Иванова - 7-мо СУ "Найден Геров“- 12 клас

От смъртта и от любовта боли най-много. Представете си как бихте се чувствали, ако загубите най-важния човек за вас. Точно тази лична драма преживяват главните герои във филма "Бащата". Режисьорският екип Петър Вълчанов и Кристина Грозева за пореден път се събира, за да ни разкаже една разтърсваща история от живота – история за любовта, загубата и трудностите, пред които се изправя всеки човек. В центъра на действието стоят Васил и Петър – баща и син, събрани от кончината на Валя – съпруга на единия и майка на другия. В сюжетът се наблюдава заздравяването на отношенията между двамата главни герои. Отношения изветрели и почти изчезнали във времето. Образите са създадени като реални хора, с реални проблеми, реални копнежи и мечти. Това и брилянтната актьорска игра на Иван Савов (Васил) и Иван Бърнев (Павел), под командата на режисьорското дуо, ни позволяват напълно да навлезем в битието на героите. „Бащата“, както „Слава“ и „Урок“, е филм, прецизно изпипан до последния детайл, който създава вътрешно усещане за истинност. Точно тази близост до простото ни ежедневие прави филмът приятен за гледане. В киното добре свършена работа бих нарекъл филм, в който тишината е по-изразителна от всяка дума или музикална нота. В това се крие красотата на българското кино! Гледайте български филми! А ако след прожекцията на „Бащата“ излезете от залата умълчали или замислени над вечните житейски въпроси – купете си бурканче сладко от дюли и се порадвайте на живота.

Стелиан Ганчев-Първа езикова гимназия-11 клас

А ти, уважаеми зрителю, никога не забравяй, че за да са сладки плодовете на живота ни са нужни простички неща: обич, доверие и стрък лечебно индрише.