Изабел Юпер и едно пътуване към себе си във филма „Франки“

„Frankie“, чието първоначално заглавие е „A Family Vacation“, разказва за три поколения членове от едно семейство, които се събират за семейна почивка в Синтра, Португалия, където горите и морето съжителстват идилично с историческата архитектура на града, а на членовете на семейството им предстоят промени. В атмосферата на романтика и посред приливите на любов между всички, на героинята на  Изабел Юпер Франки ѝ предстои подготовка за едно по-различно, последно пътуване.

В последния петък на юли, почитателите на киното ще видят нежен филм за любовта през погледа на различни  поколения, а на екрана ще доминира играта на Изабел Юпер. На 31 юли от 16.45 под вещото око на модератора на срещите Елица Матеева, отдел „Изкуство“ при РБ „Пенчо Славейков“- Варна очаква вярната си публика.

Sony Pictures Classics толкова харесват филма, че купуват правата за разпространение в Северна Америка, Европа, Индия и Южна Африка. Решението е разбираемо, като се има предвид името на американския режисьор Айра Сакс („Не гаси светлината“, „Любовта е странно нещо“, „Little Men“). Той е по-познат най-вече с успехите си по фестивали за независимо кино, но с „Frankie“режисьорът направи решителна стъпка и на европейска сцена, защото филмът му бе номиниран за Златна Палма в Кан 2019.

Актьорският състав на филма е забележителен. Освен Изабел Юпер Сакс е привлякъл и Мариса Томей, Брендан Глийсън, Грег Киниър, Винет Робинсън и Жереми Рение. Така подбрани, актьорите нямат проблеми, за да се впишат в английско-френска (ситуирана в Португалия) атмосфера.

Сценарият на „Frankie“е дело на Айра Сакс и Маурицио Закарияс– тяхно общо дело са едни от най-успешните проекти на Сакс като режисьор.

Във филма на режисьора Айра Сакс Изабел Юпер е в образа на болна френска актриса, която събира семейството си за последна ваканция заедно. Изабел се е доближила да възможността да играе сама себе си. Сценарият е написан специално за Юпер.

"Смятам, че онова, което Айра Сакс иска от актьорите, е някаква форма на простота", казва Юпер - "До такава степен, че нямам чувството, че изпълнявам роля. Имам усещането, че играя сама себе си, а не казвам чужди реплики".