„Хаос“, Театър 199 „Валентин Стойчев“ – рецепта за прегръдка по финландски
Казват, че за родения през 1966 г. финландски режисьор Мика Миляхо е съвсем естествено боравенето с думи, а още по-естествено е да те подтикне към желание да докоснеш човека до себе си. Неговите пиеси се характеризират с топла ирония, но след смешното има време и за размисъл на тема „какво не ни достига в този луд свят?“.
Пиесата „Хаос“ е написана през 2008 г., тя е част от трилогия, с начало пиесата „Паника“, в която главните герои са мъже на средна възраст, сблъскали се с неврози, поради обстоятелството, че да си мъж е повече от отговорност, изискват се усилия, упоритост и оправдаване на чужди очаквания. В „Хаос“ режисьорът – драматург отправя поглед към проблемите на съвременната жена, а последната част „ Хармония“ – 2009 г. е комедия за връзката между страстта и работата.
Пиесата „Хаос“ е преведена на чешки, английски, немски, датски, унгарски, руски, български, испански езици. В България първата премиера на „Хаос“ е в Театър 199 „Валентин Стойчев“ през есента на 2019 г. и благодарение на МТФ „Варненско лято“ 2021 театралната публика на морската столица успя да се наслади на триото от актриси ЙОАНА БУКОВСКА-ДАВИДОВА, ЕЛЕНА АТАНАСОВА, РАДИНА ДУМАНЯН.
София – Йоанна Буковска-Давидова, е учителка, чието училище се закрива. Джулия – Елена Атанасова, е терапевтка, обвързала се емоционално с пациент. Еми – Радина Думанян, е журналистка, която се лута между пристъпите си на ярост и битка за родителски права. В течение на една зима и пролет животът им е напълно разклатен, ситуацията ги провокира да се чувстват изгубили контрол над постъпките си. Те трябва да направят нещо!
Финландският натюрел е специфичен, той се оформя от историята, географията и настоящето на тези екзотични хоризонти, но все пак, ако сте почитатели на Туве Янсон, Арто Пасалина, киното на Аки и Мика Каурисмаки, обичате да похапвате картофи и ръжени филийки с рибен пастет и знаете, че „Апокалиптика“, „Найтфиш“, „Хим“, „Лорди“ са имена на финландски хеви метъл банди, то вероятно спектакълът „Хаос“ ще се понрави на сетивата, гладни за нещо хем различно, хем истинско.
Защо бе важно да си част от публиката на „Хаос“ във Варна?
След спектакъла „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, с режисьор Галин Стоев, отново сцената е празна и ако при постановката на Галин все пак трите актриси имаха столове, то тук триото перфектно се е справило да стои на краката си повече от час и половина без да ползва подобно битово съоръжение. Отдавна не сме присъствали на спектакъл, чиято сценография е празното пространство, точно онова, за което като студенти в Академията ни натякваха да прочетем театралния манифест на Питър Брук. И какво се оказва, че дори и днес театралното гуру Питър Брук е актуално, защото енергията на един спектакъл се гради от енергията на действието и тялото на актьора. Другото… е фалш и декорация!
Режисьорът Марий Росен съумява да съчетае в своята работа чистотата, поезията, детската фантазия с лекотата да бъдеш себе си, докато разказваш чужди истории. Повярвайте ми, това е много трудно занимание, но му се получава добре. Струва ми се, че е важно да отдадем и внимание на преводаческата работа на Златна Костова, защото тя е един от хората, които откриват прекрасни текстове като „Хаос“, въпросът е как те да достигат до театрите, ако директорът на съответния културен институт е лишен от прозорливостта на театроведа или му липсва щатният драматург, защото нас – театроведите са ни учили на уважение към словото, на респект към думите и диалозите, учили са ни и на общуване с преводачите, авторите. Въобще нека си го кажем така: липсва ли истински театровед в театъра или пък киновед във фестивален киносалон, то нещата се превръщат в художествена самодейност, не че последната не е полезна за някои, но няма да крачим в дълбокото!
А сега нека се потопим в театралността! На сцената имаме три различни като натюрел актриси, които ни показват живота в неговата абсурдност, но и семплост, защото животът е прекрасен именно в тази семплост на докосванията помежду ни. Днес покрай Пандемията вече не се докосваме, но и преди Ковид-19 сякаш бяхме се отказали от това да бъдем човешки същества, да се прегръщаме, да се подслоним в обятията на другия. Когато София, Джулия и Еми го правят, то е защото прегръдката е отговорът- съпротива срещу този луд свят, срещу хаоса в общуванията. Признавам си, че често съм попадала в техните житейски неволи, изпитвала съм ярост срещу несправедливостта, срещу грубия кариеризъм, срещу лицемерието, и аз като тях съм имала своите разбивания, по случайност или не също съм шамаросвана от силните на деня, но в крайна сметка битието не ме е превърнало в автомат, а досущ като тези чудни героини съм направила своя избор на съпричастност, състрадание и подкрепа към нуждаещите се от подслон за душата.
Как да се справим с хаоса? Чрез споделяне. Споделянето е първата стъпка към подреждането на онова емоционално чекмедже, което заяжда. Когато споделиш тъгата, болката си с друг и той наистина те слуша, проблемите намират решение. Назоваването на проблема е и път към справянето с екзистенциалните изпитания. Не е нужно да си полегнал върху канапето на д-р Фройд, достатъчно е да си някъде с някого и да се общува пълноценно, да има единение.
Актрисите импровизират, играят като децата-внезапно стават други същества, после отново влизат в телата на София, Джулия, Еми. Много е важна енергията и настройката им за този род театрално приключение, а в случая имаше още едно предизвикателство – мястото – основната сцена на ДТ „Стоян Бъчваров“ е с различен обем и капацитет от тази на Театър 199 „Валентин Стойчев“, но когато си професионалист, можеш и знаеш как да опитомиш пространството и… магията се случва!
След спектакъла „Хаос“ поразсъждавах какво не ни достига, за да се справим с живота, защото постоянно мрънкаме, че животът ни тук не е наред? Не ни достига девизът на финландската марка мобилни телефони: „Connecting people“ и там някъде се крие рецептата за финландското чудо – когато овладеем същността на връзката помежду ни и най-вече постигнем връзката със себе си, то и хаосът ще се преобрази в нещо миловидно, например в ментов бонбон.
Елица Матеева
Снимка на Мика Миляхо: Джени Нурминен
Снимки от спектакъла: Иван Дончев
